Към категориите

2019-01-23 12:22:54 - М. Милева

Служителка, която е редовна форма на обучение за придобиване на ОКС "Магистър" във висше учебно заведение има ли право на отпуск по чл.169, ал.1 и ал.3 от КТ, ако това е в интерес на работата при работодателя?

2019-01-24 14:45:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище; - обучението да се извършва без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната (чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО). Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. Ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи в средно или висше училище със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ. Предвид горното мнението ни е, че ако лицето отговаря на посочените по-горе изисквания няма пречка да ползва предвидения в разпоредбата отпуск, когато се обучава за придобиване на степен "магистър", след като е придобило образователна степен "бакалавър". МВ/

2019-01-23 12:00:21 - М. Милева

Служител, който е редовна форма на обучение във висше учебно заведение има ли право на отпуск по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ, ако обучението е в интерес на работодателя?

2019-01-24 14:41:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Отпускът може да се ползва както наведнъж така и на части, в зависимост от организацията на учебния процес, като размерът е 30 работни дни. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя за това. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната /чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. С оглед на горното считаме, че ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи във висше училище със съгласието на работодателя, може да ползва платен отпуск по реда на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ, когато са налице посочените в разпоредбата обстоятелства. В чл. 51 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. Когато учащият се е отсъствал от учебни занятия или не се е явил на изпит по неуважителни причини, ползваният отпуск се счита неплатен. В чл. 52 от наредбата е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 от КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. МВ/

2019-01-23 11:15:41 - Катя Стойчева

Здравейте, Може ли във "Вътрешните правила за работната заплата в предприятието" да се приеме че за ДТВ за придобит тр.стаж и професионален опит на новопостъпили работници и служители,за някои длъжности не се изисква стажа преди 01.07.2007 год. да е на същата,сходна или със същия характер работа,длъжност или професия и да се признае целия Благодаря

2019-02-26 14:50:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Стойчева, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е в сила от 1 юли 2007 г. Наредбата се прилага при провеждане на колективното трудово договаряне, при разработване и утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието, както и при договарянето на условията по трудовото правоотношение. В наредбата са уредени видовете допълнителни трудови възнаграждения, които се изплащат на работниците и служителите. Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е регламентирано в чл. 12 НСОРЗ. Разпоредбата на § 1 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ урежда “заварените случаи”. Времето, за което преди 1 юли 2007 год. работникът или служителят е получавал допълнително възнаграждение за продължителна работа по отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения се зачита изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, докато работникът или служителят се намира в трудово правоотношение със същия работодател или когато работодателят не е същият, но трудовото правоотношение е уредено съгласно чл. 123 и чл. 123а от Кодекса на труда. По отношение на работниците и служителите, които са постъпили или постъпват на работа при работодател след 1 юли 2007 г. допълнителното месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата се определя за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според чл. 12, ал. 5 НСОРЗ условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. КА

2019-01-23 11:10:53 - Ивайло Христов

Има ли право работник или служител по трудовото правоотношение да получава СБКО по чл. 292, когато същият е в неплатен отпуск или в отпуск за временна неработоспособност , когато това е предвидено в Решение на общото събрание на служителите в предприятието ?

2019-02-18 14:24:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Разпоредбата на чл. 292 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници. Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване /СБКО/ се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. При условие, че в Решението на общото събрание на работниците и служителите не е посочено изключение за посочените в запитването лица, мнението ни е, че и те следва да се ползват от възможностите по СБКО. МВ/

2019-01-23 10:53:58 - Мелин Юсеинова

Здравейте! Лице е назначено на основание чл.114 от КТ.Основната му заплата е определена за ден/час.Лицето ползва платен отпуск.Как трябва да се изчисли дължимото възнаграждение за платен отпуск и дължимият минимален размер на СДБВ, който е оказан в чл.19,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата? Благодаря!

2019-02-18 14:23:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В разпоредбата на чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Спецификата на този вид трудов договор се състои в полагането на труд не през всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена между страните продължителност и разпределение на работното време в договора. В чл. 115 от КТ изрично е предвидено, че с трудовите договори по този раздел освен условията по чл. 66, ал. 1 от KT се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работника или служителя, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж, изчислено по часове, дни и месеци. Според чл. 177, ал. 1 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението за времето на платения годишен отпуск се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, съгласно ал. 2 на същата разпоредба. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. В разпоредбата изрично е посочено „при пълен работен ден“. Трудов договор по чл. 114 от КТ се сключва за работа през определени дни от месеца. МВ/

2019-01-23 10:32:17 - Юлия Янчева

Има информация, че служителка придобива условия за пенсия за 18.03.2019г. Управителят ще приекрати тр. договор на тази служетелка след изтичане на 30-дневото предизвестие. Служителката подава молба за ползване на целия си плат.год. отпуск преди да е й е връчено предизвестието. Има ли право на целия отпуск, или само за отработените месеци

2019-02-18 14:23:08 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Няма пречка платеният годишен отпуск да се ползва в началото на календарната година. В чл. 33, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер – ал.2 на чл.33 от наредбата. Според разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и правото на който не е погасено по давност. МВ/

2019-01-23 08:43:35 - Величка Таседжикова

Какъв отпуск ползват учителите по време на грипна ваканция - от редовния платен /56 дни/ или допълнителен /над редовния до 5 дни/.

2019-01-25 11:25:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Кодексът на труда урежда два вида платен годишен отпуск – основен по чл. 155, ал. 4, който е не по-малко от 20 работни дни и удължен по чл. 155, ал. 5 КТ. Категориите работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск, както и неговият конкретен размер, са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В чл. 24 от наредбата е предвидено, че директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за наровната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за наровната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. В случай, че въпросът Ви е свързан с прилагане на КТД в системата на народната просвета, следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/

2019-01-22 16:25:15 - Радина Иванова

Посещаването на ясла, пречка ли е за ползването на неплатен за отглеждане на дете до 8г. възраст по чл.167а от КТ? Имам ли право да ползвам отпуск по чл.167а и детето да посещава ясла през този период. При поискване мога ли да ползвам 6 м. неплатен,нямам брак с бащата, но живеем в едно домакинство, това оказва ли влияние за ползването му.Благодаря

2019-02-18 14:22:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. От горното е видно, че едно от условията за ползване на отпуска е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Поради това няма пречка то да посещава детска ясла/градина, ако за нея се заплаща такса /т.е. не е на пълна държавна издръжка/. В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал.1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата /осиновителката или осиновителя/ най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. МВ/

2019-01-22 14:25:41 - Диана Смиленова

Здравейте! Служител е работил в детски градини и училища от 1995 г. като ЗАС. След това като гл. специалист в община в отдел "Други дейности по Образованието" от 2010 г. до 2012 г. Същият започва работа в училище като счетоводител от 2013г. Предстои прекратяване на ТПО при пенсиониране. Изплаща ли се обезщетение в увеличен размер (8,5) бр.заплати?

2019-01-24 11:16:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати. Както е видно от разпоредбата, право на обезщетение в увеличен размер имат педагогическите специалисти, заемали длъжност в посочените институции. Преценката относно правото на работника/ служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от две или шест /в случая 10/ брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. МВ/

2019-01-22 08:34:19 - Василка Андреева

Здравейте, може ли баща да ползва отпуск по член 168 от КТ, ако майката е безработна или при други обстоятелства?

2019-01-23 16:20:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 168, ал. 1 от КТ ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Както е видно, този вид отпуск се ползва само от работничката или служителката. В разпоредбата не е предвидена възможност предвидения в разпоредбата отпуск да се ползва от бащата. МВ/

2019-01-21 18:04:13 - Ана Петрова

Работя на безсрочен трудов договор от 10 години. Бременна съм и ми се налага да изляза в неплатен отпуск в последните 5 месеца от бременността до настъпване на раждането. Това ще провали ли шансовете ми да получавам парични обезщетения за майчинство и какво е решението? Може би послените дни трябва да са платен отпуск, за да се водя на работа?

2019-03-15 14:31:08 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Петрова, на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. По силата на чл. 163, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. За придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане е необходимо към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство и да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (чл. 48а от КСО). Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 1 и 2 от КСО). Отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1) за 45 календарни дни преди раждането, като болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната (в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането); 2) за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането, ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар; 3) за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист): след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката. Следва да имате предвид, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО) и през това време лицата се считат за осигурени и не губят право на парични обезщетения за временна неработоспособност и при бременност и раждане. За времето на неплатения отпуск над 30 работни дни в календарната година не се зачита осигурителен стаж и лицето не попада в кръга на осигурените за право на парични обезщетения. Предвид гореизложеното, за да възникне правото на парично обезщетение за бременност и раждане е необходимо в последните дни преди 45-ия ден преди раждането (а не преди самото раждане) осигуряването Ви да бъде възобновено, т. е. да ползвате например платен годишен отпуск, разрешен от работодателя и да не сте в неплатен отпуск над 30 работни дни за календарната година, който не се зачита за трудов и осигурителен стаж. От 45-ият ден преди раждането работодателят може да Ви разреши отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ, но за да имате право да получавате от държавното обществено осигуряване парично обезщетение при бременност и раждане, към началото на отпуска трябва да сте осигурена за общо заболяване и майчинство. ВН

2019-01-21 13:00:32 - Маргарита Александрова

Прекратен е ТД по искане на лицето на осн.чл.327,ал.1,т.12 от КТ считано от 02.01.2019г. Подава документи за пенсиониране в НОИ, но се оказва, че не му достигат 2м. осигурителе стаж. Дължи ли му работодателят обезщетение по чл.222, ал.3?

2019-01-23 16:24:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на посоченото обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случай, че работникът/ служителят към момента на прекратяване на трудовия договор не отговаря на изискванията на разпоредбата – да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. МВ/

2019-01-21 10:47:38 - Иван Радев Иванов

Не получавам становището на Чешката инспекция по труда по не изплатена последна заплата. Следващата съд ли е и без тяхното становище може ли да се заведе дело.

2019-02-06 15:36:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Иванов, От запитването правим заключение, че между Вас и работодател, който е установен на територията на друга държава – членка на Европейския съюз има възникнал трудов спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение. В случая няма данни към трудовото Ви правоотношение да е приложим българският Кодекс на труда. Министерство на труда и социалната политика няма компетентност да дава становища по прилагане на трудовото законодателство на други държави членки на Европейския съюз. Можем да Ви посъветваме да се обърнете към Министерство на труда и социалните въпроси в Чешката Република на интернет адрес: https://www.mpsv.cz/en/. НС

2019-01-20 21:22:48 - Десислава Радева

ЗДРАВЕЙТЕ!ВЪПРОСЪТ МИ Е СВЪРЗАН С ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ!КАКЪВ Е ПРАВИЛНИЯ НАЧИН НА ИЗПИСВАНЕ НА НОРМАТИВНОТО ОСНОВАНИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ТАКЪВ- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.70 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.67 ИЛИ ЧЛ. 68 ИЛИ ОБРАТНО -НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.67 ИЛИ ЧЛ.68 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.70!ПРЕДВАРИТЛЕНО БЛАГОДАРЯ !

2019-01-23 16:27:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Мнението ни е, че е по - правилно първо да се определи вида на договора- за неопределено време или срочен трудов договор и след това да се постави уговорката по чл.70 от КТ. МВ/

2019-01-20 21:20:32 - Десислава Радева

ЗДРАВЕЙТЕ! ВЪПРОСЪТ МИ Е РАБОТОДАТЕЛЯТ ИМА ЛИ ПРАВО ДА ДЕЛЕГИРА НА ДРУГО ЛИЦЕ ПРАВОТО ЗА ПОДПИСВА ТРУДОВ ДОГОВОР ОТ НЕГОВО ИМЕ! АКО СЪЩЕСТВУВА ТАЗИ ПРАВНА ВЪЗМОЖНОСТ ПО КАКЪВ РЕД СЕ УПЪЛНОМОЩАВА ЛИЦЕТО !ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ ЗА КОВПЕТЕНТНИЯ ОТГОВОР !!

2019-02-12 12:39:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Здравейте госпожо Радева, Според Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. на ВКС е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ. Решението е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), но само по въпроса, по който ВКС, ОСГК, се е произнесъл. По повод на Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. на ВКС в бр. 2 на месечен дайдежст “Труд и право” е отпечатана статия на проф. Мръчков. В нея, основавайки се разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда (трудовите права и задължения са лични) и определението за “работодател”, дефинирано в § 1, т. 1 ДР КТ, се приема, че в трудовото правоотношение страните са юридически равнопоставени, вкл. при сключване на трудовия договор. Обосновава се “задължително представителство” в трудовите правоотношения, когато работодателят е юридическо лице. В заключение проф. Мръчков изразява становище, че ТР № 6/2012 г. от 11.01.2013 г. се нуждае от преосмисляне. Обръщаме внимание, че рубриката “Въпроси и отговори” не е коментарна, а има за цел да отговори на конкретно зададени въпроси по конкретни казуси. По конкретния въпрос, дали трудовото законодателство допуска делегиране на работодателска работоспособност при сключване на трудов договор, считаме, че такава възможност не е предвидена. /СР/

2019-01-19 18:52:23 - Славея Георгиева

Здравейте! Интересувам се имам ли право на платена борса (ако да, какъв е срокът за подаване на документи) при положение,че съм била в две години майчинство до 13.01, а от 14.01 съм освободена от работа по взаимно съгласие. Преди това имам около година и няколко месеца трудов стаж, с два или три месеца прекъсване.

2019-03-15 12:14:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Георгиева, съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на трудa. При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Тези периоди се зачитат за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО и лицето се счита за осигурено с оглед придобиване право на паричното обезщетение за безработица. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1) заявлението за отпускането му е подадено в 3-месечен срок от тази дата и 2) лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на 3-месечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението. Ако заявлението е подадено в 3-месечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението. Основанието за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение е от значение за размера и срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица. Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда, съответно чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, или на някое от останалите основания, изброени в чл. 54б, ал. 3 от КСО, както и безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца (чл. 54б, ал. 3 и 4 от КСО). Преценката на правото, размера и срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица за всеки конкретен случай са от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

2019-01-19 15:30:59 - Даниела Иванова

Здравейте! Учител е назначен с грешно признат стаж за клас прослужено време /признат е целият стаж общ стаж вместо по специалността и сходна професия/При откриване на грешката учителя не е съгласен с корекцията и заплашва с инсп. по труда.Основния ТД е сключен при предходния директор ,а грешката е открита при нов директор.Възможна ли и корекция

2019-02-18 12:35:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. При определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Трудово-правен спор във връзка с изплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се решава по съдебен ред. МВ/

2019-01-19 15:26:24 - Глория Иванова

Здравейте! В какво съотношение се намират ЗЗБУТ и КТ, т.е. специален към общ закон ли е или? Каква е разликата между двата закона, като регламентиращи една и съща материя?

2019-02-06 15:34:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Иванова, Следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен, поради което не може да се приеме, че Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) регламентират една и съща материя. Предмета на правно регулиране на Кодекса на труда е определен в разпоредбата на чл. 1, ал. 1, съгласно която този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. В чл. 1, ал. 1 на ЗЗБУТ се предвижда, че с този закон се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. НС

2019-01-19 10:47:13 - Ива Георгиева

Работник назначен на трудов договор ползва 3 месеца неплатен отпуск по негова молба. Отпускът не се зачита за трудов и осигурителен стаж. Веднага след изтичане на неплатения отпуск представя болничен лист за 10 дни. Следва ли НОИ да му изплати останалите дни от болничния, при условие, че първите 3 дни от болничния са изплатени от работодателя , като за тях са внесени осигурителните вноски и така осигуряването е възобновено, а лицето е станало осигурено за съответния риск?

2019-03-15 12:12:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Георгиева, държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения при временна неработоспособност на работниците и служителите, които са осигурени за общо заболяване и майчинство към деня на излизане в отпуска поради временна неработоспосбост. Те имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Мнението ни е, че за лицата, за които осигуряването е възникнало по смисъла на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), то продължава и през времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година, които се зачитат за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. За времето, което не се зачита за осигурителен стаж, т.е. след изтичане на 30-те работни дни неплатен отпуск, лицето не се счита за осигурено с оглед получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност, независимо дали става въпрос за първите три работни дни, за които работодателят е изплатил 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, или за паричното обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване, което не следва да се изплаща Националния осигурителен институт. ВН

2019-01-18 22:07:33 - Веселин Василев

Здравейте! Колко дни допълнителен платен годишен отпуск има право работник попадащ в категориите на т.1 и т.2 едновременно от Чл.156(1) от КТ

2019-02-19 17:23:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Василев, Съгласно чл.156, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск: 1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; 2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет (чл. 156, ал.2 от КТ) - Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (Наредбата). Според чл. 139а, ал. 1 от КТ, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, може да установява ненормиран работен ден. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд - чл. 139а, ал. 7 КТ. Предвид факта, че тези отпуски се предоставят на различно правно основание, то работникът или служителят има право и на двата вида отпуск, ако отговаря на посочените по горе изисквания. КА