Към категориите

2019-01-26 16:47:22 - Мариета Еленкова

Здравейте! Имам дъщеря на 11 месеца и бих искала да прехвърля втората година от отпуска за гледане на дете на съпруга си, който е военен. Има стаж в армията повече от 5 години. От службата му казаха, че е невъзможно майчинството да се прехвърли на военен. Бихте ли потвърдили дали това е така? Благодаря

2019-02-18 14:27:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение - ал.3 на чл.164 от КТ. В чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили е предвидено, че военнослужещите мъже имат право на отпуск за отглеждане на дете в размерите и при условията на чл. 164 от Кодекса на труда и за гледане на болно дете по чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда при смърт или тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждане на детето, както и на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст при условията, по реда и в размерите по чл. 167а от Кодекса на труда. За повече информация във връзка с прилагане на посочения закон бихте могли да се обърнете към Министерство на отбраната. МВ/

2019-01-25 16:42:06 - МАРИЯ мАРИНА

Възстановен на работа от съда работник , явил се на работа има ли права на пл.годишен отпуск по чл.155 ал.1 от КТ за периода от уволнението до явяването му на работа .

2019-02-26 14:52:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Марина, Отпускът е период от време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува. С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда). Следва да се вземе под внимание, че предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя. По наше мнение, през времето от уволнението до възстановяването му на работа от съда работника или служителя не е работил реално при работодателя, поради което не му се полага платен годишен отпуск за този период. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика. КА

2019-01-25 16:05:33 - Неделчо Неделчев

Каква е разликата между чл. 173 ал. 4 и чл. 176 ал. 2 от КТ и как да изпълним чл. 176 ал. 2?

2019-02-18 14:27:09 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските указва, че платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. В чл. 173, ал. 4 от КТ са посочени случаите, при които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, т. е без да е направено искане от работника/ служителя и те са : по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от КТ регламентира правото на работодателя да предостави платения годишен отпуск без работникът/ служителят да е направил искане за ползването му. Работникът или служителят трябва да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася – ал. 5 на чл. 173 от КТ. Отлагане на ползването на платения годишен отпуск може да стане по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 176, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Тази разпоредба регламентира задължението на работодателя в случай, че платеният годишен отпуск е отложен независимо от чия страна или не е ползван до края на годината, за която се отнася, да осигури ползването му, т. е да даде съгласие при направено искане от страна на работника/ служителя. Според ал. 3 на чл. 176 от КТ, когато в посочения в ал. 2 на чл. 176 от КТ срок работодателят не е разрешил ползването му, работникът/ служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ/

2019-01-25 15:15:42 - Теодора Данчева

Работя на основен договор в университетска болница на длъжност - лекар - преподавател на 8 часа и на допълнителен договор по чл. 111 - 2 часа дневно, като преподавател - доцент. На колко дни платен годишен отпуск имам право и на какъв размер обезщетение за неизползван такъв при прекратяване на допълнителния ми договор.

2019-02-18 14:26:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 или чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд. Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. На базата признатия по посочения по-горе ред трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което би се признало за трудов стаж се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/

2019-01-25 13:33:55 - Катя Стойчева

Моля извинение за некоректно поставеният от мен въпр. на 23.01.Задавам отново:Може ли на новопостъпили раб.и служ. за някои длъжности /бръснар,касиер,домакин,санитар/да се начислява ДТВ за прид.тр.ст. и пр.опит без да са работили на същата сходна и със същия х-р работа проф. дл. ако във "Вътр.правила за РЗ в предпр."е прието това да не се изисква.

2019-02-26 14:50:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Стойчева, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е в сила от 1 юли 2007 г. Наредбата се прилага при провеждане на колективното трудово договаряне, при разработване и утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието, както и при договарянето на условията по трудовото правоотношение. В наредбата са уредени видовете допълнителни трудови възнаграждения, които се изплащат на работниците и служителите. Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е регламентирано в чл. 12 НСОРЗ. Разпоредбата на § 1 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ урежда “заварените случаи”. Времето, за което преди 1 юли 2007 год. работникът или служителят е получавал допълнително възнаграждение за продължителна работа по отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения се зачита изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, докато работникът или служителят се намира в трудово правоотношение със същия работодател или когато работодателят не е същият, но трудовото правоотношение е уредено съгласно чл. 123 и чл. 123а от Кодекса на труда. По отношение на работниците и служителите, които са постъпили или постъпват на работа при работодател след 1 юли 2007 г. допълнителното месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата се определя за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според чл. 12, ал. 5 НСОРЗ условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. КА

2019-01-25 11:08:55 - Таня Конова

Здравейте, При прекратяване на договора по чл. 328, ал. 2 и изплатено обезщетение имам ли право на борса и обезщетение за безработица ?

2019-03-18 11:42:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Конова, право на парично обезщетение за безработица, съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 от КСО, както и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а от Кодекса на труда (КТ). Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение има значение при определяне размера на паричното обезщетение за безработица. В чл. 54б, ал. 3 от КСО изчерпателно са изброени основанията, при които безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Уволнението с предизвестие на служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, поради сключването на договор за управление на предприятието, не е сред изброените. Изплатените от работодателя обезщетения нямат отношение към правото на паричното обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване. ВН

2019-01-24 20:18:31 - П.Михайлов

Подчиняват ли се сезонните трудови договори в търговските обекти по зимните курорти на заложеното в КТ или има някакво специфично законодателство .Извършва ли се някакъв контрол

2019-02-27 09:16:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Михайлов, От запитването правим извод, че въпросът Ви е свързан регламентацията на срочните трудови договори. Срочни трудови договори са тези, в чието съдържание има точно определен или определяем срок. Различните срочни трудови договори са изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 1, т. 1-5 от Кодекса на труда (КТ). В чл. 68, ал. 2 от КТ е предвидено, че работниците и служителите по срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1 от КТ имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време. Когато трудов договор е сключен за определен срок на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, то това може да е за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности или по изключение - за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КТ срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В този случай не се предвижда ограничение на броя на трудовите договори, които могат да се сключат с един и същи работодател. В ал. 4 на чл. 68 от КТ се регламентира, че по изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. В заключение, следва да се има предвид, че съгласно чл. 68, ал. 5 от КТ трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4 на същата разпоредба, се смята за сключен за неопределено време. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка за допуснати нарушения на трудовото законодателство лицата следва да сигнализират инспекцията по труда. БД

2019-01-24 20:13:55 - Емилия Шопова

Работя на трудов договор във ВУЗ. Имам решение на ТЕЛК от 2006 г., като последното решение е 78% до 01.02.2018 г. На основание Колективния трудов договор (и ТЕЛК) ползвам по - голям платен отпуск с 8 дни. На 10.04.2016 г. навърших възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК , но не съм се пенсионирала и продължавам да работя. На 17. 01.2019 г. от отдел "Човешки ресурси" ми казаха, че за 2018 и текущата 2019 г. не ми се полагат тези допълнителни 8 дни, защото ТЕЛК- а е изтекъл, а никъде в него не пише, че е пожизнен. Моля, отговорете ми, имам ли право в тази ситуация да ползвам по-голям платен отпуск на основание решението на ТЕЛК и става ли решението пожизнено. С уважение, Е. Шопова

2019-02-26 14:51:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Шопова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 61, ал.1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В Кодекса на труда липсват разпоредби, които да уреждат хипотези на продължаване на ползването на права по трудовото правоотношение, въпреки изтичането на срока на инвалидност. С оглед на горепосоченото, за да имате право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни съгласно чл. 319 от КТ, е необходимо да представите на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК, в което се определя вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Редът и условията за извършване на медицинската експертиза на работоспособността са регламентирани в Закона за здравето и НМЕ. Повече информация, свързана с прилагането им, може да получите от Министерство на здравеопазването. КА

2019-01-24 20:09:14 - ДАРИНКА ДОБРЕВА

Здравейте! От 23.01.2017г.,съм на трудов дого-вор по заместване-със срок на изпи-тание 6 месеца.От 01.01.2018г., зап-латата ми е увеличена на 530 лв.От 01.10.2018г. съм на безсрочен-няма клауза за 6-месечен изпитателен срок.Трудовото възнаграждение на колежките е 539 лв.От кога е тряб-вало да ми бъде променена запла-тата? 0878278036 Благодаря!

2019-02-18 14:25:42 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Разпоредбата на чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). С член единствен от ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата се определя за пълен работен месец. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ/

2019-01-24 12:36:16 - Детелин Цветанова

Ако съм започнала да получавам платена борса и я прекратих ,защото излязох платено майчинство.При изтичане на майчинството мога ли да продължа да получавам оставащите месеци или ще получавам само 4 месеца минимално обезщетение

2019-03-18 11:36:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Цветанова, съгласно чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. За същото време осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане, т.е. на платено майчинство, съгласно чл. 50, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст е необходимо към началото на отпуска, който се разрешава от работодателя по реда на Кодекса на труда, лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство както и да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство (чл. 10, чл. 48а, чл. 52а и чл. 53а от КСО). Предвид гореизложеното няма законова възможност по време на получаването на парично обезщетение за безработица да „излезете в платено майчинство“, тъй като не отговаряте на условието да сте осигурена за общо заболяване и майчинство към началото на отпуска за майчинство, за да получавате от държавното обществено осигуряване парично обезщетение при бременност и раждане (както и парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст). Казусът би бил възможен, ако паричното обезщетение за безработица е прекратено поради започването на трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по КСО, за да може лицето да ползва осигурителни права - придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от КСО. Ако става въпрос за работа по трудово правоотношение, то времето, през което се ползва отпускът по чл. 163, ал. 1 от КТ, се признава за трудов стаж (чл. 163, ал. 14 от КТ). Едва след прекратяване на трудовото правоотношение съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт може да преценява правото, размера и срока на паричното обезщетение за безработица. ВН

2019-01-24 11:19:52 - Даниела Тончева

Уважаеми експерти, имам запитване относно работник моряк на товарен кораб, който има съмнения, че е ощетен в заплащането. Моля, да ме насочите към кои институции следва да се обърна, за да осъществя проверка по казуса?

2019-01-24 14:05:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

По поставения въпрос следва да се обърнете към ИА „Морска администрация. МВ/

2019-01-24 10:52:08 - Елена Димитрова

Здравейте, води ли се книга за извънреден труд, на какъв период и какво се посочва? Ако отговорът е да кой би трябвало да води дневника - човешки ресурси/личен състав или ТРЗ/отчетник заплати? Благодаря

2019-02-27 09:14:51 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Димитрова, Съгласно чл. 149, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Книгата се води независимо от системите за организация и отчитане на работното време, като в нея се записва извънредният труд положен от всички работници и служители. Според чл. 18, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2 от наредбата. Следва да имате предвид, че отчитането на положения извънреден труд се извършва ежегодно, като съгласно чл. 149, ал. 2 от КТ положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. Конкретното длъжностно лице в предприятието, което следва да води специалната книга за отчитане на извънредния труд се определя по преценка на работодателя. БД

2019-01-24 10:47:25 - Елена Димитрова

Здравейте, въпроса ми е свързан със сумарно отчитане. Работодателят е въвел сумарно отчитане на един месец при работа по график. Колко часове извънреден труд са допустими в рамките на този месец и те включват ли приравнения нощен труд? Може ли при работа по график да се работят смени с различен интервал на време - 12,10,8 часа? Благодаря

2019-02-27 09:11:45 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Димитрова, Сумираното изчисляване (отчитане) на работното време е форма на организация на труда, при която има специфични правила за организацията на работата и дейността в предприятието. При тази организационна форма е необходимо да се следи за нормата на продължителност на работното време в един по-дълъг период (от една седмица до шест месеца), като се позволява различна продължителност на всеки един от работните дни. По този начин работата в някои от дните може да надвишава нормалната продължителност на работното време като това се компенсира с намалена продължителност на работното време в други дни. Според чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване - чл. 9а, ал. 1 от НРВПО. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Според чл. 9а, ал. 4 от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредния труд е забранен. Извънреден труд се допуска по изключение само в изрично предвидените в чл. 144 от КТ случаи, като с разпоредбата на чл. 146 от КТ са въведени ограничения на продължителността на извънредния труд. В чл. 9г от НРВПО е регламентирано, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. БД

2019-01-24 10:33:19 - Елена Димитрова

Здравейте, майка съм на две деца на 6 и 4 год., закона защитява ли ме от уволнение като майка на малки деца и до каква възраст на децата. Благодаря

2019-01-24 14:03:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 329 от Кодекса на труда /КТ/, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Както е видно от разпоредбата, единствените критерии при извършване на подбор от работодателя са квалификацията на работника или служителя и качеството на извършваната от него работа. В КТ не се съдържат разпоредби, закрилящи работници или служители при прекратяване на трудовото правоотношение, които единствени осигуряват издръжка на семейството, както и няма такива разпоредби по отношение на майки на малки деца. МВ/

2019-01-24 10:23:12 - фИРДЕС ХАСАН

ДО МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Работя като учител в средно училище, на трудово правоотношение. Осиновител съм на дете при условията на пълно осиновяване. Детето ми е родено на 29.01.2017год. Решението ми за осиновяване е от 23.11.2017год. и от тази дата то е ни бе предадено. Използвала съм отпуск по чл.163 от КТ за периода от 23.11.2017 год. до 29.01.2018 год. и от 30.01.2018год. до днес - 18.01.2019год. бях в отпуск по чл.164 от КТ. След спор с работодателя ми дали мога да ползвам отпуск по чл.164б от КТ във връзка с параграф 7, ал.1 от ПЗР към ЗИД на КТ, обн.ДВ бр.30 от 2018год.в сила от 01.07.2018год. за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5 год.възраст на детето, се постигна съгласие, че мога да използвам тази разлика. Въпросът ми е ако днес - 18.01.2019 год.съм пуснала заявление да ползвам правото си на отпуск по чл.164б от КТ във вр.с пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИД на КТ, обн.ДВ бр.30 от 2018 год.в сила от 01.07.2018год. до кога следва да бъда в този отпуск - до навършването на 2 год.възраст на детето ми - 29.01.2019год. /както твърди работодателя ми/ или до друг период? Горното запитване изпратих до методолозите на НОИ - ЦУ на 18/01/2019год. в писмен вид, след съвет от проведен телефонен разговор на техният публичен телефон за консултации и запитвания. Питането ми бе регистрирано като документ с рег.индекс 1030-40-232/18.01.2019г. На 21.01.2019год. получих отговор от НОИ - ЦУ, в което ми бе отговорено, че питането ми е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика. Въпреки, че по правилата на АПК, когато едно питане е изпратено до некомпетентен орган, то този орган трябва служебно да го препрати до компетентния такъв, се обръщам и към Вас с молба да ми бъде отговорено, за да упражня правото си на отпуск законосъобразно. Предварително Ви благодаря! С уважение, Фирдес Сюлейманова Хасан тел.0889 99 25 95

2019-02-26 13:56:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Хасан, Отговор на запитването Ви е изпратен по електронна поща на 22.02.2019 г. /СР/

2019-01-23 17:12:10 - Виждан Мюмюн

Имат ли право учителите да излизат в платен отпуск през учебната година или трябва да го ползват изцяло през ваканциите?

2019-01-24 13:59:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В Кодекса на труда не е предвидено ограничение във времето за ползване на платен годишен отпуск от учителите. С оглед да не се затруднява учебният процес те ползват отпуск във време, когато учениците не са заети с учебни занятия. Няма пречка обаче платеният годишен отпуск да се ползва по всяко време на календарната година. МВ/

2019-01-23 16:09:55 - валери иванов

Може ли директор на училище да прекрати трудовия договор с учител, който има условията за ранно пенсиониране и получава пенсия за инвалидност.

2019-01-24 13:58:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е видно от разпоредбата, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание може да бъде отправено от работодателя след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правното основание на което лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е без значение. В случай, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно изискванията на чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване мнението ни е, че трудовият му договор би могъл да бъде прекратен. МВ/

2019-01-23 15:43:04 - Пролет Минчева

В неплатен отпуск съм от предходната година, който продължава до края на настоящата година. Въпросът ми е: Имам ли право на платен годишен отпуск за времето през което съм в неплатен отпуск и ако имам , кога изтича давностният срок?

2019-01-24 14:50:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. От запитването е видно, че ползвате неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ в предходната година, който ще продължи да края на настоящата календарна година. Следователно за трудов стаж ще Ви се зачете по 30 работни дни за всяка календарна година. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Предвид горното, за периода на ползвания неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, Ви се полага и платен отпуск. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Според ал. 2 на чл. 176а от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ//

2019-01-23 15:34:06 - Красимира Динева

Здравейте, понеже никой от ТП на АСП не може да ми даде отговор на въпроса "Заплатите само на социалните работници ли подлежат на увеличение и защо другите дето сме в щата-техническо ниво оставаме с минимална заплата? Благодаря!

2019-03-15 12:31:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Динева, За информация по поставения въпрос се обърнете към Агенция за социално подпомагане, ул. “Триадица” 2, София 1051 или на електронна поща: ok@asp.government.bg. /НД/

2019-01-23 12:30:46 - Галина Кирилова

Работя на безсрочен трудов договор в частна компания повече от 11 години. През юни 2017г. придобих и упражних правото си на пенсия. Трудовият ми договор не е прекратяван. Към момента ме уведомиха, че искат да прекратят тр.договор, но искат да ме обезщетят с 2 заплати, вместо 6.Предизвестие с кои членове трябва да подпиша, за да си търся правата

2019-01-23 16:46:09 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че работникът/ служителат към момента на прекратяване на трудовия договор отговаря на изскванията на разпоредбата – да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и последните 10 години от трудовия му стаж да е работил при „същия работодател“, обезщетението от 6 брутни заплати е дължимо от работодателя независимо от основанието, на което се прекратява трудовия договор. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Тази преценка подлежи на съдебен контрол в 3-годишен давностен срок. МВ/