Към категориите

2019-02-16 16:32:43 - Емилия Шопова

Здравейте, работя по трудов договор. Имам решение на ТЕЛК от 2006 г., като последното решение е 78% до 01.02.2018 г. На основание чл. 319 от Кодекса на труда, Колективния трудов договор и ТЕЛК ползвам по - голям платен отпуск. На 10.04.2016 г. навърших възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК, но не съм се пенсионирала и продължавам да работя. Моля, отговорете ми, имам ли право в тази ситуация да ползвам по-голям платен отпуск по чл. 319 от КТ, на основание решението на ТЕЛК. С уважение, Е. Шопова

2019-03-11 10:45:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Шопова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 61, ал.1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В Кодекса на труда липсват разпоредби, които да уреждат хипотези на продължаване на ползването на права по трудовото правоотношение, въпреки изтичането на срока на инвалидност. С оглед на горепосоченото, за да имате право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни, съгласно чл. 319 от КТ, е необходимо да представите на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК, в което се определя вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Редът и условията за извършване на медицинската експертиза на работоспособността са регламентирани в Закона за здравето и НМЕ. Повече информация, свързана с прилагането им, може да получите от Министерство на здравеопазването.КА

2019-02-16 09:19:12 - Иван Стайков

Здравейте! Работя като оркестрант в националната опера и балет гр. София. В момента съм редовен студент по цигулка - магистратура в Белгия. Искам да попитам трябва ли да не ми отказва работодателя поискан платен или неплатен отпуск, във връзка с пътуването ми до Белгия за явяване на семестриални изпити.

2019-03-11 10:45:16 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Стайков, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище; - обучението да се извършва без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. Обръщаме внимание, че само ако работодателят е дал съгласието си за обучението и ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи в средно или висше училище, има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ. При липса на това първоначално съгласие, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1 на чл.171 от КТ, намалени наполовина. КА

2019-02-16 00:32:54 - Маргарита Петкова

В нашето предприятие е въведено сумарно изчисляване на работното време за дадено звено за 6-месечен период. В графика за работното време работните смени са 2 - от 8 ч. до 20 ч. и от 20 ч. до 8 ч. на другия ден, като втората смяна включва нощен труд 8 ч. (от 22 до 6 ч.). Това счита ли се за нарушение на КТ където е определено, че нощния труд е 7 ч?

2019-03-08 12:24:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Петкова, Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В този случай, максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ). Поради това посочената във въпроса организация на работата в предприятието не представлява нарушение на трудовото законодателство. Бихме искали да обърнем внимание обаче, че съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят е длъжен да утвърди поименни графици за работа за целия период, за който то е установено. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. Следва да се има предвид, че нормалната продължителност на работното време през нощта е намалена в сравнение с тази за работа през деня, което трябва да се взема под внимание при изготвяне на поименните графици за работа за периода. Съгласно чл. 136, ал. 3 от КТ нормалната продължителност на дневното работно време е до 8 часа, докато за работа през нощта е до 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ). Видно от разпоредбите, продължителността на работното време през деня и през нощта е в съотношение 8 към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 1,143. В тази връзка в чл. 9а, ал. 4 от НРВПО е предвидено, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента посочен по-горе.НС

2019-02-15 16:51:30 - Кристина красимирова

По какъв член може да бъде назначен служител по заместване на излизащ служител по майчинство преди майката да е излязла в болничен за първите 45 дни преди раждането? Има необходимост от предаване наинформация.

2019-06-04 11:22:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Красимирова, Срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Причината, поради която титулярът отсъства от работа, няма правно значение. Тя може да се дължи на отсъствие поради болничен отпуск, платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за бременност и раждане, отпуск за гледане на дете или друг вид отпуск. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствие на работника или служителя – титуляр на длъжността. Ето защо в този договор трябва изрично да се посочи името на титуляра на длъжността, както и че договорът за заместване се сключва до завръщане на титуляра. Договорът за заместване се прекратява без предизвестие на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ със завръщане на замествания работник или служител на работа, тъй като договорът се сключва само да периода на отсъствие от работа на титуляра на длъжността. КА

2019-02-15 12:45:40 - Росица Георгиева Методиева

Здравейте.Родена съм на 10,04,1962г. Към 01,02,2019г.имам 33г. трудов стаж.Ако напускам работа и съм придобила право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл.68 ал.1. от КСО като преживял съпруг, имам ли право на нa oбeзщeтeниe oт paбoтoдaтeля в paзмep нa бpyтнoтo мy тpyдoвo възнaгpaждeниe зa cpoĸ oт 2 мeceцa(чл.222, aл.3 oт Koдeĸca нa тpyдa). Aĸo e paбoтил пpи cъщия paбoтoдaтeл пpeз пocлeднитe 10 гoдини oт тpyдoвия мy cтaж oбeзщeтeниeтo e в в paзмep нa бpyтнoтo мy тpyдoвo възнaгpaждeниe зa cpoĸ oт 6 мeceцa.При работодателя си съм работила 23години. Благодаря. https://defakto.bg/2018/01/24/%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B0/

2019-03-05 15:33:42 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение от 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовия си стаж да е работил при същия работодател. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че не Ви достигат до 5 години осигурителен стаж, в чл. 9а, ал. 2от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. За да имате право на посоченото по-горе обезщетение, осигурителните вноски са внесени следва да са внесени изцяло преди прекратяване на трудовия договор и към момента на прекратяването да имате придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Наследствената пенсия, както и работата по трудово правоотношение на съпругът Ви са без значение при определяне на правото Ви на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ. МВ/

2019-02-15 10:36:00 - Деляна Иванова

В предприятие е въведено СИВР, отчитано на 3 месеца, като ползваната система записва в присъствените форми реално отработеното време с точност до минути (напр. 8:05 часа, 7:50 часа и т.н на ден при планирани 8-часови смени). При отчитане на отработеното време работодателят не закръгля непълните часове и минути и в присъствената форма фиурират данни за отработено време в часове и минути на ден. Какво е правилно да направи работодателят: да закръгля дневните действително отработени работни часове и минути подневно (за всеки отделен ден) и в края на периода да сумира вече закръглените подневни работни часове или да събере точните часове и минути за целия тримесечен период и да закръгли само сбора им?

2019-03-08 12:23:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Иванова, Съгласно чл. 126, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време. Следва да се вземе под внимание, че Кодексът на труда и Наредба за работното време, почивките и отпуските поставят изисквания към продължителността на работното време и изготвянето на поименните графици при сумирано изчисляване на работното време единствено в часове, а не в минути. Също така, въведената в страната система за определяне на дължимите трудови възнаграждения се основава на отработен час, поради което в Постановленията на Министерски съвет за определяне на минималните трудови възнаграждения, приети на основание чл. 244, т. 1 от КТ, се определя минималният размер на трудово възнаграждение в страната за месец и за час. Поради това считаме, че при изготвяне на поименните графици за периода на сумираното изчисляване на работното време и при отчитане на отработеното време в края на периода му, работодателят следва да закръгли работните часове на лицето до цял час, и ако минутите в него са по-малко от 30, броят на работните часове се закръглява към пълен час, а ако минутите са 30 и повече – към следващия пълен час. Намираме, че за правилна отчетност и коректно изчисляване на дължимото възнаграждение, работодателят следва да направи закръгляването в края на отчетния период, като събере точните отработени часове и минути през целия тримесечен период и закръгли окончателния им сбор към кръгъл час.НС

2019-02-14 16:55:13 - Христо Дочев Дочев

Казус:През месец 12.2018 год. работник на 1 мес. СИРВ и работи по следния личен график: 1.12 и 2.12.18 год. работни, 3.12 и 4.12.18 година почивни дни. Всички останали дни от периода по личния график на работника са по официалния календар за страната. Работника има молба за отпуск от 3.12 до 31.12 как следва да се отчете рботното време? Благодаря

2019-03-14 14:22:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Дочев, Съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от наредбата. Според чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (чл. 9б, ал. 2 от НРВПО).

2019-02-14 14:58:21 - Радостин Павлов

Здравейте, длъжностното щатно разписание поискано в процедурата по чл.52, ал.1, т.2 буква б, от Синдикалната организация, конфиденциална информация ли е? И може ли да се откаже да бъде предоставено? Благодаря предварително!!!

2019-03-07 13:58:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

На този въпрос е отговорено на 7 март 2019 г. (СР)

2019-02-14 13:18:32 - Десислава Дапчева

Здравейте, в предприятието в което работя тече процедура по несъстоятелност и всички служители се намираме в престой. Тъй като има неизплатени възнаграждения от страна на работодателя искам да прекратя трудовия си договор по чл.327 ал.1 т.2. -Какви обезщетения ми се полагат при този тип прекратяване? -При обявяване на несъстоятелност от страна на предприятието и изплащане на обезщетенията от Фонда за гарантирани вземания как мога да претендирам за сумата, която ще загубя? Имам предвид, че месечното ми брутно възнаграждение надвишава тавана, който се изплаща от Фонда за гарантирани вземания и реално аз ще загубя една доста сериозна сума. -Имам ли законово право да заведа дело срещу компанията или в частност, ако е необходимо срещу Управителя на компанията за получаване на тази разлика? Благодаря!

2019-03-08 12:22:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Дапчева, Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава право на работника или служителя едностранно, без предизвестие да прекрати трудовото си правоотношение, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ). Също така при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност (чл. 224, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 3 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Гарантираните вземания на работниците и служителите са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението на съда във връзка с производството по несъстоятелност (чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР). Максималният месечен размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър (чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР). Съобразно чл. 30 от ЗГВРСНР частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност. Следва да се обърне внимание, че процедурата по обявяване в несъстоятелност на търговец е нормативно уредена в част четвърта на Търговския закон (ТЗ), като в глава четиридесет и трета на ТЗ са установени правилата за предявяване на вземанията. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 687, ал. 1 от ТЗ вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Синдикът представя за обявяване в търговския регистър списъците и финансовите отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда (чл. 689 от ТЗ). Повече информация относно гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя може да намерите на интернет страницата на Националния осигурителен институт - http://www.nssi.bg.НС

2019-02-14 12:56:09 - К. Попов

Необходимо ли е съгласие на работодателя за сключване на трудов договор с друг работодател за времето на разрешен неплатен отпуск? Трудовото правоотношение с основния работодател - държавна администрация е възникнало въз основа на конкурс и не е подписван индивидуален трудов договор.

2019-03-05 15:32:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Няма пречка по време на ползване на неплатен отпуск работникът/ служителят да работи при друг работодател по реда на чл. 111 от КТ, ако не е уговорено друго по индивидуалния трудов договор. МВ/

2019-02-14 11:58:18 - Лилия Гаврилова

Прекратявам трудовото правоотношение с работещ пенсионер на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, с отправянето на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Дължа ли обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1?

2019-03-14 14:21:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Гаврилова, Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Видно от съдържанието на разпоредбата работникът или служителят няма право на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, ако трудовият му договор е прекратен от работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. БД

2019-02-14 11:46:39 - Стефка Колева

Дължи ли се разликата от увеличението на работната заплата със задна дата на лице, което към момента на вземане на решението от първостепенния разпоредител с бюджетен кредит за увеличението е с прекратено трудово правоотношение?

2019-03-05 15:32:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. В чл. 22, ал. 2 от наредбата е предвидено, че вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор. Според посоченото в чл. 22, ал. 4 от НСОРЗ, правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати, както и за определяне на индивидуалните работни заплати, се включват във вътрешните правила за работната заплата. МВ/

2019-02-14 11:24:37 - Мария Иванова

Жена на 64 г. работи в предприятие 11 години, но не й е достатъчен трудовия стаж. Кога има право на 6 заплати? Ако заплати недостигащият й стаж при пенсиониране в НОИ и след това се пенсионира може ли да й се начислят ?

2019-03-05 15:31:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение от 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовия си стаж да е работил при същия работодател. В чл. 9а, ал. 2от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В случай, че осигурителните вноски са внесени изцяло преди прекратяване на трудовия договор и към момента на прекратяването лицето има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. МВ/

2019-02-14 10:10:51 - Росица Гудева

Здравейте, Интересувам се как се изчислява платен годишен отпуск, когато си на 1/4 длъжност? В договорът ми пише “.... право на 13 дни платен годишен отпуск”. Но тези дни върху колко часа се изчисляват -ако е върху 8ч, реално мога да отсъствам от работа 13 дни, ако е върху 4 часа - приблизително 6-7 календарни дни. Има ли право работодателят да ги изчислява върху 2 часа (четвърт длъжност), което реално прави 4 календарни дни ? Благодаря.

2019-03-05 15:30:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. По трудов договор по 2 часа на ден при законоустановена 8-часова продължителност на работното време, пропорционално се признава 1 ден трудов стаж при отработени 4 работни дни, т. е. по него работникът има право на 20/4 дни платен годишен отпуск. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/

2019-02-13 17:48:43 - Емилия Ушакова

До Министъра на труда и социалната политика. Уважаеми г-н Министър,след като не е налице колективен трудов договор,но работодателят желае да установи правила за по-голям размер на основния платен годишен отпуск за определени служители в организацията(майки на деца до 18 год),то с какъв акт следва да стане това?

2019-03-07 12:36:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Ушакова, Съгласно чл. 156а. от Кодекса на труда по-големи размери на отпуските по чл. 155 (основен платен годишен отпуск) и 156 (допълнителен платен годишен отпуск) могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Следователно работодателят може да договори по-голям размер на платения годишен отпуск с индивидуалните трудови договори на съответните работници или служители. (СР)

2019-02-13 14:16:23 - Валентина Цекова

Добър Ден! Служител е възстановен на работа със съдебно решение. Уволнението е извършено на 01.04.2018г., а възстановяването от съда на 01.02.2019г. 1. За трудов и осигурителен стаж се приема само 6 месечният период потвърден от съда, или цялото време до възстановяването? 2. Служителят има ли право на платен годишен отпуск? 3. Какви осигуровки дължи работодателя?

2019-03-05 15:30:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Когато в периода от уволнението до възстановяването на работа, работникът или служителят междувременно е постъпил на друга работа, за трудов стаж по реда на чл. 354, т. 1 от КТ ще се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период ще се извади времето на работа по другото трудово правоотношение, което се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351 като време на работа по трудово правоотношение. Според чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя. Тъй като в периода от уволнението до възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение, лицето реално не е полагало труд мнението ни е, че за това време няма право на платен годишен отпуск. МВ/

2019-02-13 08:52:07 - Дарина Александрова

Има ли забрана учителите, работещи в детска градина да ползват пго в учебно време ? Ако по време на такова отсъствие се назначи заместник , нарушение ли е? Как следва да се ползва ПГО от учителите в детските градини в размер на 60 работни дни за една календарна година, при условие , че работим целогодишно, без да затваряме

2019-03-05 15:29:20 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В Кодекса на труда не е предвидено ограничение във времето за ползване на платен годишен отпуск от учителите. С оглед да не се затруднява учебният процес, същите ползват отпуск във време, когато учениците не са заети с учебни занятия. Няма пречка обаче платеният годишен отпуск да се ползва по всяко време на календарната година. Няма законова пречка и на мястото на отсъстващия учител да се сключи трудов договор за заместване с друго лице. МВ/

2019-02-12 20:46:10 - Елена Добрева

Право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО учителите придобиват при навършване на в. 58 г. и 2 мес. от жените и 61 г. и 1 м. от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 г. и 8 м. за жените и 30 г. и 8 м. за мъжете. Законосъобразно ли е директор на училище да пенсионира учител при тези условия, ако учителят не желае да се възползва от това право?

2019-03-21 14:29:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Добрева, На основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може с предизвестие да прекрати трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията, регламентирани в КСО. Считаме, че работодателят има право да прекрати трудовия договор на работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, независимо от конкретното правно основание по КСО, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. и в случаите, когато правото е придобито по чл. 69в от КСО. Съгласно чл. 69в, ал. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. През 2019 г. учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години и 4 месеца от жените и 61 години и 2 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. ЛТ/

2019-02-12 18:54:20 - Лора Дойчинова

Здравейте, забелязах че в Наредба № 2 от 22.04.1994 г. Чл. 2 ал. 3 се казва че министърът на труда и социалните грижи определя категориите служители за които тази наредба важи. Къде мога да намеря списък с определените от министъра категории? Благодаря Ви предварително.

2019-03-08 12:21:14 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Дойчинова, Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 - 4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи - здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага.НС

2019-02-12 16:09:42 - Румяна Милкова

Има ли право на платен отпуск в размер на 26р. дни по чл. 319 от КТ служител, който работи в предприятието и има съгласно ЕРТ 72% намалена рабоспособност за 3 г. от 5.11.2015 до 5.11.2018г., и в срока на ЕРТ, който е изтекъл на 5.11.2018г. лицето е навършило определена възраст за придобиване право на пенсия и осигурителен стаж по чл. 68 от КСО.

2019-03-11 10:44:01 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Милкова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 61, ал.1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В Кодекса на труда липсват разпоредби, които да уреждат хипотези на продължаване на ползването на права по трудовото правоотношение, въпреки изтичането на срока на инвалидност. С оглед на горепосоченото, за да има лицето право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни, съгласно чл. 319 от КТ, е необходимо да представи на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК, в което се определя вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Редът и условията за извършване на медицинската експертиза на работоспособността са регламентирани в Закона за здравето и НМЕ. Повече информация, свързана с прилагането им, може да получите от Министерство на здравеопазването.КА