Към категориите

2019-02-21 14:24:56 - Владилена Георгиева

Здравейте! Служителка в отпуск по майчинство има 15 дни остатък от отпуск от 2017 г. Излиза в болнични за общо заболяване от 01.11.2017 г., а в отпуск по майчинство през м. 01.2018 г. Какъв е давностния срок на отпускът от 2017 г.? Благодаря!

2019-06-03 10:58:20 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Георгиева, Отлагането на ползването на платен годишен отпуск е предвидено в чл. 176, ал. 1 КТ. В чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено отлагане на ползването по причина на работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 38 НРВПО, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, когато отпускът се отлага със съгласието на работодателя, е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Съгласно чл. 176а, ал. 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа (чл. 38а НРВПО). От запитването е видно, че поради ползването на друг вид отпуск (болничен и веднага след него по майчинство) е отложено ползването на част от платения годишен отпуск за 2017 г. Предвид цитираните по-горе разпоредби ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, т.е. след изтичане на две години от края на годината, в която майката се е завърнала на работа. ЛТ/

2019-02-21 14:16:20 - Владилена Георгиева

Здравейте! чл. 169, ал. 3 от КТ дава право на 30 работни дни за подготовка и защита на дисертация. чл. 169, ал. 4 дава право еднократно на 6 месеца платен отпуск за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор". Докторант има ли право и на двата вида отпуск? Може ли да ги ползва един след друг? Благодаря!

2019-03-05 15:43:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Съгласието на работодателя следва да бъде дадено в писмена форма – чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Определянето му като “еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен. Този вид отпуск може да се ползва както наведнъж, така и на части. Мнението ни е, че този вид отпуск не може да се ползва заедно с отпуска по ал. 3 на чл. 169 от КТ, тъй като за докторантите е предвидена изрична уредба. Освен отпуска по ал. 4 на чл. 169 от КТ, в чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ изрично е предвидено, че задочните докторанти или докторантите на самостоятелна подготовка имат право да ползват и неплатен отпуск до 4 месеца за подготовка и защита на дисертация. С оглед гореизложеното считаме, че докторантите имат право на отпуск само по ал. 4 на чл. 169 от КТ. МВ/

2019-02-21 13:16:34 - Георги Сергеев

Здравейте, със висше образовение магистър финанси съм.Работил съм в бюро по труда като държавен служител посреднически услуги, в момента съм назначен по като длъжностно лице защита на личните данни в общинска администрация.Въпроса ми е трудовия стаж в бюрото по труда ще се признае ли за клас прослужено време на сегашната ми работа?

2019-03-05 15:42:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 107а, ал. 14 от Кодекса на труда /КТ/1 допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, са: 1. допълнително възнаграждение за нощен труд; 2. допълнително възнаграждение за извънреден труд; 3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници; 4. допълнително възнаграждение за времето на разположение; 5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати; 6. допълнително възнаграждение за изпълнение и/или управление на проекти или програми по ал. 9. В ал. 18 на чл. 107а от КТ е предвидено, че на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. В други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на служителите. МВ/

2019-02-21 12:15:25 - Илиана Всилева Кондрашова

Когато се издава продължение на трудова книжка, кой работодател се вписва и коя дата на издаване на стр. № 5?Последният работодател поставя ли подпис и печат на стр. № 5?

2019-03-05 15:42:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Когато страниците на трудовата книжка, на които се правят съответните вписвания се изчерпят, на работника или служителя се осигурява нов екземпляр на трудова книжка, който е продължение на първоначалната. Тъй като екземпляра на трудовата книжка от новия образец е продължение на старата трудова книжка, на титулната страница се посочва първоначалния номер, дата и работодателя който я е издал. На титулната страница с номера на книжката не се слага печат от фирмата, която издава продължението. На останалите страници задължително се вписва „продължение”. Осигуряването на продължение на трудовата книжка не е издаване на нова трудова книжка и тя не се вписва в дневника за новоиздадени трудови книжки. На екземпляра на трудова книжка, която се ползва за продължение печати се слагат само при вписване от работодателя, при когото в момента работи лицето. От горното е видно, че на пета страница не се слага печат на работодателя, който е издал продължението на трудовата книжка, както и не се попълват данните от старата трудова книжка. МВ/

2019-02-21 11:26:14 - Благой Станоев

Работя на непълен работен ден (4 часа) и на сумирано работно време. За миналия съм си изпълнил нормата и имам 10 часа отгоре. При въпрос защо не са ми заплатени тези часове в повече като извънреден труд, ми отговориха, че тъй като работя на непълен ден, нямам право на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, а като основно. Правилно ли е това и не противоречи ли на чл. 138 (3) КТ, както и на добрите нрави?

2019-03-14 14:30:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Станоев, Съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от наредбата. Според чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9г от НРВП отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат и заплащат като извънреден труд. Ако работникът или служителят е отработил повече часове от определената норма, допълнително отработените часове следва да се заплатят с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка за допуснати нарушения на трудовото законодателство можете да сигнализирате инспекцията по труда. БД

2019-02-21 10:59:40 - Емил Костов

Моля да ми отговорите . Възстановен съм от съда на работа, имам ли право на 1) платен годишен отпуск за времето през което съм незаконно уволнен. 2)искат да ме изпратят в командировка в друга гара ( работя в жп транспорта), но от гарата в която работя няма влак с който да пристигна навреме за работа през деня, а за нощно дежурство трябва да тръгна за работа в 14:00 часа и да се прибера в 11:00 на другия ден. Аз мога да използвам само лично превозно средство за да пристигна навреме. Какво трябва да ми осигури работодателя ако няма влак въпреки че ползвам карта за безплатно пътуване 3) нощното дежурство е в рамките на два дни от 19:00 до 07:00 часа и ми отнема около 20-21часа, колко командировани пари трябва да получавам за нощно и дневно дежурство, времето за пътуване до мястото на командировка трябва ли да се смята за работно време. 4) колко дни в годината мога да бъда командирован поредни и колко пъти в годината 5) мога ли да сезирам някаква институция в България за "специално" отношение към мен , след като в КТД пише че работата трябва да се разпределя справедливо между работниците, но другите работници ( т.н. връзкари) не ги изпращат в командировка. 6) бях заместник председател на комитета по условия на труд с възстановяване от съда означава ли че се възстановявам и на тази позиция, въпреки че вие с лекота разрешихте да бъда уволнен явно неправилно. Мога ли да се консултирам по телефон. Моя телефон е 0893520626

2019-03-08 12:27:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Костов, Съгласно трайно установената съдебна практика работникът или служителят няма право на платен годишен отпуск за времето от уволнението до възстановяването му на работа (в тази връзка са следните решения на Върховния касационен съд - Решение № 160 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 5153/2008 г., I г.о.; Решение № 135 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 189/2009 г., III г. о.; Решение № 346 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 418/2009 г., III г.о. и други). Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя (чл. 121, ал. 2 от КТ). Трудовото законодателство не въвежда ограничения за броя на командировките в страната, които могат да бъдат извършени в рамките на една календарна година. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. Тя следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9, ал. 1 от НКС, в това число и начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари. Съгласно чл. 12, ал. 1 от НКС когато между населеното място, където е мястото на постоянната работа, и мястото на командироването има повече от един вид превозно средство (самолет, експресен влак, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и др.), то се определя по преценка на командироващия, като се вземат предвид условията на превоза, естеството на извършваната работа, необходимото време и др. Видът на превозното средство се посочва в заповедта за командировка. Също така е възможно командирования да пътува с лично превозно средство. Когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение (чл. 13, ал. 1 от НКС). По наше мнение часовете за пътуване не следва да се отчитат като работни часове, защото през това време работникът или служителят не полага труд и не изпълнява преките си служебни задължения. Бихме искали да обърнем внимание, че работодателят е длъжен да изплаща дневни пари за дните на командироване, чиято цел е да компенсират работника или служителя за неудобствата причинени му от пътуването и отсъствието му от населеното място, в което постоянно пребивава. Размерът на дневните пари е определен в чл. 19 на НКС. Съгласно чл. 28а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд представителите на работещите по безопасност и здраве при работа и заместник-председателят на комитета по условия на труд се избират от общото събрание в предприятието по реда на чл. 6 от Кодекса на труда за срок 4 години. Поради това намираме, че за да бъдете включен в комитета по условия на труд като заместник-председател, следва изрично да бъдете избран от общото събрание след възстановяването на работа. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство имате възможност да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за извършване на проверка.НС

2019-02-21 10:24:57 - Анна Николова

Работя в Столична здравноосигурителна каса повече от 16 години. Винаги съм имала добри годишни оценки – „изпълнение надвишаващо очакванията“ и „изключително изпълнение“. Придобих и упражних правото си на пенсия в края на 2017 година, но продължавам да работя в същата институция без да съм напускала. До сега не съм получавала обезщетение след придобито право на пенсия. Моля за Вашето компетентно мнение имам ли право на обезщетение по член 222, ал. 3 от Кодекса на труда независимо от основанието за прекратяването. Питането ми е във връзка с последните промени в Закона за държавния служител за несъвместимост при упражнено право на пенсия. Колегите не получиха никакво обезщетение, въпреки че са в аналогичен статус и законовите разпореждания са подобни. Указанията на Управителя на касата към директора на СЗОК беше, че нямат право на обезщетение тъй като освен че са придобили, са и упражнили правото си на пенсия и законът не предвижда обезщетение.Това на практика може да се приложи във всички подобни ситуации, включително и към хората, назначени по Кодекса на труда. Познавам хора от други институции, които са придобили и упражнили правото си на пенсия и са получили обезщетение при напускане. Моля за Вашето писмено становище имам ли право на обезщетение по член 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

2019-03-05 15:41:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и към тази дата следва да се изчисли общия трудов стаж на лицето при този работодател, както и размера на обезщетението – от 2 или 6 брутни заплати.. Предвид горното, ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и последните 10 години от трудовия му стаж са при същия работодател би следвало да се приеме, че то ще има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението е дължимо от работодателя, независимо дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и се е пенсионирал. Конкретната преценка относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Тази преценка подлежи на съдебен контрол. Срокът за предявяване на иск е 3 годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Следва да имате предвид, че КТ и ЗДСл са отделни закони и не следва да се смесва прилагането им. МВ/

2019-02-21 08:28:09 - Пламен Йорданов

В какъв размер следва да бъде изплатено възнаграждение при финансови затруднения на работодателя в случай, че БТВ е равно на размера на МРЗ, а нетното (подлежащо на изплащане след законовоустановените удръжки) е в размер, по-малък от МРЗ (ОРЗ в размер на МРЗ и без право на допълнителни възнаграждения)?

2019-03-29 09:44:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Основното трудово възнаграждение за пълен работен месец не може да бъде по-малък от установената за страната минимална работна заплата. Работодателят е длъжен да гарантира изплащане на работника/ служителя на минималната за страната работна заплата, независимо дали е или не във финансово затруднение. Предвид изложеното в запитването и с оглед на горното, считаме, че работодателят е длъжен да изплаща не по-малко от минималната за страната работна заплата. МВ/

2019-02-21 08:21:16 - Пламен Йорданов

Следва ли да бъде прилаган чл. 245, ал. 1 от КТ в нормални условия (при финансова стабилност и редовно изплащане на дължимите възнаграждения в законоустановените срокове) в случай, че БТВ е равно на размера на МРЗ, а нетното (подлежащо на изплащане след законовоустановените удръжки) е в размер, по-малък от МРЗ (ОРЗ в размер на МРЗ и без право на допълнителни възнаграждения)?

2019-03-29 09:43:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Основното трудово възнаграждение за пълен работен месец не може да бъде по-малък от установената за страната минимална работна заплата. Работодателят е длъжен да гарантира изплащане на работника/ служителя на минималната за страната работна заплата, независимо дали е или не във финансово затруднение. Предвид изложеното в запитването и с оглед на горното, считаме, че работодателят е длъжен да изплаща не по-малко от минималната за страната работна заплата. МВ/

2019-02-20 20:31:03 - Тодор Иванов

Работя като полицай и съм решил да напусна работа, тъй като съм пенсионер от две години.Платената ми отпуска съм я използвал.Имам ли право да си взема един месец неплатена и този месец да ми е предизвестието към работодателя ми?

2019-03-05 15:40:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От изложеното в запитването става ясно, че сте полицай, поради което спрямо Вас се прилага Закона за Министерство на вътрешните работи. Във връзка с прилагане на посочения закон следва да се обърнете към Министерство на вътрешните работи. МВ/

2019-02-20 18:29:27 - Миглена Чавдарова

Ако съм в неплатен отпуск мога ли да започна работа на пълно работно време при друг работодател? Ако може - по кой член трябва да е сключен договора и може ли в него да не е посочен срок?

2019-03-11 15:29:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Чавдарова, Кодекса на труда (КТ) не ограничава възможността работниците и служителите да полагат труд при повече от един работодател, като имат възможност да полагат допълнителен труд по трудов договор съобразно изискванията на раздел ІХ, глава пета от КТ. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. С трудовите договори за допълнителен труд се уговарят продължителността и разпределението на работното време. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд, независимо от броят на трудовите договори, общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с разпоредбите на чл. 152 и 153 от КТ. Считаме, че няма пречка по време на ползване на неплатен отпуск по основния трудов договор работникът или служителят да сключи трудов договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ на пълно работно време. Следва да имате предвид, че в трудовата книжка се вписват данните само по основен трудов договор. При прекратяване на договор за допълнителен труд, сключен по реда на чл. 111 от КТ, се издава само документ УП 3. КА

2019-02-20 16:58:07 - татяна попова

Служител работи на ненормиран работен ден, с работно време от понеделник до петък. През летния сезон поради естеството на работа трябва да работи от понеделник до събота За съботата се изплаща допълнително 75 % по КТ Почива в неделя. Трябва ли да почива и в понеделник след като се заплаща като извънреден труд, а всъщност от вторник до събота 40 ч

2019-03-05 15:39:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Нормалната продължителност на работното време е установена в чл. 136 от Кодекса на труда /КТ/. Според чл. 136 , ал.1, 3 и 4 от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Тази разпоредба установява правото на непрекъсната седмична 48-часова почивка в размер на два последователни дни. Регламентирано е, че единият от тези дни е по начало в неделя, но това е предвидена в закона възможност и най-често срещана с оглед на организацията на работа на повечето работодатели. Възможна е обаче и такава организация на работното време, при която се полага труд и в събота и неделя. В този случай е възможно почивката да се ползва и в други два дни от седмицата, но задължително следва да се спазва изискването те да са последователни и продължителността да е най-малко 48 часа без прекъсване. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.Организацията на труда се установява в Правилника за вътрешния трудов ред, който се издава от работодателя /чл. 181 от Кодекса на труда/. Извънредният труд е забранен – чл. 143, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 153, ал. 4 от КТ, за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е положил труд в двата дни от седмичната почивка. В случай, че извънредният труд е положен само в един от двата почивни дни, работникът или служителят няма право на почивка. МВ/

2019-02-20 16:39:41 - Донка Желева

Работя в администрация, в която има държавни служители. През 2005 г. са предоставени 12 служебни книжки, но вече остана само една. Къде следва да заявим получаването на нови служебни книжки?

2019-02-28 15:22:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Заявленията за получаване на нови служебни книжки се приемат от дежурен служител на гише „Регистратура“ в приемната на МТСП на ул. “Триадица” № 2 или по електронен път чрез официалната интернет страница на МТСП (рубриката „Контакти“, e-uslugi@mlsp.government.bg - за подписани с квалифициран електронен подпис) и се регистрират в деловодната система. Заявлението следва да съдържа, данни за необходимия брой служебни книжки, точни данни за административната структура, лице за контакти и начин за получаване на служебните книжки (лично или чрез упълномощено лице). За предоставеното количество служебни книжки се съставя протокол по образец. КА

2019-02-20 16:22:44 - Запринка Халачева

Може ли да се повиши държавен служител в ранг при хипотезите на чл. 26, т.2а на НУРОИСДА в конкретния случай: Служителя има оценка за 2015 г. и 2018 г. - Надвишава изискванията. За 2016 г. и 2017 г. няма оценка, т.к. е в отпуск по майчинство. Налице са две последовятелни оценки Надвишава изискванията, но с прекъсване.

2019-02-28 15:23:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Халачева, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА

2019-02-20 13:18:46 - Тони Михов

Здравейте,работя на смени от 7-19часа водят ми 11 часа работно време с 1 час почивка,реално не се почива случва се в БДЖ Товарни Превози ЕООД длъжност СОКД .Дали е правилно?Благодаря ви предваритерно.

2019-03-14 14:29:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Михов, Съгласно чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Това ограничение се отнася както за работа през деня, така и през нощта. Както е видно от разпоредбата, работната смяна при сумирано изчисляване на работното време не може да бъде повече от 12 часа. В чл. 12, ал. 1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) са посочени условията, при които се въвеждат физиологични режими на труд и почивка - при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа. Условията, редът и изискванията за разработване на физиологичните режими на труд и почивка са определени с Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. При работа на смени императивно се изисква от работодателя да разработи физиологичен режим на труд и почивка, като в процеса на разработването му следва да се включат служба по трудова медицина или специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, работниците и служителите съдействат при разработването, въвеждането и оценката на режимите на труд и почивка. Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато: работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа; има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно общи и специфични изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка за допуснати нарушения на трудовото законодателство можете да сигнализирате инспекцията по труда. БД

2019-02-20 11:58:41 - Тонка Димитрова

Лице с ТЕЛК, което е придобило право на пенсия по чл.68 от КСО преди да е изтекъл срока на решението на ТЕЛК и продължава да работи, има ли право на допълнителен платен отпуск след изтичане срока на решението на ТЕЛК.

2019-03-11 10:49:09 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Димитрова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 61, ал.1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В Кодекса на труда липсват разпоредби, които да уреждат хипотези на продължаване на ползването на права по трудовото правоотношение, въпреки изтичането на срока на инвалидност. С оглед на горепосоченото, за да имате право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни, съгласно чл. 319 от КТ, е необходимо да представите на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК, в което се определя вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Редът и условията за извършване на медицинската експертиза на работоспособността са регламентирани в Закона за здравето и НМЕ. Повече информация, свързана с прилагането им, може да получите от Министерство на здравеопазването.КА

2019-02-20 11:39:06 - Бранко Милев

Държавен служител на 05.04.2019 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Кога трябва да се връчи предизвестие за освобождаване от служебните му правоотношения.

2019-02-28 15:24:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Милев, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА

2019-02-20 08:23:48 - Мария Христова

Здравейте! Въпросът ми е следния: По майчинство съм втора година до 11.04.2019г.,а преди раждането бях болничен от 07.12.2016г. докато родих. Искам да питам,колко дни отпуска ми се полагат за двете години майчинство и мога ли да си ги взема всичките на куп? Може ли работодателя да не се съгласи да ги взема на куп всичките и имам ли право да се върна след края на майчинството на работа И да взема отпуската си След два месеца примерно?Има ли право работодателя да ми откаже? Благодаря Ви!

2019-03-05 15:39:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Времето, през което се ползва отпускът по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ - за бременност и раждане и по чл. 164, ал. 1 от КТ - за отглеждане на дете до 2-год.му възраст се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на горното, за времето на ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1, чл.164, ал.1 и по чл. 167а от КТ имате право на основен платен годишен отпуск, който е не по-малко от 20 работни дни. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя – чл.173, ал.1 от КТ. Няма законова пречка след използване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст да ползвате платения си годишен отпуск, в т.ч. и за предишни години, ако работодателят Ви е съгласен. Няма пречка след изтичане на отпуска по чл. 164 от КТ да се върнете на работа и по-късно да ползвате платения си годишен отпуск. Съгласно чл. 174 от КТ работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4. МВ/

2019-02-20 00:13:45 - Нели Балинова

Здравейте, Фирма "Провидере" ЕООД е дружество, притежавано 100% от американско ЛТД. Управителят и на българското, и на американското дружество е едно и също физическо лице. Има ли законова пречка управителят на американското дружество да назначи на трудов договор българския управител? Надявам се на бърз отговор. ! Благодаря предварително! С уважение Нели Балинова 0886437117

2019-03-08 12:26:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Балинова, Трудовият договор е двустранен договор. Той се сключва между страни, от които едната има качеството работодател, а другата - работник или служител. В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) е установено кой е работодател по смисъла на КТ. За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения. Трудовият договор поражда специфично правоотношение, регулирано от специален нормативен акт - Кодекса на труда. Трудовото правоотношение е двустранно правоотношение, по което едно лице предоставя работната си сила на друго лице срещу възнаграждение по нормативно определени правила. По своята същност то дефинитивно изключва възможността работодател и работник да бъде едно и също лице. В случай, че от двете страни на трудовия договор стои едно и също лице, няма възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и осъществяване на трудовите функции. Освен това липсва правен интерес едно и също лице да следи себе си за спазване на трудовата дисциплина по КТ, тъй като, в случай че установи нарушение, то следва да наложи само на себе си дисциплинарно наказание, след което да има правната възможност да оспорва собствената си заповед по съдебен ред. По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Управителят не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си, тъй като се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка. В тази връзка следва да се вземе под внимание, че съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който по съществото си не е трудов договор. Поради гореизложеното сме на мнение, че в описаната хипотеза управителят на американското дружество не може да „назначи“ себе си за управител на българското дружество на трудов договор.НС

2019-02-19 23:20:01 - Полина Пенчева

В майчинство съм от м.03.2018 до м.03.2020. За 2017 имам неизползвани 15 дни платена отпуска. Като от м.11.2017 съм била в болничен. Въпросът ми е тази отпуска запазва ли се след като ми изтече майчинството или изгаря.

2019-03-05 15:38:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на ч. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбата на чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е указва, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. МВ/