Към категориите

2019-02-25 13:24:04 - Радосвета Димитрова

Здавейте! Служител е назначен с договор по чл. 114 от КТ, за работа през определени дни от месеца по график, утвърден от работодателя. Месечната заетост на лицето е определена на 34 часа. Договорът е за период от 01.05.2017 г. до 31.10.2018 г. Като за м. 10.2018 г., работното време е както следва: на 1, 2, 3, 8,9,10, 15, 16, 26 число по 2 часа и на 6, 13, 20 и 27 число по 4 часа. Моля за разяснения, относно правото на ползване и размера на полагаемия се платен годишен отпуск, съгласно Кодекса на труда и Наредбата за работното време почивките и отпуските. За посочения пример, допустимо ли е ползване на платен годишен отпуск в периода 22-25.10.18 г. и 30-31.10.18 г. – 6 дни, които се полагат за целия срок на договора?

2019-03-15 10:08:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В разпоредбата на чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 от КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Трудовият стаж по този трудов договор се изчислява по общите правила, като се набира по часове, дни и месеци. Съгласно ал.1 на чл. 355 от КТ, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения – ал. 2. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица – ал. 3 на чл. 355 от КТ. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работниккът или служителят, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж, изчислен по посочения по-горе ред, като точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/

2019-02-25 13:06:18 - Пенка Петрова

Можем ли да смятаме,че договора е недействителен при условие ,че работника/служителя не отговаря на изискването по длъжностна характеристика за степен на образование и специалност?

2019-03-07 14:09:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Петрова, От запитването не става ясно в кой момент е установено несъответствието между изискванията за степен на образование и специалност на работодателя, посочени в длъжностната характеристика и притежаваните от лицето. Съгласно чл.1, ал.1 т. 2 от Наредба №4 от 11 май 1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор работодателят изисква за сключването на трудов договор документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства. В този смисъл, работодателят има възможност за провери дали лицето, което наема отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност. Ако тази проверка не е направена към момента на сключване на трудовият договор, то той може да бъде обявен за недействителен единствено от съда. Съгласно чл. 74, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за недействителен се счита трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета (чл. 74, ал.2, изречение първо от КТ). Законодателят изрично е предвидил, че страните по трудовото правоотношение не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съда и решението за обявяването й не бъде връчено на страните (чл. 74, ал.5 КТ). В случай, че съобразно с потребностите на производствената или служебната работа работодателят предявява нови изисквания, включително за по-високо образование, към работника или служителя след като е сключен трудов договор, то това следва да бъде отразено в щатното разписание и длъжностната характеристика. В този случай в Кодекса на труда е предвидена възможност за работодателя да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие на основание чл. 328, ал.1, т.6 - „когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“. (СР)

2019-02-25 11:40:19 - Параскева Колева

Работодател може ли да прекрати трудово правоотношение по чл.328 ал.1т10 от КТ ,като изплати заплати на лицето за ненаправено предизвестие при условие ,че лицето е в болница след операция.

2019-06-04 11:59:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Колева, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това е субективно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие. Следователно, прекратяването на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ се извършва от работодателя с предизвестие, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на действие на трудовото правоотношение. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията на Кодекса за социално осигуряване. Съответното лице следва да отговаря и на двете изисквания – възраст и осигурителен стаж. Прилагането на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ изисква предпоставките за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да са настъпили към момента на връчване на предизвестието за прекратяване. Ако работодателят не спази срока на предизвестието той дължи на работника или служителя обезщетение за неспазено предизвестие съгласно чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Трудовият договор се прекратява, независимо от обстоятелството, че към момента на прекратяване работникът или служителят е в отпуск поради временна неработоспособност. КА

2019-02-25 10:07:50 - Виолета Христова

Здравейте, имаме служител придобил, но НЕ упражнил правовото си на пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Правото на пенсия е придобито по време на ТЕЛК, който е изтекъл на 15.11.2018г. и не е подновен. Има ли право през 2019г. на допълнителен отпуск по чл. 319 от КТ?

2019-03-11 15:34:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Христова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 61, ал.1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В Кодекса на труда липсват разпоредби, които да уреждат хипотези на продължаване на ползването на права по трудовото правоотношение, въпреки изтичането на срока на инвалидност. С оглед на горепосоченото, за да има лицето право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни, съгласно чл. 319 от КТ, е необходимо да представи на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК, в което се определя вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Редът и условията за извършване на медицинската експертиза на работоспособността са регламентирани в Закона за здравето и НМЕ. Повече информация, свързана с прилагането им, може да получите от Министерство на здравеопазването. КА

2019-02-24 13:05:12 - Мария Христова

Учител съм. Редно ли е платен отпуск да се изчислява и изплаща само върху брутната заплата формирана от основната и прослужено време . Редно ли е да се изключват лекторски, класно ръководство и др. допълнителни плащания от брутното трудово възнаграждение за предходния месец, при положение, че са отработени повече от 10 дни? Благодаря !

2019-03-15 10:06:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време, като няма изискване всеки месец размерът им да бъде един и същ. На основание чл. 20, ал. 1 от Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1 освен допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения: 1. за изпълнение на учебни часове по учебни предмети над минималната норма преподавателска работа, ако те не са отчетени при определяне на основната работна заплата; 2. за професионално-квалификационна степен, ако не е включена като елемент в основната работна заплата; 3. за преподаване на учебни предмети на чужд език с изключение на учебния предмет "чужд език"; 4. на класен ръководител - за консултиране на родители и ученици и водене на училищната документация на съответната паралелка, както и на учител в детска градина - за водене на задължителната документация на съответната група и за консултиране на родители; 5. за безплатна храна - на непедагогическия персонал в детските градини и персонала в столовете и кухните на училищата; 6. за постигнати резултати оттруда през учебната година; 7. за проверка на изпитни материали от външно оценяване и олимпиади; 8. за изпитване на един ученик в задочна, индивидуална, комбинирана, дистанционна и самостоятелна форма на обучение и за провеждане на приравнителни изпити; 9. за провеждане на държавен изпит по теория и практика за придобиване на степен на професионална квалификация по професията/специалността; 10. за наставничество - за подпомагане на новоназначен учител за срок до една година. Според ал. 2 на чл. 20 от наредбата, в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1 може да се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения, ако са определени във вътрешните правила за работната заплата и/или в колективен трудов договор: 1. за работа при специфични условия на труд на персонала в специалните училища, центровете за специална образователна подкрепа и училищата към местата за лишаване от свобода; 2. за официални празници или за началото на учебната година - до три пъти годишно; 3. за работа с деца и ученици със специални образователни потребности - на педагогическите специалисти в детските градини и училищата, провеждащи интегрирано обучение и възпитание; 4. за участие в екипи за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст; 5. за провеждане на допълнително обучение на ученици, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма, или на деца, които не владеят български език. С национални програми или в колективен трудов договор, с вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуалния трудов договор може да бъдат определяни и други видове допълнителни трудови възнаграждения – ал. 3 на чл. 20 от наредбата. За повече информация във връзка с прилагане на посочената наредба можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/

2019-02-24 11:44:42 - Мирена Христозова

1.Регистрацията на трудови договори и допълнителни споразумения в НАП в три работни дни или в три календарни дни се брои. 2.Регистрацията на заповедите за прекратяване в НАП в седем работни дни или в седем календарни дни се брои. 2.От коя дата се броят дните за регистрация на трудови договори,допълнителни споразумения и заповеди за прекратяване от датата на сключване на трудовия договор или прекратяване или от следващия ден.

2019-03-21 14:28:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Христозова, Съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 1-во от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следователно задължението на работодателя за подаване на уведомление следва да бъде изпълнено от него в законовия срок, който е определен в календарни, а не в работни дни. Срокът за почва да тече от следващия ден на сключването/изменението или прекратяването на трудовия договор. ЛТ/

2019-02-23 16:23:36 - Фани Кирякова

Наложи се съкращение на екип в компанията, в която работя. Научих, че в процеса на уреждане на съкращаването на колегите, работодателят е накарал те да изберат или заплащането на няколко заплати обезщетение при съкращение или опцията за регистриране като базработни. Според работодателя - не можело и от девете опции да се възползват? Коректно ли е?

2019-06-04 11:31:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Кирякова, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен, правото за който не е погасено по давност - чл. 224, ал. 1 от КТ; по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазен срок на предизвестие; по чл. 222, ал. 1 от КТ – за оставане без работа, което се изплаща след изтичане на предвидения в разпоредбата срок и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило при друг работодател. Според чл. 331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. От цитираната разпоредба е видно, че прекратяването на трудов договор на това правно основание става по инициатива на работодателя и със съгласието на работника или служителя, като страните имат право да уговорят размера на обезщетението, но не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Видно от посоченото, прекратяването по чл. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 331, ал. 1 КТ са отделни правни основания за прекратяване на трудов договор и следователно няма как да се приложат едновременно и двете. КА

2019-02-23 16:23:33 - Фани Кирякова

Наложи се съкращение на екип в компанията, в която работя. Научих, че в процеса на уреждане на съкращаването на колегите, работодателят е накарал те да изберат или заплащането на няколко заплати обезщетение при съкращение или опцията за регистриране като базработни. Според работодателя - не можело и от девете опции да се възползват? Коректно ли е?

2019-06-04 11:31:16 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Кирякова, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен, правото за който не е погасено по давност - чл. 224, ал. 1 от КТ; по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазен срок на предизвестие; по чл. 222, ал. 1 от КТ – за оставане без работа, което се изплаща след изтичане на предвидения в разпоредбата срок и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило при друг работодател. Според чл. 331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. От цитираната разпоредба е видно, че прекратяването на трудов договор на това правно основание става по инициатива на работодателя и със съгласието на работника или служителя, като страните имат право да уговорят размера на обезщетението, но не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Видно от посоченото, прекратяването по чл. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 331, ал. 1 КТ са отделни правни основания за прекратяване на трудов договор и следователно няма как да се приложат едновременно и двете. КА

2019-02-23 13:21:28 - Иван Върбанов

Редно ли е да се начислява клас върху трудовото възнаграждение за заемане на изборна (мандатна, т.е. за 4 годишен срок) длъжност в системата на висшето образование (ръководител катедра, декан, зам.-ректор и ректор) при положение, че трудовото правоотношение е уредено с допълнително споразумение към трудов договор за вече заемана академична длъжност (доцент или професор) по чл. 107 от КТ и във връзка с чл. 83 от КТ, а не с отделен трудов договор? Задълженията, свързани с изборните длъжности, се изпълняват в рамките на 8 часов работен ден. С други думи, върху кое възнаграждение трябва да се начислява клас докато тече мандата на изборната длъжност – само върху възнаграждението за заемана академична длъжност (доцент или професор) или върху сумата от възнаграждението за заемана академична длъжност плюс възнаграждението за заемана изборна длъжност ?

2019-03-29 09:37:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

По нашето трудово законодателство трудовите правоотношения възникват чрез сключване на трудов договор, чрез избор или конкурс. Съгласно чл. 107 от Кодекса на труда, когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение. В чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. На основание чл. 12, ал.8 от НСОРЗ, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. МВ/

2019-02-23 09:09:04 - РУМЕН ПЕТРОВ

Здравейте ..!Работя в частна фирма на Минимална РЗ на безсрочен Трудов договор ..Трябва ли в началото на всяка година да се подписва нов ТД или анекс към ТД ,при условие ,че последните години размера на МРЗ се повишава на 2 пъти от 2018г и за 2019 е 560лв ,а аз съм на основна заплата по договор от 2017г-на 460лв!?Благодаря !

2019-03-11 15:33:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Петров, С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, e предвидено, че размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. В ал. 2 на чл. 5 от наредбата е предвидено, че в колективен трудов договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности. Размерът на основното трудово възнаграждение при пълно работно време не може да бъде под минималната работна заплата, установена за страната. За изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. КА

2019-02-22 16:58:54 - Валентин Петков

Здравейте, Работим в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания като медицински сестри - социлани дейности. Интересува ни за 2019 г. колко процента да очакваме увеличение на заплатата по стандарт и КТД от 2018 г.?

2019-03-15 12:31:03 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Петков, За информация по поставения въпрос се обърнете към Агенция за социално подпомагане (АСП). /НД/

2019-02-22 15:13:13 - Кольо Грудев

Кой и къде трябва да ми оформи трудовата книжка след като при прекратяването на договора ми с фирма Прайд Холдинг Груп ЕООД гр.София,фирмата не съществува на посоченият адрес и телефон за връзка няма?

2019-03-15 10:05:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят преустанови дейността си. В ал. 2 на чл. 327 от КТ е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. За изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/

2019-02-22 12:10:59 - Атанаска Александрова

Здравейте!В психиатрия лекари , сестри и санитари работят на 7 часов работен ден .Главната сестра в психиатрия на 7 или на 8 часов работен ден трябва да работи ,тъй като тя е администратор и не работи директно с психично болни ?Благодаря !

2019-04-16 17:00:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Александрова, Във връзка със запитването Ви относно правото на намалено работно време по реда на чл. 3.т.3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ), бихме желали да Ви информираме следното: Съгласно чл.3, т. 3 от НОВРУНРВ право на 7-часов работен ден имат работници и служители, които работят с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни. Разпоредбата на чл. 4 НОВРУНРВ, определя правото на намалено работно време да ползват работниците и служителите, само за дните, в които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. Във връзка с гореизложеното, от обхвата на чл. 3, т. 3 в психиатрия биха могли да бъдат предварително изключени само служители, изпълняващи чисто административни дейности, като счетоводител, касиер. По отношение на медицинските специалисти, работещи в психиатрия, тези , които имат право на намалено работно време по наредбата, следва да се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 5 от наредбата) за всяко работно място/ длъжност поотделно. /ДК/

2019-02-22 11:33:20 - Н. Стефанова

Здравейте, Трудов договор е прекратен от 01.02.2019. Дължи се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск 3 дни за 2018 и 2 дни за 2019 г. Кой месец е база за изчисляване на обезщетението - декември 2018 или януари 2019? Последен работен ден е 31.01.19 Хубав ден

2019-03-14 14:32:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Стефанова, При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност - чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (в т.ч. и по чл. 224 от КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. С оглед гореизложеното, в случай, че трудовият договор на работника или служителя е прекратен считано от 01.02.2019 г., брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението за неизползван отпуск, ще бъде полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месец януари 2019 г. БД

2019-02-22 11:01:34 - Милена Лозанова

Здравейте! Въпроса ми е следния: РЗИ- извършва контролна дейност на територията на областта, в случая област Перник. Считат ли се командировани инспекторите, когато извършват проверки на територията на друго населено място, което е в същата област при положение, че и в дл. характ. и в Устройствен правилник е вписано, територията на съотв. област!

2019-03-08 12:29:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Лозанова, Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Поради обстоятелството, че съгласно чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции (РЗИ) дейността на РЗИ се осъществява от държавни служители и служители по трудово правоотношение, бихме искали да обърнем внимание, че освен задължителните елементи на акта за назначаване на държавен служител по чл. 11, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), в него могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността (чл. 11, ал. 3 от ЗДСл). Съгласно чл. 86, ал. 1 и 3 от ЗДСл, при служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация, като за времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет. Работниците и служителите не се считат командировани, когато изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС). Във връзка с гореизложеното, изпълнението на служебните задължения в друго населено място, което е различно от определеното място на работа, независимо от териториалната компетентност на съответното РЗИ, следва да бъде уредено като командироване по реда на чл. 121 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗДСл и Наредбата за командировките в страната. Това се отнася както за държавните служители, така и за служителите по трудово правоотношение, назначени в РЗИ.НС

2019-02-22 10:40:04 - Аделина Георгиева

Ще ми предстоят Държавни изпити и искам да попитам имам ли право на платен отпуск. При назначаването ми на работа аз бях последна година, следователно не съм искала разрешение за обучение. Сега ще пиша заявление и искам да знам какви възможности имам.

2019-03-11 15:31:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Георгиева, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Според чл. 169, ал. 3 от КТ, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Отпускът може да се ползва както наведнъж така и на части, в зависимост от организацията на учебния процес, като размерът е 30 работни дни. Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск. В чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 от КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. КА

2019-02-22 09:41:07 - Ирена Григорова

Здравейте! При прекратяване на трудов договор, работодателят длъжен ли е да впише в заповедта дължимите суми от неизплатени заплати (в моя случай са за 6 месеца)? Има ли законов срок, в който той е длъжен да изплати тези суми?

2019-03-14 14:30:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Григорова, Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ трудовия договор винаги се прекратява писмено. Според чл. 128а, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Актът (заповедта) за прекратяване на трудовия договор задължително се връчва лично на работника или служителя и се подписва и от двете страни по трудовото правоотношение. В законодателството няма предвидено изискване в актът (заповедта) за прекратяване на трудовия договор работодателят да отрази размера на дължимите и неизплатени трудови възнаграждения. Следва да се отбележи, че неизплатените трудови възнаграждения се изплащат от работодателя заедно със законната лихва (чл. 245, ал. 2 от КТ). Ако работодателят не е изплатил дължими заплати при прекратяване на трудовото правоотношение, работника или служителя може да сезира органите на Инспекцията по труда, които да издадат задължително предписание на работодателя по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. В чл. 404, ал. 6 от КТ е предвидено, че копие от влязло в сила предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ се предоставя от контролните органи на работника или служителя по негово искане. Съгласно чл. 417, т. 8 във вр. с чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) влезлите в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения са основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, поради което работникът или служителят може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист за дължимите суми. БД

2019-02-22 07:34:47 - Росица Сотирова

Здравейте, Работодател Едноличен търговец е пропуснал да подаде Искане за издаване на осигурителна книжка Приложние № 4 на работник към фирмата , работил през 1996 г.на Трудов договор на 4 часа за два месеца . Правени са ревизии от СУСО за този период и са внасяни редовно осигуровки за работницика и собственика. Фирмата е действаща към този момонт и може да приложи оргинални платежни нареждания за внесените осигуровки. Кой и как документално може да оформи трудовия стаж на работника макар и със закъснение ? Ще се признае ли от НОИ издавеното на Удостоверение Обр.УП-3 от фирмата?

2019-03-15 10:09:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда /КТ/, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В чл. 350, ал. 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Както е видно от разпоредбата, в деня на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да предаде трудовата книжка на работника или служителя оформена по съответния ред. По отношение на осигурителна книжка за посочения в запитването период, както и за УП 2 и УП 3 се обърнете към съответното ТП на НОИ. МВ/

2019-02-21 17:45:29 - Петя Петкова

Казвам се Петя Петкова, на 25г от гр. София. Работя по трудов договор на позицията технически сътрудник в автошкола „Василеви – 2005“ ООД, с адрес гр. Костинброд, п.к. 2230, ул. „Велчова завера“ №29. Нямам финансови задължения към фирмата, в която упражнявам дейността си. Служебните си такива изпълнявам коректно и в срок, съобразно изискванията, заложени в длъжностната ми характеристика. В настоящия момент съм в отпуск за временна нетрудоспособност /болнични/, поради бременност /планирана/, която протича с леки усложнения. Това води до невъзможност от моя страна да предоставям болничните си листове лично. На 11.02.2019 г. помолих майка ми да предостави болничният ми лист, но служителите във фирмата отказаха да го приемат, под претекст, че трябва лично да отида и да го представя на началника. По категорична препоръка на ЛКК / лекарска комисия/, движенията ми трябва да бъдат ограничени и състоянието ми не позволява да се придвижвам. Поради тази причина, изготвих нотариално заверено пълномощно на майка ми, с което тя да ме представлява пред институциите, в което беше изрично упоменато, че тя като мой представител е оторизирана с права да предоставя пред работодателя ми, болничните ми листове. На 19.02.2019 г., майка ми, в качеството си на упълномощено лице, отива във фирмата, за да предостави, изготвения на мое име болничен лист. Счетоводителят на фирмата, в чиито правомощия е да приема и обработва болничните листове на работещите и служителите, отказва да го приеме, с твърдението, че има изрично разпореждане на управителя на фирмата, болничните листове да се предоставят само лично от служителите и лично на него. Междувременно получих предложение от работодателят ми да се върна на работа по време на болничен, но отказах, поради здравословни причини. Не съм запозната в детайли с трудовото законодателство в страната ни, но не считам, че когато служител е в болничен /на легло, поради бременност или друго тежко състояние/, има изрична необходимост и императивно изискване от страна на закона, лично да се предоставят болничните листове и то само и единствено на прекия ръководител на институцията? Това е в разрез с политиката на страната ни за стимулиране и толериране на раждаемостта. Опорочена е идеята за грижата на обществото ни за опазване здравето на бременните, български жени. Дебело подчертавам български, защото при тях раждаемостта е ограничена във висока степен. Изискването на работодателят ми лично да си нося болничния и да го предоставям единствено и само на него, определям като психологически натиск над личността ми и заплаха за нормалното развитие на дългоочакваната бременност. Отказът да приемат болничният ми води до закъснение на финансовите обезщетения, които са така необходими за изследвания и проследяване на бременността ми. Държа да подчертая, че те са в размер, забележете приблизително на 320лв. месечно, което от своя страна говори за нисък осигурителен праг. Предвид гореизложеното НАСТОЯВАМ:  Да бъде разпоредена проверка относно казуса.  Да бъде изяснено по безспорен начин кой закон, наредба, член или алинея регламентират ограничаването на нотариално упълномощено лице да представлява друго такова пред упоменатите в пълномощното институции, при предоставянето на болничен лист, и кои разпоредби в закона ме задължават лично да си предоставям болничните листове на прекия ми работодател, при силно ограничени здравословни възможности от моя страна?  Има ли право майка ми, в качеството на упълномощено лице, с нотариално заверено пълномощно, да предоставя болнични листове в счетоводството на фирмата до завръщането ми на работа? Разчитам на Вашия висок професионален морал при извършването на проверката. Надявам се на коректна и безпристрастна проверка, адекватен и своевременен отговор, както и на обратна връзка от Вас, като доказала се институция, защитаваща интересите и правата на гражданите.

2019-05-14 10:26:03 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА, Отпускът при временна неработоспособност е уреден с разпоредбата на чл. 162, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ), съгласно която работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване, разрешен от здравните органи. Според чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. Това е така, тъй като на основание издадения болничен лист възникват редица права и задължения както за работника или служителя, така и за работодателя (осигурителя) в трудовите и в осигурителните отношения. На първо място издаденият болничен лист оправдава отсъствието на работника (служителя) от работа. Освен това в чл. 162, ал. 3 от КТ е предвидено, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон – в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. С оглед изплащане на паричното обезщетение от държавното обществено осигуряване в чл. 40, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидено задължение за осигурителя до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред него, да представи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. При нарушение на цитираната разпоредба осигурителят носи административнонаказателна отговорност на основание чл. 349, ал. 3 и 5 от КСО, съгласно които осигурител, който не представи в срок в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Установяването на тези нарушения се извършва с акт, съставен от контролните органи на Националния осигурителен институт. За осигуреното лице съществува задължение да представи всички необходими документи на осигурителя, вкл. болничния лист, който ги завежда в отделен дневник. (чл. 6, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване). За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси следва да представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. Предвид гореизложеното действащото законодателство не предвижда задължение за работника или служителя лично да представи болничния лист в предприятието на работодателя. По наше мнение не съществува правна пречка той да бъде представен и от друго лице в случаите когато работникът или служителят поради своето здравословно състояние не може лично да го представи на работодателя./БЯ/

2019-02-21 14:37:20 - Георги Димов

Благодаря ви,но въпросът ми от 05.02 е по повод на това, че се върнах на 04.02.2019 и януари нямам отработени дни. В т. сл., ако договорът ми бъде прекратен днес без предизвестие, в базата за обезщетението ми следва ли да се отрази повишението на учит. заплати по колективен тр. договор, което бих бил отработил вече,ако не бих бил незаконно уволнен.

2019-03-15 10:04:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал.3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна запхлата – ал. 2 на чл. 19 от наредбата. МВ/