Към категориите

2019-03-14 14:52:58 - Таня Томова

Здравейте, имам следния въпрос, в училище е назначен служител хигиенист на срочен трудов договор, който желае да продължи образованието си чрез ромска организация, но се налага да излиза по-рано от работа с 1 час за определен период от време. Как може да се изчисли трудовото и възнаграждение при намаляването на работното и време!

2019-04-04 14:18:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ е установена нормалната продължителност на дневното и нощното работното време (до 8 часа през деня и до 40 часа дневно седмично работно време; до 7 часа през нощта и до 35 часа нощно седмично работно време). Съгласно чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като в тези случаи те сами определят конкретната продължителност и разпределение на работното време. Такъв режим може да се установи по споразумение между работника или служителя и работодателя, както при възникване на трудовото правоотношение, така и в процеса на неговото изпълнение. С оглед цитираната разпоредба, няма пречка страните да подпишат допълнително споразумение за работа за част от законоустановеното работно време, за желания от лицето период. Следва да имате предвид, че при непълно работно време трудовото възнаграждение на работника или служителя се определя пропорционално на отработените часове или според изработеното, като съответно на това се изчисляват и различните видове дължими от работодателя обезщетения. МВ/

2019-03-14 00:36:34 - Даниел К.

Здравейте, Надявам се събщението да ви намерив добро здраве! Платена отпуска е пусната преди предизвестието за договор. Служителя казва, че да се вземе отпуската, трябва да се одължи с 10 дена предизвестието и предлага да се отмени отпуската да не се увеличават дните предизвестие. Това легално ли е или не? Благодаря.

2019-03-29 11:18:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господине, Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Няма пречка работникът или служителят да връчи предизвестие на работодателя по време на ползване на отпуск. В ал. 4 на чл. 326 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Сроковете се изчисляват в календарни дни, като срокът на предизвестието не спира да тече дори и да се ползва отпуск, независимо от неговия вид – платен или неплатен отпуск. Трудовият договор при прекратяване с предизвестие, трябва да се прекрати с изтичането на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ), освен ако работникът или работодателят не пожелаят да го прекратят и преди изтичане на срока на предизвестието, като се дължи съответно обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл. 220, ал. 1 или ал. 2 от КТ. Следва да се има предвид, че с прекратяването на трудовия договор се прекратява и ползването на разрешения отпуск. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. БД

2019-03-13 15:06:12 - Ваня Стефанова

На заместващ по чл. 68, ал.1, т.3 от КТ трябва ли да се дават средства за представателно облекло? Замества отсъстващ по болест. Благодаря!

2019-04-16 17:09:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Стефанова, Кодексът на труда (КТ) не предвижда изрично задължение на работодателя за предоставяне на представително облекло. В случай, че запитването Ви се отнася до предоставянето на работно и/или униформено облекло по реда на чл. 296 КТ или специално работно облекло и лични предпазни средства по чл. 284 КТ и съответните подзаконови нормативни актове (наредби), бихме желали да Ви уведомим, че и в двата случая облеклото се предоставя на работника/служителя в готов вид в деня на постъпването му на работа, като не се допуска замяната на облеклото с пари. Тъй като целта на облеклото е да запази дрехите на работещия, да го отличи от другите или респективно – да го предпази от различни рискове в работната среда, то се предоставя задължително на работещите на определените работни места, независимо от вида и срока на сключения трудов договор, като при напускане или изтичане на срока на износване, същото се връща като собственост на работодателя. Ако запитването Ви касае предоставянето на представително облекло на педагогическите специалисти, бихме желали да ви уведомим, че условията и редът за предоставянето му е регламентирано в Наредба № 14 от 16 ноември 2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищно образование в сила от 01.01.2017 г., издадена от министъра на образованието и науката. В този случай следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката по компетентност. /ДК/

2019-03-13 10:44:03 - Даниела Ралчева

Здравейте, При ранно пенсиониране съгласно чл.68 а, кой член от КТ трябва да се напише в предизвестието за напускане - основание за прекратяване? Благодаря предварително

2019-03-29 11:16:47 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Ралчева, Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да е „придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не. Пенсията за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО е вид пенсия, която се отпуска при условия, различни от общите условия, регламентирани в чл. 68, ал. 1, 2 и 3 КСО. Тя се отпуска по желание на лицето до една година по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 при наличие на изискуемия осигурителен стаж, и когато такава пенсия е отпусната, лицето няма право на пенсия, която се придобива съгласно чл. 68, ал. 1, 2 и 3 КСО. С оглед на това, в чл. 328, ал. 1 КТ се създаде ново основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя – т. 10а, която му дава право да прекрати договора при условие, че на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. Това право на работодателя е изрично регламентирано, наред с правото му на прекратяване на трудовия договор на основание т. 10 – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на гореизложеното считаме, че след като законодателят не е уредил изрично правото на работника или служителя да прекрати трудовия си договор, когато отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или когато му е отпусната пенсия на това основание, то в тези случаи работникът или служителят няма право да прекрати трудовия си договор без предизвестие съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Работникът или служителят може да прекрати трудовия си договор с предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ или да направи предложение до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. КА

2019-03-13 10:40:54 - Велислава Павлова

Допустимо ли е служител да ползва неплатен отпуск по основния си трудов договор и същевременно да сключи трудов договор за допълнителен труд при същия работодател (чл.110 от КТ) за пълно работно време. Работните му задължения по втория трудов договор ще са свързани с изпълнение на научен проект по Национална програма „Млади учени и постдокторанти".

2019-03-22 11:04:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Мнението ни е, че няма пречка по време на неплатен отпуск по основното трудово правоотношение служителят да полага труд по трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ, при условието, посочено в разпоредбата. МВ/

2019-03-13 10:06:09 - Маргарита Стайкова

Имаме служителка по трудово правоотношение, която на 30.04.2019 г., съгласно получено /лично до нея /писмо от НОИ придобива право на лична пенсия зо осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО – навършена възраст 61 г. и 4 м. и общ осигурителен стаж 35г. и 8 м. Служителката желае да си прекрати трудовото правоотношение във връзка с горепосоченото основание, точно на тази дата. Какъв документ е необходим да получи работодателя в уверение на това, че лицето действително на тази дата придобива право на пенсия /има и изискуемия осигурителен стаж/ за да се изплати обезщетение съгласно чл.222, ал.3 от КТ.

2019-03-22 11:03:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. Конкретната преценка дали към момента на прекратяване на трудовия договор работникът/ служителят отговаря на изискванията на разпоредбата се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Тази преценка подлежи на съдебен контрол. МВ/

2019-03-12 22:59:24 - Теменужка Кънчашка

Здравейте, Гл. счетоводител съм във фирма. Подадох си Заявление за прекратяване на трудовия договор с работодателя на основ. чл.326 ал.1 от КТ, със срок на предизвестие 30 дни, какъвто е в Трудовия ми договор. В Дл. характеристика нямам задължение на МОЛ, но работодателя ми удължава предизвестието на 2 масеца. Има ли право ?

2019-03-22 11:01:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 66, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 326, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В ал. 3 на чл. 326 от КТ е предвидено, че за работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. От текста на разпоредбата на ал. 3 на чл. 326 от КТ е видно, че има разлика между срок на предизвестие и срок за предаване за материално-отчетнически длъжности. В случай на прекратяване на трудовия договор трябва да се осъществи приемане и предаване на имуществото, за което лицето отговаря. Когато предаването не може да се извърши в 1- месечния срок, работодателят може да удължи срока на предаването на повереното на работника/служителя имущество. В чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба № 63 за отчетнически и материално отговорни длъжности, които попадат под разпоредбите на Указ №1074 за ограничаване заемането на такива длъжности от осъдени лица е посочено, че отчетнически и материалноотговорни длъжности, както и длъжности, свързани с упражняване на контрол върху работата на такова лица по чл. 2 от Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица са материалноотговорни длъжности, заемани от лица, които управляват или разпореждат с обществени парични или материални ценности - директори на предприятия, началници на управления и самостоятелни отдели, управители и други ръководни длъжностни лица; длъжности, заемани от лица, които извършват финансов контрол - счетоводни органи, ревизори, членове на контролни съвети, органи на инвеститорски контрол и др. За повече информация относно това, дали главният счетоводител е МОЛ, можете да се обърнете към Министерство на финансите. МВ/

2019-03-12 16:21:24 - Румяна Стефанова

Моля да ми отговорите дали правилно преизчислявам нощния труд в дневен при сумарно изчисляване. 12 работни дни х12 ч. 5 дни от 8 до 20ч. и 7 д. от 20 до 8 ч. Получавам 88 ч. дневен и 56 ч. нощен х 1,14=63,84, преизчислен в дневен и получавам 88+63,84=151,84 ч. При 160 ч. норма за месеца служителят има: - 8,16 ч.

2019-03-25 15:29:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Стефанова, Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по чл. 9, ал. 3 от НРВПО се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни (чл. 9а, ал. 4 от НРВПО). Превръщането на нощните часове в дневни се осъществява в случай, че работната смяна включва 4 или повече часа работа през нощта. Конкретният коефициент за превръщането на нощните часове в дневни е определен в чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като той съставлява съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време (8 часа, съгласно чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа, съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ), като съотношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. На база на изложената фактическа обстановка намираме, че в предприятието е въведено сумирано изчисляване на работното време за период от един календарен месец. Поради това следва да се вземе под внимание, че преди започване на месеца следва да бъдат утвърдени поименните графици за периода, като предварително в тях следва да е направено превръщането на нощните часове в дневни. На база на конкретните изложени факти правим заключението, че в посочения месец има 20 работни дни и трудовите договори на работниците или служителите са за пълно работно време, т.е. нормата за месеца е 160 часа. При описаните в запитването конкретни данни и планирана организация на работата правим заключението, че в съответствие с поименния график е планирана работа за конкретния работник или служител с продължителност 152 часа за посочения месец (5 работни смени от 8 до 20 часа х 12 часа = 60 часа + 7 работни смени с нощен труд от 8 часа x 1.143 = 64 часа + 7 работни смени с включени 4 часа дневен труд = 28 часа). В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 9в, ал. 1 от НРВПО когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.НС

2019-03-12 15:56:31 - Жечка Парушева

Пенсионер съм от 2008 г. Продължавам да работя по трудов договор. Признава ли ми се времето по този трудов договор за трудов стаж? Имам ли право на допълнително възнаграждение в процент върху работната ми заплата за трудов стаж и професионален опит?

2019-03-29 11:04:20 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Парушева, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение. Обстоятелството, че лицето, с което е сключен трудов договор е пенсионер и получава пенсия, не е основание да бъде лишено от допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ако са налице условия за определянето и приложението му, регламентирани в наредбата. КА

2019-03-12 15:44:19 - МИМА ДАНАИЛОВА

ЗДРАВЕЙТЕ.ОТНОСНО ПЕНСИОНИРАНЕ НА ЛИЦЕ,КОЕТО Е НАВЪРШИЛО ПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ,НО НЕ Е ОСВОБОДЕНО ОТ РАБОТА ,КОГА МУ СЕ ИЗПЛАЩА ОБЕЗЩ.ЧЛ.222 АЛ.3 ОТ КТ.ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕШЕНИЕ ОТ НОИ ИЛИ ПРИ ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ РАБОТА.

2019-03-29 11:18:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Данаилова, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Следователно преценката, дали работникът или служителят има право на това обезщетение се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и ако към тази дата работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то той има право на това обезщетение. В чл. 228, ал. 3 от КТ е предвидено, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. БД

2019-03-12 15:35:01 - АЛБЕНА ПЕТРОВА

Имаме работник с ТЕЛК над 50 %. По време на валидността на ТЕЛК, лицето навършва възрастта по чл.68 ал.1 от КСО и след изтичане на ТЕЛК същият не е подновен. Следва ли лицето да продължи да ползва облекчения - чл.319 от КТ/ 6 дни допълнителен платен годишен отпуск/ и данъчно облекчение за ДОД?

2019-03-29 11:03:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Петрова, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 61, ал.1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В Кодекса на труда липсват разпоредби, които да уреждат хипотези на продължаване на ползването на права по трудовото правоотношение, въпреки изтичането на срока на инвалидност. С оглед на горепосоченото, за да има лицето право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни, съгласно чл. 319 от КТ, е необходимо да представи на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК, в което се определя вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Редът и условията за извършване на медицинската експертиза на работоспособността са регламентирани в Закона за здравето и НМЕ. Повече информация, свързана с прилагането им, може да получите от Министерство на здравеопазването. По отношение на възможността за ползване на данъчни облекчения, за информация можете да се обърнете към Националната агенция за приходите.КА

2019-03-12 15:03:43 - Анахид Джамбазова

На учителка с ТЕЛК 52% полага ли и се допълнителен 6 дневен отпуск към редовния отпуск от 56 дни?

2019-03-22 11:00:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от КТ указва, че някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Според чл. 24 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, учителите имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. В чл. 319 от КТ е предвидено, че работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, който се включва в 48-те дни удължен платен годишен отпуск. МВ/

2019-03-12 09:42:32 - Мария Божилова

Може ли държ. служител, придобил и упражнил право на пенсия да получи 6 заплати при положение, че е уволнен? Приложим ли е по аналогия чл. 222, ал. 3 от КТ - дължи се обезщетение независимо от основанието.

2019-03-26 12:55:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Божилова, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА

2019-03-11 13:44:00 - Петър Сипсев

Здравейте, бих искал да попитам, длъжен ли е работодателя да изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професиолен опит? В кой закон е регламентирано това? Също и при положение, че трудовия ми стаж при друг работодател, но на сходна позиция, е бил критерий за назначаване на сегашната ми позиция, не следва ли той също да бъде признат?

2019-03-29 11:02:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Сипсев, По отношение на трудовия стаж, който се зачита при определяне размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, законодателят разглежда две основни хипотези – зачитане на трудов стаж при същия работодател и такъв, придобит при предходни работодатели. В първата хипотеза, съгласно чл.12, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В този случай характерът на работата не е от значение. Във втората хипотеза, въз основа на чл. 12, ал.4, т. 1 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и предходния трудов стаж в друго предприятие придобит, от работника или служителя на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, когато е удостоверен по съответния ред. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл.12, ал.5 от НСОРЗ). Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който се отговаря на изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания на конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работа при изпълнението на тази длъжност. Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дава възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност в предприятието. Съгласно чл. 22, ал. 1 от НСОРЗ, организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. В чл. 22, ал. 3, т. 4 от НСОРЗ е предвидено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително се включва редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения, включително на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от НСОРЗ вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове. Всеки работодател е длъжен да разработи и утвърди вътрешни правила за работната заплата, които да отговарят на изискванията на чл. 22, ал. 2 и 3 от НСОРЗ.КА

2019-03-11 09:56:07 - Анния Дончева

На какво обезщетение има право работник при пенсиониране при следния случай. На 20.03.2019 год. навършва възраст и стаж за пенсиониране и ще се пенсионира без да напуска. На 15.10.2019 год. навършва 10 год. при настоящия работодател и тогава ще напусне фирмата. Има ли право да получи 6 БРЗ или само 2 БРЗ , до датата на пенсионирането си ?

2019-03-21 14:25:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Дончева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Преценката за размера на обезщетението, съответно продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която работникът или служителят е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и го е упражнил. ЛТ/

2019-03-11 09:49:47 - Нанка Стоянова

Здравейте, искам да попитам лица на длъжност с установен ненормирано работно време съгласно чл. 139 а ал.1 от КТ са комадировани за 5 работни дни в съответсвие с наребата за комадировките в стараната. За времето на комадировка и наложило се работно време над установеното за предприятието полага ли се извънреден труд на лицата ? Благодаря предвари.

2019-03-25 12:48:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Стоянова, Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. В чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба за командировките в страната (НКС) е предвидено, командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката. Всички обстоятелства и подробности относно осъществяването на командировката се определят със заповедта, която командироващия издава по реда на чл. 9 от НКС. Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ тези работници или служители имат право на не по-малко от 5 работни дни на допълнителен платен годишен отпуск. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време (чл. 139а, ал. 4 от КТ). Съгласно чл. 139а, ал. 5 от КТ работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. В тази връзка намираме, че когато работниците и служителите с установен ненормиран работен ден полагат труд над редовното работно време в работни дни в предприятието в страната, в което са командировани, този допълнителен труд се компенсира с дните допълнителен платен годишен отпуск и не следва да се заплаща като извънреден труд. В случай, че работата се извършва в почивни и празнични дни положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни или 100 на сто - за работа през дните на официалните празници (чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ). Следва да се има предвид, че във всички случаи общата продължителност на работното време на тези лица не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с Кодекса на труда.НС

2019-03-11 09:49:39 - Русенка Крушева

След решението на конститационният съд за отмяна на чл.7, ал.2,т.8 трябва ли да подаваме молба за назначаване отново на длъжноста, която е заемана като държавен служител преди влизането му в сила ако искаме да работим или това ще стане по административен път.

2019-03-26 12:54:59 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Крушева, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА

2019-03-11 09:42:23 - Анния Дончева

Съгласно Наредбата за структурата и орган. на РЗ - чл.18 ал.2 - има "Коефициент" при изчисляване на платения отпуск. Въпроса ми е за работници които работят на норма. При тях месечната заработка зависи от изпълнението на трудовите норми. Задължени ли сме да прилагаме за тях "коефициента" при изчисляване на ПО ?

2019-03-25 12:47:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Дончева, Съгласно чл. 247, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор (чл. 247, ал. 2 от КТ). Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл. 18, ал. 1 и 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1, изречение първо на НСОРЗ среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът (чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ). Намираме, че изискванията към формирането на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 от КТ и чл. 18 от НСОРЗ следва да се изпълняват независимо от въведената система на заплащане на труда в предприятието.НС

2019-03-08 17:33:07 - Валентина Колева

Здравейте. Работя като учител и имам питане относно изчисляване на брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск Например: предходния месец съм имала брутна заплата – 1300 лв , за 21 работни дни. от която: основна заплата - 720 лева, клас прослужено време 180 лева, ПКС – 100 лева, лекторски -50 лева, работа с документи – 30 лева, работа с дете със СП-20 лева, допълнителен материален стимул – 200 лева = 1300 лв. този месец обаче имам 7 дни отпуск. Какъв ще е размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение? Как да разтълкувам чл17 ( ал.1) , т.2 и т.3 от наредбата за структура и организация на работната заплата според която се включва: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; Лекторските, допълнителния стимул , и другите пера имат ли постоянен характер и включват ли се при изчисляването?

2019-03-22 10:59:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време, като няма изискване всеки месец размерът им да бъде един и същ. На основание чл. 20, ал. 1 от Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1 освен допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения: 1. за изпълнение на учебни часове по учебни предмети над минималната норма преподавателска работа, ако те не са отчетени при определяне на основната работна заплата; 2. за професионално-квалификационна степен, ако не е включена като елемент в основната работна заплата; 3. за преподаване на учебни предмети на чужд език с изключение на учебния предмет "чужд език"; 4. на класен ръководител - за консултиране на родители и ученици и водене на училищната документация на съответната паралелка, както и на учител в детска градина - за водене на задължителната документация на съответната група и за консултиране на родители; 5. за безплатна храна - на непедагогическия персонал в детските градини и персонала в столовете и кухните на училищата; 6. за постигнати резултати от труда през учебната година; 7. за проверка на изпитни материали от външно оценяване и олимпиади; 8. за изпитване на един ученик в задочна, индивидуална, комбинирана, дистанционна и самостоятелна форма на обучение и за провеждане на приравнителни изпити; 9. за провеждане на държавен изпит по теория и практика за придобиване на степен на професионална квалификация по професията/специалността; 10. за наставничество - за подпомагане на новоназначен учител за срок до една година. Според ал. 2 на чл. 20 от наредбата, в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1 може да се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения, ако са определени във вътрешните правила за работната заплата и/или в колективен трудов договор: 1. за работа при специфични условия на труд на персонала в специалните училища, центровете за специална образователна подкрепа и училищата към местата за лишаване от свобода; 2. за официални празници или за началото на учебната година - до три пъти годишно; 3. за работа с деца и ученици със специални образователни потребности - на педагогическите специалисти в детските градини и училищата, провеждащи интегрирано обучение и възпитание; 4. за участие в екипи за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст; 5. за провеждане на допълнително обучение на ученици, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма, или на деца, които не владеят български език. С национални програми или в колективен трудов договор, с вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуалния трудов договор може да бъдат определяни и други видове допълнителни трудови възнаграждения – ал. 3 на чл. 20 от наредбата. За повече информация във връзка с прилагане на посочената наредба можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/

2019-03-08 12:21:42 - Таня Георгиева

Здравейте, имам наложен запор на зплатата и на банковата ми сметка и работодателя всеки месец ми удържа сумат аз ходя да си тегля заплатат от банката на гише защото ЧСИ не иска да вдигне запора по сметката.Мога ли да поискам от работодателя ми да ми преведжа заплатата по банковата сметка на синът ми за да не си взимам всеки месец 1/2 ден отпуск?

2019-03-22 10:58:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В закона не е предвидена форма или образец на искането за изплащане на трудовото възнаграждение, но това може да бъде писмено упълномощаване на лицето, на което ще се изплати възнаграждението. МВ/