Към категориите

2019-03-25 14:14:52 - Станка Иванова

Работник на работа в поделение на "Мини Марица-изток" ЕАД на длъжност "Машинен шлосер"е изпратен на работа в ГДР за времето от 07.04.1981 г. до 01.08.1982 г. Длъжността е трета категория труд в предприятието ни. Въпросът ми е каква категория труд следва да бъде зачетена през време на комндировката в ГДР (работил е в открит рудник)?

2019-04-16 16:55:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Иванова, Теоретично е възможно лице, което работи на длъжност, съответстваща на една категория на труд да бъде командировано за изпълнение на работа съответстваща на друга категория, и времето на командироване и изпълнение на съответната работа да се зачете за стаж при съответната по-висока категория. В запитването Ви обаче липсва информация, за да можем да отговорим по-определено. Правилата, които са уреждали категоризирането на труда при пенсиониране през посочения от Вас период от време се съдържат в отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обнародван на 29.12.1967г., в сила до 31.12.1999г.). Бихме искали да Ви обърнем внимание, че категорията труд се преценява по оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателните ведомости или друга счетоводноотчетна документация. При спорни въпроси се представя и производствена (функционална) характеристика, в която да е отразено естеството на извършваната работа, звеното, в което е работено и вида дейност на осигурителя. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, на териториалните поделения на НОИ са възложени правата по отпускането, изменянето, спирането и прекратяването на пенсиите, като издадените от тях разпореждания подлежат на контрол пред административните съдилища. В тази връзка категорията труд при пенсиониране се преценява за всеки отделен случай по представена в ТП на НОИ първична документация, доказваща характера и особените условия на труд. /ДК/

2019-03-25 13:40:46 - койна стоянова

Учител със стаж като възпитател в ДДЛГ 18 години учителски стаж в ДГ пет години без прекъсване от едната длъжност после другата има ли право на 10.5 заплати по чл 222 ал.3

2019-04-04 14:36:51 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати. Както е видно от разпоредбата, право на обезщетение в увеличен размер имат педагогическите специалисти, заемали длъжност в посочените институции. Преценката относно правото на работника/ служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от две или шест /в случая 10/ брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. МВ/

2019-03-25 13:25:46 - Дари Стойкова

Здравейте, моля за вашия отговор да ми разтълкувате точния отговор на следното: Ако лицето е работило при същия работодател през последните 10 г. от трудовия си стаж, дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за 6 месеца (чл. 222, ал. 3). Това значи ли че ако от 1992 до 2001 работя при един работодател, след което напусна и в продължение на години не работя никъде през 2018 до момента пак започна работа при същия работодател той е длъжен при напускането ми да ми изплати 6 заплати защото в продължение на 27, натрупаните 10 години трудов стаж са само при него.

2019-04-04 14:36:16 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че от прекратяването на трудовия договор до последващото сключване на трудов договор със същия работодател не сте работила при друг работодател, би следвало да се приеме, че при прекратяване на трудовото Ви правоотношение, след като сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, щи имате право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/

2019-03-25 12:40:03 - Люба Костадинова

Здравейте! Имаме следния казус: ООД, с двама собственици с равно участие в капитала и с начин на представляване заедно и поотделно, са назначени на ДУК в аптека. Двамата управители са магистър-фармацевти, това е съгласно законовите изисквания за отваряне на аптека. Единият от тях е ръководител на аптеката. Като такъв и съгл. НАРЕДБА № 28 ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО, РЕДА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТАТА НА АПТЕКИТЕ И НОМЕНКЛАТУРАТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ той участва и в пряката работа, свързана с поръчка и приготвяне на лекарства, консултации и др. предвидени в закона. Въпросът е – Трудовите взаимоотношения на двамата управители с дружеството под формата на ДУК, достатъчно ли е за да извършват продажби на лекарства /каквито са част от задълженията на магистър фармацевтите/. Предварително се извинявам ако въпросът не е към Вас и благодаря за съдействието.

2019-04-08 10:42:51 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Костадинова, За информация по поставения въпрос се обърнете към Министерство на здравеопазването.КА

2019-03-25 11:37:14 - Елвира Николова

Работя на постоянен трудов договор. Имам дете на 6 г. , което посещава държавна детска градина, за която заплащам месечна такса. Мога ли да изляза в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 год. възраст и тя да продължи да посещава детската градина? Ако да, мога ли да работя на 8 ч. срочен трудов договоро при друг работодател по врeме на отпуска?

2019-04-19 14:23:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Николова, Съгласно чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. От горното е видно, че едно от условията за ползване на отпуска е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Поради това няма пречка то да посещава детска ясла/градина, ако за нея се заплаща такса (т.е. не е на пълна държавна издръжка). В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал.1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. В случай, че не е уговорено друго в основния трудов договор, няма законова пречка по време на ползване на неплатен отпуск работникът/служителят да полага труд по трудовия си договор по чл. 111 от КТ, на пълно работно време. БД

2019-03-25 09:56:42 - Цветелина Иванова

Здравейте, Попаднахме на трудова книжка, издадена от "Лукс Принт" ЕООД. Във връзка със станалата наскоро известна информация за фалшиви трудови книжки на пазара, ме интересува дали тази книжка е редовна и дали ще има последици за служителите, чийто трудов стаж е вписан в такива трудови книжки. Предварително благодаря за отговора!

2019-04-01 15:12:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Иванова, Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е приета с ПМС № 227 от 1993 г. (обн., ДВ. бр.102 от 3 декември 1993г.). С чл. 2 от постановлението е утвърден образецът на трудова книжка съгласно приложението към наредбата. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Тя има доказателствено значение, освен ако истинността й не е оспорена по съответния ред от органа, пред който е представена. В случай че трудовата книжка съдържа всички реквизити в съответствие с утвърдения образец съгласно приложението към наредбата, и е надлежно попълнена, подписана и подпечатана от работодателя, то не може да има неблагоприятни последици за правата на работниците и служителите. ЛТ/

2019-03-25 09:25:22 - Гергана Димитрова

Как би следвало да определя размерът на платения годишен отпуск на учител с 50 и над 50 % нетрудоспособност. В училището има сключен КТД, но лицето не членува в синдикалната организация.

2019-04-04 14:33:34 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Чл. 155, ал. 5 от КТ предвижда, че някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Според разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, учителите имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, който се включва в 48-те дни удължен платен годишен отпуск. По отношение прилагане на КТД в системата на образованието се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/

2019-03-23 17:05:25 - Десислава Кирилова

Въпросите, които имам ще ви задам след като споделя моят казус. Назначена съм на трудов договор (постоянен, пълен работен ден) в бензиностанция, на длъжност продавач-консултант на бензиноколонка. В момента съм в платен отпуск по майчинство, ползвам втората година( дъщеря ми е на 1 година и четири месеца). Регистрирана съм в Бюрото по труда, като работещ търсещ работа по специалността (предучилищна прдагогика). След моя справка по случаят, НОИ ми се отговори: Че имам право да бъда назначена на трудов договор по друго правоотношение без да прекратявам отпускът си по майчинство и да напускам работата от която съм в отпуск по майчинство. На основание на тази информация кандидатствах за работно място по заместване, като учител в детска градина.. Директорът на деската градина ми отговори, че след консултация с юристът на учебното заведение и инспекторите юристи от инспекция по труда град Кюстендил, не може да ме назначи, защото се нарушава КТ. Въпросите ми са следните: 1.Имам ли право да бъда назначена(наета) на работа по друго правоотношение(конкретно учител в детска градина) без да прекратявам първият си трудов договор и да прекъсвам отпускът си по майчинство? 2.Ако имам право да бъда наета, в новият ми трудов договор,какво правно основание може да бъде посочено за наемането ми (на човек в отпуск по майчинство)? 3.Работодателят (директор на детска градина) нарушава ли някой от законите по КТ, закони свързани с трудовото правоотношение и носи ли отговорност пред инспекция по труда, назначавайки човек по конкретния казус? Ще очаквам отговорът ви, за да знам как да процедирам при следващи възможности за работа като учител. Десислава Кирилова, гр.Бобов дол, обл. Кюстендил, тел. за връзка:0899754764. Благодаря за отделеното време!

2019-04-04 14:32:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма пречка по време на отпуск за гледане на дете до 2-год възраст, ползван от основната месторабота лицето да сключи трудов договор по чл. 111 от КТ, стига в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение да не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство се осъществява от ИА „ГИТ“. МВ/

2019-03-23 11:50:26 - Р.Топалова

Здравейте, При изпълнени условия за пенсиониране /стаж и възраст/,необходимо ли е работника да подава молба за прекратяване на трудовото правоотношение,за да не загуби правото на обезщетение/6 заплати/

2019-05-20 12:08:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаемо госпожо Топалова, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Следователно преценката, дали работникът или служителят има право на това обезщетение се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и ако към тази дата работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то той има право на това обезщетение. Обръщаме Ви внимание, че обезщетението се дължи от работодателя, независимо от конкретното правно основание за прекратяване на трудовия договор. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ се дължи при посочените в разпоредбата условия към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно при посочените условия не е необходимо да се подава молба за прекратяване при пенсиониране. КА

2019-03-22 15:57:01 - Цонка Ненова

здравейте!може ли да бъде освободен учител на основание чл.328 ал.1 т.10,който е придобил и упражнил правото си на пенсия по ранното пенсиониране на учителите- но продължава да работи.

2019-03-29 16:34:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Ненова, На основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може с предизвестие да прекрати трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията, регламентирани в КСО. Считаме, че работодателят има право да прекрати трудовия договор на работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, независимо от конкретното правно основание по КСО, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. и в случаите, когато правото е придобито по чл. 69в от КСО. Съгласно чл. 69в, ал. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. През 2019 г. учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години и 4 месеца от жените и 61 години и 2 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. ЛТ/

2019-03-22 11:31:46 - Емилия Благоева

Здравейте искам да попитам пуснах си предизвестие за напускане което влиза в сила от 14,03,2019 но се разбрах с работодателя да работя до 30,04,2019 кат от днес 22,03,2019 ме пусна в отпуска до края на предизвестието 26 дни (отпуска) , остават ми 9 дни отпуска която трябва да ми се плати,как точно се изчислява за тези 9 дни отпуската

2019-04-04 14:32:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. На основание чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение - ал. 2 на чл. 224 от КТ. Според чл. 177, ал. 1 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. МВ/

2019-03-22 10:27:32 - Весела Христова

Колко са работните часове през 2019 г. при 8 часов работен ден, 5-дневна работна седмица?

2019-04-19 14:22:09 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Христова, Моля да имате предвид, че при пет дневна работна седмица и 8-часов работен ден работните дни през 2019 г. са общо 249 дни, съответно работните часове са 1992 часа. БД

2019-03-22 07:59:53 - Пламен Йорданов

Поради липса на отговор повторно задавам следния въпрос: В какъв размер следва да бъде изплатено възнаграждение при финансови затруднения на работодателя в случай, че БТВ е равно на размера на МРЗ, а нетното (подлежащо на изплащане след законовоустановените удръжки) е в размер, по-малък от МРЗ (ОРЗ в размер на МРЗ и без право на допълнителни възнаграждения)

2019-03-29 09:45:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Основното трудово възнаграждение за пълен работен месец не може да бъде по-малък от установената за страната минимална работна заплата. Работодателят е длъжен да гарантира изплащане на работника/ служителя на минималната за страната работна заплата, независимо дали е или не във финансово затруднение. Предвид изложеното в запитването и с оглед на горното, считаме, че работодателят е длъжен да изплаща не по-малко от минималната за страната работна заплата. МВ/

2019-03-22 07:58:59 - Пламен Йорданов

Поради липса на отговор повторно задавам следния въпрос: Следва ли да бъде прилаган чл. 245, ал. 1 от КТ в нормални условия (при финансова стабилност и редовно изплащане на дължимите възнаграждения в законоустановените срокове) в случай, че БТВ е равно на размера на МРЗ, а нетното (подлежащо на изплащане след законовоустановените удръжки) е в размер, по-малък от МРЗ (ОРЗ в размер на МРЗ и без право на допълнителни възнаграждения)?

2019-03-29 09:44:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Основното трудово възнаграждение за пълен работен месец не може да бъде по-малък от установената за страната минимална работна заплата. Работодателят е длъжен да гарантира изплащане на работника/ служителя на минималната за страната работна заплата, независимо дали е или не във финансово затруднение. Предвид изложеното в запитването и с оглед на горното, считаме, че работодателят е длъжен да изплаща не по-малко от минималната за страната работна заплата. МВ/

2019-03-21 20:23:03 - Шенай Рамушева

Ако напусна работа и не работя един месец предизвестие, има ли право работодателя да не ми изплати надработеното.

2019-04-04 14:31:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 326 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор – чл. 66, т. 6 от КТ. Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 220, ал. 2 от КТ, страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. За да се прекрати трудовия договор, страната следва да изплати дължимата сума. Трудово - правен спор във връзка с изплащане на посочените по-горе обезщетения се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да предявите иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал.2, т. 2 от КТ. Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. В случаите, когато работодателят нарушава трудовото законодателство, работникът или служителят следва своевременно да сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/

2019-03-21 18:25:14 - Светлана Георгиева

Във връзка с предстояща мобилност по Еразъм+ на 30 ученика и 3 придружаващи лица (учители) ползватели по проекта ме интересува учителите (придружаващи лица) по проекта право на какъв отпуск имат?Личен платен отпуск или служебен отпуск при реализиране на заложените дейности на проекта по време на мобилността?

2019-04-08 10:40:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Георгиева, Предполагаме, че във връзка с изпълнението на проекта по Еразъм+ с учителите са сключени трудови договори за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) и при командироването им, те ще бъдат възпрепятствани да изпълняват задълженията си по основните трудови договори. В този случай за периода на командироването по допълнителните трудови договори, лицата следва да ползват платен или неплатен отпуск по основните си трудови правоотношения. (СР)

2019-03-21 15:58:56 - Северина Бахчеванова

Здравейте, Имам сключен постоянен договор с работно време на четири часа , основанието е чл.67, ал.1, т.1. Следва да сключа втори трудов договор, при друг работодател, отново на четири часа. Този втори договор допълнителен ли е, по чл. 111 от КТ ли се сключва и безсрочен може ли да бъде? Благодаря Ви!

2019-05-14 11:52:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Бахчеванова, Кодекса на труда (КТ) не ограничава възможността работниците и служителите да полагат труд при повече от един работодател, като имат възможност да полагат допълнителен труд по трудов договор съобразно изискванията на раздел ІХ, глава пета от КТ. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 111 от КТ е самостоятелно правно основание за възникване на трудово правоотношение за полагане на допълнителен труд при друг работодател. Това не означава обаче, че страните не могат да сключат този договор като срочен или безсрочен.В случай, че има подписани два трудови договора, този от тях, който е сключен първи е основен трудов договор, а вторият е трудов договор за полагане на допълнителен труд - т. 12 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. КА

2019-03-21 15:42:21 - Анелия Желева

Здравейте! Имам следния въпрос: За колко дни ми се полага обезщетение по чл. 224 от КТ, при положение, че по трудов договор имам и допълнителен платен годишен отпуск, съгл. чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ. Датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 01.04.2019 г. Предварително благодаря!

2019-05-14 11:50:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Желева, Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението за неизползуван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от кодекса към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). Според чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. КА

2019-03-21 10:49:31 - Ивона Данова

Здравейте, от 15.03.2019 съм освободена от работа по чл.325 ал.1.-по взимно съгласие. В седем дневен срок се регистрирах в бюрото по труда. имам трудов стаж 9 години и 1 месец. предстои ми да запиша редовна докторантура , та въпросът ми е ще имам ли право на обезщетение за безработица,след като докторантурата не покрива трудово и социално осугурява

2019-05-13 13:45:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Данова, чл. 18 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) регламентира, че всеки български гражданин може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. При регистрация, със заявлението-декларация, което попълват, търсещите работа лица сами определят принадлежността си към една от следните групи: 1. безработни; 2. заети; 3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време; 4. лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, лица, получаващи професионална пенсия за ранно пенсиониране по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), пенсия за старост в друга държава или пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, които не работят. Право на парично обезщетение за безработица, съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. На основание чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО докторантите са задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт, ако не са осигурени за пенсия на друго основание. С решение на Конституционния съд № 5 от 29.06.2000 г. по конституционно дело № 4 от 2000 г. разпоредбата е обявена за противоконституционна. Поради това докторантите не попадат в кръга на задължително осигурените лица по реда на чл. 4 от КСО. Предвид гореизложеното, започването на докторантура не е пречка за получаване на обезщетение за безработица, ако отговаряте на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО – да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването Ви и да сте регистрирана като безработна в Агенцията по заетостта. ВН

2019-03-21 09:34:41 - Пенка Петрова

Извинете за неточния въпрос! Може ли да се смята договора за недействителен ако работника не отговаря на изискването за степен на образование и специалност още при постъпване на работа за което и 2-те страни/работник и работодател/ знаят и въпреки това договор се сключва? Това се случва в държавно предприятие.Не в държавна администрация.

2019-04-08 10:40:09 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Петрова, Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета (чл. 74, ал.2, изречение първо от КТ). Законодателят изрично е предвидил, че страните по трудовото правоотношение не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съда и решението за обявяването й не бъде връчено на страните (чл. 74, ал.5 КТ). (СР)