Към категориите

2019-04-14 08:47:12 - Ирена Манолова

Като работодател имам ли право от НОИ служебно да изискам трудовия стаж на лице, за което съм сигурна, че има необходимия стаж, но не желае да упражни правото си на пенсия или вече е пенсионирана, но не го е декларирала. Благодаря!

2019-05-17 11:22:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 328, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 10а, 10б и 10в работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането. Работникът/ служителят не е задължен да уведоми работодателя си за придобитото и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. МВ/

2019-04-12 13:50:42 - Дария Аладжем

Здравейте, От 2016-та година имам неизползвани 14 дни платен отпуск. От месец май 2017-та излизам в болничен за рискова бременност до края на бременността. Веднага след него следва болничен за бременност и раждане 45 дни преди термин, съответно следва и отпуск по майчинство. Края на април тази година ще трябва да прекъсна майчинството и да изляза в платен отпуск. Въпроса е дали се губят тези 14 дни платен отпуск от 2016-та година по давност или болничните и майчинството от май 2017та до сега са удължили давностният срок? Моля за Вашето становище! Благодаря!

2019-05-20 13:17:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Според чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В случая, изложен в запитването мнението ни е, че от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск започва да тече двугодишният давностен срок. МВ/

2019-04-12 12:16:20 - Ина

Здравейте, при сключен допълнителен трудов договор при един и същ работодател (по чл. 110) по проект на ОП, поради временна нетрудоспособност и майчинство, лицето може ли да бъде замествано, до завръщането му? Може ли работодателя да уволни лицето по член 110 от КТ по време на бременност и майчинство?

2019-05-23 12:10:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 334, ал.1 и 2 от Кодекса на труда освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. При уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333 от КТ (в чл. 333 от КТ са регламентирани закрилите при уволнение при прекратяване на трудовия договор на посочените основания: чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6). При преценка на работодателя е възможно сключване на срочен трудов договор с друго лице по чл. 68, ал.1, т. 3 от КТ за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. (СР)

2019-04-12 11:39:03 - Детелина Христова

Здравейте, бих искала да попитам: Физическо лице наето по Граждански договор има ли право на дневни пари за командировка, свързана с дейността на Възложителя (бюджетна организация).

2019-06-03 13:43:25 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Христова, Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. С чл. 215 от КТ е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредба за командировките в страната (НКС) или Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. По наше мнение, след като няма пречка да бъдат командировани лица, които нямат договорни отношения с предприятието, то би следвало да могат да бъдат командировани и лица, работещи по граждански договор с предприятието, включително с право на дневни пари. БД

2019-04-12 11:37:51 - Владилена Георгиева

Здравейте! Служителка в отпуск по майчинство има 15 дни остатък от отпуск от 2017 г. Излиза в болнични за общо заболяване от 01.11.2017 г., а в отпуск по майчинство през м. 01.2018 г. Какъв е давностния срок на отпускът от 2017 г.? Благодаря!

2019-06-03 11:00:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Георгиева, Отлагането на ползването на платен годишен отпуск е предвидено в чл. 176, ал. 1 КТ. В чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено отлагане на ползването по причина на работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 38 НРВПО, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, когато отпускът се отлага със съгласието на работодателя, е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Съгласно чл. 176а, ал. 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа (чл. 38а НРВПО). От запитването е видно, че поради ползването на друг вид отпуск (болничен и веднага след него по майчинство) е отложено ползването на част от платения годишен отпуск за 2017 г. Предвид цитираните по-горе разпоредби ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, т.е. след изтичане на две години от края на годината, в която майката се е завърнала на работа. ЛТ/

2019-04-12 11:23:53 - КРИСТИНА БЕЛЧЕВА

Здравейте, имаме случай, в който учител ще участва в обучение по национална програма, но разходите за пътни са за сметка на гимназията. Искаме заместването да е по НП "Без свободен час в училище". По тази програма се изплаща отсъствие по чл.161 от КТ, а има разход за пътни. Каква заповед трябва да се пусне за служебен отпуск по чл.161 или по чл.121 командировка.

2019-07-29 15:27:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Белчева, Съгласно чл. 121 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. От друга страна разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от КТ определя, че на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Считаме, че ако работодателят е разрешил ползването на платен служебен отпуск, той няма основание да командирова работнико или служителя през същия период, поради обстоятелството, че за това време лицето е освободено от задълженията за изпълнение на трудовите задължения. Тъй като въпросът касае прилагането на Националната програма „Без свободен час в училище“, за информация по компетентност следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката.НС

2019-04-12 08:07:10 - Кирил Кирилов

Слубител трябва да бъде командирован в чужбина на национален празник, тъй като работата му изисква ранно явяване на следащия ден. Трябва ли да му бъде изплатен извънреден труд за деня на пътуването (национален празник) или за този ден му се полагат само командировъчни пари?

2019-06-04 14:17:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Кирилов, Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Редът и условията за командироване са определени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). При командироване в чужбина по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с НСКСЧ (чл. 215, ал. 1 КТ). С писмената заповед за командироването в чужбина задължително се определя началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 5, ал. 2, т. 4 от НСКСЧ). Също така се определят и финансовите условия на командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари (чл. 5, ал. 2, т. 6 от НСКСЧ). За покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 от НСКСЧ. Командировъчните пари са за всички дни от командировката, включително и за почивните и празнични дни. В случай, че пътуването на работника или служителя се осъществява през почивни дни, по наше мнение не следва да се отчитат часовете за пътуване като работни часове и съответно за положен извънреден труд. През това време работникът или служителят не полага труд и не изпълнява преките си служебни задължения. От друга страна, работодателят е длъжен да изплаща дневни пари за дните на пътуване, чиято цел е да компенсират работника или служителя за неудобствата причинени му от пътуването и отсъствието му от населеното място, в което постоянно пребивава.НС

2019-04-11 15:55:21 - Яна Георгиева

Може ли да ползва платен отпуск на основание чл.169 ал.3 лице, което е представило уверение от ВУЗ за редовна форма на обучение?

2019-05-28 14:03:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя за това. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната /чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. КА

2019-04-11 15:06:19 - Василка Андреева

Здравейте! На 15,03,2019 зададох въпрос-може ли приемен родител-майка да ползва отпуск по член 168 от КТ-на който все още нямам отговор.Моля да ми отговорите.

2019-05-29 09:27:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 168 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане съгласно договор по чл. 27. Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения. С оглед предвиденото в ЗЗД, че съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения, считаме, че те нямат право на отпуск по чл. 168 КТ. Следва да се има предвид също така, че работничка или служителка, при която е настанено дете по реда на чл. 26 от ЗЗД, има право на съответния вид отпуск, когато това изрично е предвидено в КТ (чл. 163, ал. 7 и чл. 164а КТ). МВ/

2019-04-11 12:59:15 - Сияна Параскова

Съгласно чл.152 от Кодекса на труда работникът има право на 12 часа междудневна почивка. Това важи ли и за държавните служители? Може ли да считаме пътуването за връщане от двудневна командировка например за работа? Ако самолетът каца на летище София в 1.30 часа през нощта, следва ли служителят да се яви в 9 ч. на работа следващия ден? Благодаря!

2019-06-04 14:17:03 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Параскова, Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Редът и условията за командироване са определени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). С писмената заповед за командироването в чужбина задължително се определя началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 5, ал. 2, т. 4 от НСКСЧ). В разпоредбата на чл. 152 от КТ е предвидено, че Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ „работно време“ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. В тази връзка приемаме, че по време на пътуване не осъществявате трудовите си задължения, поради което по наше мнение, не следва да се отчитат часовете за пътуване като работни часове.НС

2019-04-11 11:51:52 - Лиляна Нейкова

Здравейте, Моля за вашето компетентно мнение относно третирането като трудов и осигурителен стаж на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 - когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице, който не се заплаща от работодателя. Благодаря предварително.

2019-05-16 09:49:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. В чл. 60, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/, е предвидено, че призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Заседанията се провеждат по реда, предвиден в ГПК. В ал. 3, т. 3 на чл. 157 е предвидено, че в тези случаи на работника или служителя се изплаща възнаграждение според специалните закони. Това са процесуалните закони – ГПК, НПК и АПК, като възнаграждението се определя от съответния съд, поради което по същество отпускът следва да се счита за неплатен за работодателя. На страната по делото по принцип не се дължи възнаграждение, тъй като става въпрос за защита на лични права и интереси. Продължителността на отпуска е за времето, през което работникът/служителят е бил фактически ангажиран, което се удостоверява от органа, който го е призовал. В чл. 352, ал. 1, т. 2 от КТ е предвидено, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите на ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им, както и ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност. Според чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж се зачитана неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. МВ/

2019-04-11 10:23:13 - Марина Савова

Здравейте, противоречи ли на нормативните разпоредби прилагането на "придобит учителски стаж" като критерий при актуализиране на основните работни заплати на учителите? Счита ли се за учителски стаж работата в народни читалища и общински центрове за работа с деца, вкл. и преди влизане в сила на Закона за народната просвета?

2019-05-28 14:00:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Савова, За информация по поставения въпрос следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката, по компетентност. КА

2019-04-10 17:26:54 - Александър Яновски

Нает съм на постоянен трудов договор на 4 часа месечно, при сумарно изчисление на работното време, като за месец Април тази година имам 11 дни по 8 часа дневно, като последния ден за месеца е 29-ти, въпроса ми е какво допълнително плащане трябва да получа, като вземете предвид че осемте часа на 29 са извънреден труд и работа на официален празник ?

2019-06-04 14:16:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Янковски, Съгласно чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време (чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ). В посоченият пример сме на мнение, че за работата през ден на официален празник следва да се изплати не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение и отделно от това увеличено възнаграждение не по-малко от 50 на сто за всеки час положен извънреден труд над нормата часове, определена за период на сумираното изчисляване на работното време по реда на чл. 9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.НС

2019-04-10 16:09:25 - Росица Христова

Служител е назначен на трудов договор по чл. 114 от КТ за работа всеки понеделник и в последния работен ден от месеца по 4 часа. Когато някой понеделник /например 06.05.2019/ е официален почивен ден, следва ли лицето да отиде на работа в следващия ден /в случая 07.05.2019г-вторник/ ?

2019-06-04 14:15:45 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Христова, Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. При сключването на такъв трудов договор следва да се уговори продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение (чл. 115 от КТ). На база на представената фактическа обстановка приемаме, че в трудовия договор изрично е уговорено, че работникът или служителят е длъжен да полага труд в понеделник. Намираме, че за да възникне задължението работникът или служителят да полага труд в друг ден от седмицата е необходимо да бъде изменено трудовото правоотношение по реда на чл. 119 от КТ.НС

2019-04-10 15:48:08 - Диана Маринова

Назначена съм на работа от 28.12.2018г. Има точка в която пише: Трудовият договор се сключва със срок за изпитване в полза на работодателя до 10.06.2019г. За ПРЕКРАТЯВАНЕ пише: Срокът на предизвестие за прекратяване на трудов договор е 30 календарни дни. Въпросът ми е? Трябва ли да отработя предизвестие ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ!

2019-06-03 11:03:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Маринова, Когато в договор по чл. 70 КТ (с изпитателен срок) изрично е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то единствено страната, в чиято полза е уговорката има право да прекрати договора преди изтичане на срока за изпитване и без да дължи предизвестие на другата страна, като правното основание за това е чл. 71, ал. 1 от КТ. Ако срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя, то работникът/служителят няма право да го прекратява без предизвестие по чл. 71, ал. 1 от КТ. Той има право да го прекрати по чл. 326, ал. 1 от КТ, като отправи писмено предизвестие до работодателя в сроковете съгласно чл. 326, ал. 2 КТ, в случая 30 календарни дни. При “неотработване” на предизвестието работникът/служителят дължи обезщетение съгласно чл. 220, ал. 1 КТ. ЛТ/

2019-04-10 14:40:26 - Костадин Шиков

Предстои ми смяна на работата. Имам врче 8 месеца стаж във фирмата. Искъм отпуската да ми бъде изплатена. Има ли определен формуляр за молбата или е свободен текст.Благодаря ви предврително

2019-06-03 13:42:14 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Шиков, От изложеното в запитването може да се направи заключение, че Вие желаете да подадете молба за прекратяване на трудовия си договор по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) или с предизвестие по чл. 326 от КТ. В КТ няма установен образец на молба за прекратяване на трудовия договор, но работника или служителя следва писмено да формулира своето ясно волеизявление за прекратяване на трудовия договор. Според чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. На основание чл. 326, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 от КТ). В чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ е регламентирано, че трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Работодателят е длъжен да изплати обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ независимо от вида на трудовия договор и основанието за прекратяването му. На основание чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетението по чл. 224 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. БД

2019-04-10 14:37:16 - Снежанка Камбурова

Моля за Вашето тълкуване на изискването на Чл. 38. (1) от Закона за хората с увреждания: задължен ли е работодателят да назначи нови хора с трайни увреждания ако вече има назначени хора с трайни увреждания и те не са на работни места, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда.

2019-05-23 11:52:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Камбурова, Задайте въпроса си в рубриката „Интеграция на хората с увреждания“.

2019-04-10 14:00:56 - Румен Спасов

Как точно се проявява закрилата ми по чл.333 от КТ ,на практика?. ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА НЕ ЗАЧИТА НИТО ТЕЛК,НИТО НАРЕДБА №5 ,и ми обясниха,че не са длъжни да вземат под внимание експертно мнение на ТЕЛК във връзка с уволнението ми- къде тогава ми е заклилата и крилатите фрази --особена,специална,засилена....факт е,че съм уволнен,единствен трудоустре

2019-06-04 14:11:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Спасов, Предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от Кодекса на труда (КТ) предхожда извършването на уволнението от работодателя. За трудоустроените работници и служители и за работниците и служителите, които страдат от определени болести, е установена допълнителна закрила, която се състои в изискването за тяхното уволнение да се вземе и мнението на трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Работодателят е длъжен да събере предварителна информация от работника или служителя, когото възнамерява да уволни, дали страда от болестите по Наредба № 5 или на какво основание е трудоустроен. Работодателят представя получените медицински документи (експертиза, медицинско удостоверение и др.) пред ТЕЛК за мнение. Въз основа на представената медицинска документация ТЕЛК оформя мнението си в експертно решение. Мнението на ТЕЛК по предстоящото уволнение се изпраща от работодателя на съответната инспекция по труда, заедно с мотивираното искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник. Според постоянната съдебна практика искането и получаването на това мнение е задължително за законосъобразността на уволнението, но инспекцията по труда не е длъжна да се съобрази с даденото от ТЕЛК мнение: тя разрешава или отказва да даде разрешение по своя суверенна преценка. Този извод следва от характера на мнение на становището на ТЕЛК. Следва да имате предвид, че даденото предварително разрешение не прави уволнението законосъобразно. Издаденото разрешение не прегражда възможността да се оспори уволнението по съдебен ред в двумесечен срок от извършването му. Съгласно чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.НС

2019-04-10 11:58:20 - Мирослава Балашова

Здравейте, имам въпрос във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ. Когато служител назначен на трудов договор със срок на изпитване е отсътвал поради временна неработоспособност, ползване на платен годишен отпуск или поради някакви други причини по време на срока на изпитване как би било правилно да се изчисли удължаването на изпитателния срок . Към датата на изтичане на срока се прибавят дните, в които лицето не е било на работа, но се удължава като работни дни, или като календарни дни. Благодаря!

2019-06-03 11:08:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Балашова, Според чл. 70, ал. 4 от Кодекса на труда, в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Времето /работните дни/, през което лицето не е работило по договора за изпитване поради уважителни причини, трябва да бъде продължено с работните дни към уговорения срок за изпитване. ЛТ/

2019-04-10 11:15:06 - галина караколева

При изтекъл срок на ТЕЛК /след навършване на пенсионна възраст/получават ли се преференции - 6 дни отпуск по чл.319 от КТ ТЕЛК без доп.заверка остава ли пожизнен ???

2019-05-28 13:59:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Караколева, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Според чл. 61, ал.1, т. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност. В Кодекса на труда липсват разпоредби, които да уреждат хипотези на продължаване на ползването на права по трудовото правоотношение, въпреки изтичането на срока на инвалидност. С оглед на горепосоченото, за да има лицето право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни, съгласно чл. 319 от КТ, е необходимо да представи на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК, в което се определя вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Редът и условията за извършване на медицинската експертиза на работоспособността са регламентирани в Закона за здравето и НМЕ. Повече информация, свързана с прилагането им, може да получите от Министерство на здравеопазването. КА