Към категориите

2019-04-24 11:21:24 - СНЕЖАНА ГАТЕВА

Здравейте, На 18 май 2019г. навършвам възраст за пенсиониране, но не ми достигат 8 мес.стаж.Трябва ли да го откупя, за да подам навреме документи за пенсиониране или да продължа да работя до 18 март2020г.Ще изгубя ли шестте заплати?Държавен служител съм, работя 19г 10м.гл.експерт в РЗОК.Работодателят не възразява да продължа да работя.Благодаря!

2019-05-17 11:33:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В случай, че осигурителните вноски са внесени изцяло преди прекратяване на трудовия договор и към момента на прекратяването служителят има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. В случай, че запитването Ви е свързано с прилагане на Закона за държавния служител, за повече информация бихте могли да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерски съвет. МВ/

2019-04-24 10:48:41 - Елисавета Додова

Здравейте! Предстои прекратяване на трудовия договор на майка непосредствено след изтичане на отпуска за отглеждане на дете до 2 год., без да се връща на работа. Как е правилно и законосъобразно да бъде изчислено обезщетението й по чл. 224 от КТ: - като се вземе за база среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който майката е отработила най-малко 10 работни дни (както изисква чл.224, който препраща към чл. 177 от КТ) или - като се вземе за база МРЗ към момента (има се предвид чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ)? В кои случаи е приложима разпоредбата на чл. чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ?

2019-05-17 11:32:34 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение-ал.2 на чл. 224 от КТ. В чл. 177, ал. 1 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато работничката или служителката е ползвала отпуск по майчинство и непосредствено след това поиска да ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който има 10 работни дни, независимо колко назад във времето е този месец. Според чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по КТ при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Това означава, че ако работната заплата преди началото на отпуска за бременност и раждане е била по-малка от минималната работна заплата към датата на ползване на платения годишен отпуск, след отпуска за майчинство, база за изчисляване на възнаграждението за времето на платения годишен отпуск е минималната работна заплата към възникване на правото за плащане на обезщетението. МВ/

2019-04-23 23:42:42 - Иванка Стоянова

Здравейте, Детска учителка съм с 41г. стаж.Предстои ми пенсиониране на 15.08.2019.Полагащият ми се годишен отпуск е 48 дни и 8 дни от синдиката, общо 56 дни. Колко дни е полагащият ми се платен отпуск към датата на пенсиониране-15.08.19г. Ако до пенсионирането съм ползвала болнични или друг вид отпуск, полага ли ми се за този период платен отпуск?

2019-06-13 11:03:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Кодексът на труда урежда два вида платен годишен отпуск – основен по чл. 155, ал. 4 и удължен по чл. 155, ал. 5 КТ. Категориите работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск, както и неговият конкретен размер, са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 24, ал. 1 – 48 работни дни за учителите). Съгласно чл. 156а от КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. На този вид отпуск имат право всички лица, които заемат съответната длъжност. Размерът на платения отпуск по чл. 155 от КТ (както на основния, така и на удължения) е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, полагаем се на даден работник или служител, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж. Удълженият платен годишен отпуск е право на лицето, заемащо съответната длъжност, и му се полага на това основание за време, зачетено за трудов стаж, без значение дали това време е действително отработено или не. Съгласно разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им се признават за трудов стаж. Според чл. 352, ал. 1, т. 4 от КТ за трудов стаж се признават и ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност. Видно от чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Според чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл. 42, ал. 3 от НРВПО е предвидено, че работникът/служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца. Точните изчисления се извършват от работодателя. КА

2019-04-23 21:35:55 - Борис Гюров

Ако разгледаме два последователни периода на работа при условията на сумирано изчисление на работното време и първия период удовлетворява (чл. 9в, ал. 1 от НРВПО) или по-конкретно не са доработени 20 часа. Въпроса е следния: Следва ли за следващия период на сумирано изчисление тези 20 часа да бъдат прехвърлени за изработване (като часове = минус 20) или започва изчислението отначало с 0 часа.

2019-06-03 13:46:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Гюров, Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от наредбата. При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата за продължителност на работното време се определя поотделно за всеки период, за които е установено сумирано изчисляване на работното време. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 1 от НРВПО). В този случай работника или служителя има право на брутното трудово възнаграждение за времето на престой не по своя вина (чл. 267, ал. 1 от КТ). БД

2019-04-23 16:50:10 - Роза Иванова

Питането ми е конкретно за Нулевите трудови договори, предстои ли в скоро време да се въведат в КТ? Аз лично имам идеята да представлявам такава трудово-посредническа агенция, чрез която да се предоставя квалифициран персоал в топлите точки/при временно отсъствие на ресорния персонал/ , както в ресторантьорството, хотелиерството, администр.обсл.?

2019-06-18 16:40:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Иванова, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор задължително се определя продължителността на работния ден или седмица. Разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от КТ определя, че страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. В тази връзка българското трудово законодателство не предвижда възможност за сключване на трудов договор, в който не е предварително договорена продължителността на работното време (т. нар. трудови договори за нула часа).НС

2019-04-23 16:22:40 - Димитър Попов

Здравейте.Служител съм на МВР.Въпроса ми е свързан с допълнителния отпуск по чл. 2, т.10 от Наредбата за видовете работи..Записано е като условие, че право на такъв отпуск имат служители работещи не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на РВ.Въпроса ми е на каква база се смята половината РВ,на ден или година.

2019-05-23 11:57:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Попов, В Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. В чл. 156, ал. 1, т.1 от КТ този отпуск е не по-малко от 5 работни дни. Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРУДПГО), като Вие посочвате, че в конкретния случай намира приложение чл. 2, т. 10 от НОВРУДПГО, т.е. за работещите в контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи риск от възникване на инфекции, в селищни пречиствателни станции за отпадни води, както и като шофьори на каналочистачни машини и каналджии, обслужващи селищни канализационни системи. В НОВРУДПГО са регламентирани предпоставките за ползване на отпуска по чл. 156, ал.1, т.1 от КТ, а именно: 1. работниците или служителите да полагат труд по определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време; работникът или служителят е работил при посочените условия в рамките на една календарна година, а когато е работил по-малко от година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. Кодексът на труда (КТ) регламентира в чл.136, ал.3, че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, са определени с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ). От правото на намалено работно време могат да се възползват работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време, т.е. не по-малко от 3 или 3,5 часа на ден. (СР)

2019-04-23 14:22:36 - Росмари Никова

Поради починал родител, служител си тръгва в 14:00 от работа. В този случай, кои два дни следва да бъдат по чл. 157 - денят на събитието и следващият или следващите 2 дни, след деня на събитието? И това по преценка на работодателя ли е?

2019-05-17 11:31:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 157, т. 3 от КТ, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, съпруг,брат, сестра и родител на другия съпруг, или други роднини по права линия – 2 работни дни. В чл. 50,ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските е предвидено,че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 3 от КТ се ползва в работни дни. В конкретния случай, ако лицето в деня на събитието /смъртта/ е било на работа, би могло да го ползва в следващите го два работни дни. МВ/

2019-04-22 23:44:21 - Корнелия Георгиева

Здравейте. Рехабилитатори - масажисти, които половината от работното си време правят масажи ,имат ли право на намален работен ден ?

2019-05-23 11:56:25 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Георгиева, Кодексът на труда (КТ) регламентира в чл.136, ал.3, че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, са определени с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ) От правото на намалено работно време (в конкретния случай 7 часа въз основа на чл.3, т.7 от НОВРУНРВ ) могат да се възползват работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време, т.е. не по-малко от 3,5 часа на ден. (СР)

2019-04-22 18:33:52 - Станислава Йорданова

При преминаване на държавна служба в друга администрация по чл.81а, ал.2 ЗДСл, признава ли се при пенсиониране на държавният служител стажът /ако е над 10г./ придобит в другата администрация, т.е. при прекратяване на СПО по чл. 106,ал.3 ЗДСл, ако стажът в новата администрация е под 10г. ще се има ли предвид стажът от предишната адм-я за обезщетение

2019-05-14 16:02:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Йорданова, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА

2019-04-22 16:51:57 - Неделчо Неделчев

2. Работя във ВиК сектора. Мога ли да създам вътрешни правила за атестиране на работниците и служителите. 2. Мога ли да ползвам Атест. оценка за уволнение по 328, ал.1, т.5. Трябва ли още нещо за доказателство към заповедта.

2019-05-23 14:49:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Липсата на качества за ефективно изпълнение на работата трябва да бъде установена. За установяването й няма предвиден специален ред, но е необходимо да бъде обективно преценена. Дали прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е законосъобразно се преценява от съда по повод на трудов спор. Мнението ни е, че няма пречка работодателят да създаде вътрешни правила за атестиране на работниците/ служителите. МВ/

2019-04-22 14:16:43 - Йорданка Йорданова

Работодател разполага с 4 хотела в един курортен комплекс /1 целогодишен и 3 сезонни/. В договора на служителите, като място на работа се записва съответния хотел, съгласно утвърденото щатно. Каква е възможността служители от целогодишния обект да извършват същите функционални задължения в сезонните обекти, предвид необходимостта от обучение и др.

2019-05-23 14:38:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Йорданова, В Кодекса на труда (КТ) е предвидена възможност за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между работника или служителя и работодателя. Измененията могат да обхващат различни елементи от съдържанието на трудовия договор, посочени в чл. 66, ал.1 от КТ, включително мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 119 от КТ изменението на трудовото правоотношение може да бъде за определено време. (СР)

2019-04-22 14:06:39 - Йорданка Йорданова

Длъжен ли е работодателя да осигури транспорт за служителите от гр. Варна до к. к. "Св. св. Константин и Елена".

2019-05-23 11:55:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Йорданова, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор се определя мястото на работа. В случай, че работникът или служителят е подписал трудов договор, в който за място на работа е посочен обект в к. к. "Св. св. Константин и Елена", работодателят не е задължен да осигурява транспорт. Следва да се има предвид, че в чл. 294, т.3 от КТ е предвидено, че работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно. Т.е. няма пречка работодателят да осигури транспорт, ако прецени, че е в интерес на работата.(СР)

2019-04-22 10:54:45 - Димитър Георгиев

Здравейте, Когато служителка излезе в отпуск по майчинство и гледа детето си до навършване на 2 годишна възраст (например е излязла в началото на 2019 г. и се завърне на работа в началото на 2021 г.), но не е ползвала целия си отпуск за 2018 г., то тогава при връщане на работа губи ли правото на ползване на този отпуск? Благодаря.

2019-05-17 11:31:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година: 1. от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е уточнено, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. МВ/

2019-04-21 12:31:02 - Димитър Станиславов

Инспектор съм в РЗИ, държавен служител. Бях изпратен да взема участие в съвместни нощни проверки, в населено място различно от адреса на местоработата, съгласно Заповед на основание чл. 50а от Закона за държавния служител и чл.144, 146 (2), 153 от КТ,без Заповед за командироване, въпреки становището на Министъра на здравеопазването, че работата в отделно населено място е командировка. В заповедта е указан не повече от 4 часа извънреден нощен труд по КТ, но естеството на работата и отдалечеността й отнемат поне 6 часа, има ли право работодателят да изпраща служители на извънредни нощни проверки в почивни дни (събота срещу неделя) само на основание на издадената от него заповед, и без заповед за командироване. Благодаря.

2019-06-18 16:39:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Станиславов, Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Поради обстоятелството, че съгласно чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции (РЗИ) дейността на РЗИ се осъществява от държавни служители и служители по трудово правоотношение, бихме искали да обърнем внимание, че освен задължителните елементи на акта за назначаване на държавен служител по чл. 11, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), в него могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността (чл. 11, ал. 3 от ЗДСл). Съгласно чл. 86, ал. 1 и 3 от ЗДСл, при служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация, като за времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет. Работниците и служителите не се считат командировани, когато изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС). Във връзка с гореизложеното, изпълнението на служебните задължения в друго населено място, което е различно от определеното място на работа, независимо от териториалната компетентност на съответното РЗИ, следва да бъде уредено като командироване по реда на чл. 121 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗДСл и Наредбата за командировките в страната. Това се отнася както за държавните служители, така и за служителите по трудово правоотношение, назначени в РЗИ.НС

2019-04-20 18:38:53 - Виктор Кочев

Здравейте, Казусът е следния, при работа на сумирано работно време (график понеделник-петък) и извънреден труд при авария (тъй като имаме опция на разположение на работодател). Как се заплаща извънредният труд положен на официален празник извън установения график? Кога чл. 262 и 264 се кумилират? Благодаря Ви предварително

2019-08-08 10:28:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Кочев, Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя (Наредба № 2), когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд (чл. 3, ал. 4 от Наредба № 2). Когато се работи извънредно в деня на официален празник, за този ден са налице две основания за увеличено заплащане на полагания труд: основанието по чл. 262, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) – за положения извънреден труд, и основанието по чл. 264 от КТ – затова, че трудът е положен през дни на официален празник. В този случай двете основания са различни и те се кумулират. Бихме искали да обърнем внимание, че при полагане на извънреден труд в този случай на работника или служителя трябва да се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка (чл. 3, ал. 5 от Наредба № 2). Разпоредбата на чл. 152 от КТ определя, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.НС

2019-04-19 16:40:23 - Eleonora Georgieva

Работя по срочен тр.договор, със срок на изпитване 6 мес. На 2 мес работадателят ме уволнява, тъй като има такова право, по чл.71,ал.1Счетоводителката казват,че мога да отида на борсата, но ще получавам само 4 месеца и то минимално обещетение, което не е обвързано със стажа ми- 15 години, и с възнаграждението? Така ли е, и какво ще е обещетението ?

2019-06-07 12:33:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Георгиева, разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), определя точно кои са основанията за прекратяване на правоотношенията по Кодекса на труда и други закони при които се изплаща парично обезщетение за безработица за 4 месеца в минимален размер. Това са: - чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда; - чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл.107а от Закона за държавния служител; - чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; - чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи; - чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони. Предвид гореизложеното, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на някои от посочените основания, получават обезщетение за безработица в минимален размер за срок 4 месеца. Прекратяването на договора със срок на изпитване от страна на работодателя по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ не е между изброените в чл. 54б, ал. 3 от КСО основания. Следва да се има предвид и ал. 4 на чл. 54б от КСО, съгласно която безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО преди изтичането на 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, също получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Извършването на конкретна преценка на правото, размера и срока на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

2019-04-19 15:18:47 - Гергана Колева

Здравейте, Бихте ли ни разяснили лиценза,който се отнася за извършване на дейност като предприятие,което осигурява временна работа -На основание чл.74е, ал.1 във връзка с чл. 74к.,ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта.Какви са правата на агенцията, която го притежава и тя води ли се посредник м/у работодател и работник?

2019-05-23 11:54:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Здравейте госпожо Колева, Моля задайте въпроса си в рубриката „Заетост и безработица“.

2019-04-19 14:19:03 - Серафим Николов

Трудовият ми договор е с допълнително споразимение - заради 50% Телк. Сега, когато изтече и новият ми е 40%, трябва ли нещо да се преподписва и прочее - или автоматично фирмата ще коригира нещата?

2019-06-12 10:21:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Николов, Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на отпуск по чл. 319 КТ. Отпускът по чл. 319 КТ е основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като размерът се определя пропорционално. КА

2019-04-19 13:24:44 - М. Димитрова

Наш служител е подписал предизвестие от работодателя на осн. чл.328, ал. 1 и във връзка с чл.326, ал.2 от КТ.Не е отбелязано точно по коя точка от чл. 328.На другия ден си пуска молба за отпуск за 10 дни и казва, че повече няма да се върне, като не иска да подава молба за непл.отп.за ост.дни или да се разделим по взаимно съгл.Какво следва?Благодаря

2019-05-20 13:14:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвиденно, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в изрично посочените в разпоредбата случаи. В предизвестието за прекратяване на трудовия договор, както и в заповедта следва да се посочи конкретното основание за прекратяване. Няма пречка след връчване на предизвестието работникът/ служителят да ползва платения си годишен отпуск. Съгласно чл. 335, т.1 от КТ, при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. Предвид изложеното в запитването, след изтичане на ползвания платен годишен отпуск до прекратяване на трудовия договор служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения. В противен случай е налице нарушение на трудовата дисциплина – чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. МВ/

2019-04-19 12:39:32 - Евгений Камбуров

Здравейте, интересувам се осигурителните вноски имат ли значение за размерът на пенсията за ранно пенсиониране? Имам 14 години и 4 месеца като работник втора категория преди 2000 година и 11 месеца от същата категория след 2000 година. Как бих могъл да изчисля размерът на пенсията за ранно пенсиониране? С уважение: Камбуров

2019-06-07 12:31:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Камбуров, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, каквато е и ранната пенсия по чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за лицата, работили при неблагоприятните условия на втора категория труд, е в пряка зависимост от величината на дохода, върху който се внасят осигурителни вноски и който се взема предвид при определянето й. Заинтересованите лица, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване (ДОО), могат да изчислят прогнозен размер на пенсията си на интернет страницата на Националния осигурителен институт (НОИ) - www.nssi.bg. За изпълнението на тази услуга се изисква достъп до лични данни. За целта се въвежда личен идентификатор (ЕГН), чиято защита се осигурява чрез въвеждане на Персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ. ПИК се издава от всяко териториално поделение на НОИ или негов филиал. Със своя ПИК заинтересованото лице може да ползва електронната услуга за определяне на прогнозен индивидуален коефициент и прогнозна пенсия чрез рубриките „Е-услуги“ > „Справки“ > „по ЕГН и ПИК на НОИ“ > „Изчисляване на прогнозна пенсия“. С този програмен продукт не се прави преценка на правото на пенсия съобразно възрастта и осигурителния стаж на лицето. Към електронната услуга има изчерпателно описание, с което е желателно лицата да се запознаят преди ползването й. Лицата, родени след 31.12.1959 г. задължително се осигуряват от 01.01.2002 г. за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ), ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на ДОО. Индивидуалният коефициент на отпуснатата от ДОО пенсия за трудова дейност на осигурените в УПФ лица, които не са прехвърлили осигуряването се във фонд „Пенсии“ на ДОО, се намалява на база на съотношението между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960 г. за периодите, през които са се осигурявали в УПФ. Индивидуалният коефициент, а оттам и размера на отпуснатата от ДОО пенсия за трудова дейност на лицата, избрали да прехвърлят осигуряването се от УПФ във фонд „Пенсии“, не се намалява. В тази връзка за родените след 31.12.1959 г. лица в електронната услуга „Изчисляване на прогнозна пенсия“ е предвидена възможност да видят изчислените прогнозен индивидуален коефициент и прогнозна пенсия за осигурителен стаж и възраст със и без намалението им по горепосочения ред. Възможността за избор, съгласно чл. 4б от КСО, осигурените в УПФ лица да променят осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, може да бъде направена не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Във връзка с приетото допълнение на КСО (§ 22ц от преходните и заключителните разпоредби на КСО, обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) за пенсиите за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31.12.2018 г. до 31.12.2022 г. е създадена възможност за изчисляване на прогнозен индивидуален коефициент и по двата начина – както по реда на чл. 70, ал. 8 и 9 от КСО („новата методика“), така и по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО („старата методика“). ВН