Към категориите

2019-05-08 13:17:28 - Йордан Балтаджиев

Съпругата ми е учителка. Родена е на 28 февруари 1958 г. Моля, кажете ми коя е най ранната дата, на която следва да и се връчи предизвестието.

2019-05-16 09:41:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е видно от разпоредбата, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание може да бъде отправено от работодателя след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст / вкл. и на следващия ден, след придобиването/. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива по реда на Кодекса за социално осигуряване. От горното следва, че работодателят може да прекрати трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо при коя категория труд се придобива това право. МВ/

2019-05-08 11:40:38 - Цветанка Тодорова

Здравейте, назначена съм на трудов договор като заместник главен счетоводител. От началото на годината главният счетоводител се пенсионира. На негово място няма назначен друг служител, а аз изпълнявам моите и неговите функции без нов договор и промяна на възнаграждението. Имам ли право да получавам заплатата на главния счетоводител и от коя дата?

2019-06-03 13:58:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Тодорова, В чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Както е видно от разпоредбата, изискване за сключване на договор по посочения ред е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа. В случай, че длъжността е вакантна, каквато е посочената от Вас хипотеза, за тази длъжност не може да се сключи договор по чл. 259, ал. 1 от КТ. В чл. 110 от КТ е предвидено, че работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. В случаите, когато работодателят нарушава трудовото законодателство, работникът или служителят следва своевременно да сигнализира съответната инспекция по труда. БД

2019-05-08 10:42:35 - Габриела Генадиева

Как се изчислява стойността на положения труд извън работното време по постоянния трудов договор на работника? Включва ли се времето от повикнането до завръщането в къщи?

2019-07-09 16:28:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Генадиева, Съгласно чл. 126, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време. Дефиниция на работното време се съдържа в § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ, като това е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следва да се има предвид, че работата извън установеното за работника или служителя работно време представлява извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 262, ал. 1 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Бихме искали да обърнем внимание, че времето за пътуване от дома на работника или служителя до работното място не е част от работното време, като през този период не се извършва трудова дейност. В тази връзка считаме, че няма основание за този период да бъде начислявано и изплащано трудово възнаграждение.НС

2019-05-07 18:09:50 - Лилия Лефтерова

Здравейте!Не открих никъде кои са професионалните и кои -психичните заболявания,които ползват защита съгласно наредба № 5 за болестите,при които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно ЧЛ. 333, АЛ. 1 от КТ.Моля за конкретика и къде са конкретизирани.Благодаря за отговора!

2019-05-20 09:40:14 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Лефтерова, Закрилата по чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда и Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г., в сила 1.01.1987 г.) е предварителна и частична, т.е. работодателят само след предварително разрешение на съответната инспекция по труда може да уволни работници, боледуващи от някоя от изредените в наредбата болести. Част от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 от наредбата, в действителност са групи от заболявания, които могат да засегнат различни органи и системи и да имат различни проявления. Такъв е случаят с психичните заболявания, които са редица органични и функционални, психични и поведенчески разстройства, включени в Международната класификация на болестите (МКБ 10) с кодове F00-F99, като шизофрения, невротични заболявания, афективни разстройства (депресия) и др. От компетентността на здравните органи (ТЕЛК) е преценката на трудоспособността на лицето, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. Друга група са професионалните заболявания. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести (Приложение към член единствен на ПМС № 175 от 16.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г.). Т.е. закрилата обхваща лица, боледуващи от което и да е от заболяванията, включени в Списъка. Потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест се извършва от органите на експертизата на работоспособността, които издават експертно решение (чл.62, ал. 3 КСО)./ДК/

2019-05-07 17:53:35 - Кремена Петкова

Работодателя може ли да откаже издаване на УП 2 и УП 3 на работник/служител за периоди преди 1 януари 2000 г. ?

2019-06-07 12:38:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Петкова, с изричната разпоредба на чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване осигурителят е задлъжен по искане на осигуреното лице или негов представител да издава безплатно в 14-дневен срок документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за периоди преди 1 януари 2000 г., както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях. ВН

2019-05-07 17:10:07 - Христина Георгиева

Гражданин на държава от ЕС,имащ и българско гражданство,работи на безсрочен трудов договор в България.Получава повиквателно за постъпване на наборна военна служба в другата държава от ЕС.На какво основание може да се прекрати трудовия договор,с оглед отпадането на чл.327, т.5 от КТ? Съществува ли в правото на ЕС аналогична норма,която да се приложи

2019-07-09 16:27:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Георгиева, От изложената фактическа обстановка правим заключението, че спрямо трудовото правоотношение се прилага българският Кодекс на труда. Следва да се вземе под внимание, че приемането на законодателство относно прекратяването на трудовото правоотношение е от компетентността на всяка отделна държава членка, като няма законодателен акт на Европейския съюз, който да хармонизира основанията за прекратяване на трудовия договор. В Глава шестнадесета, Раздел І на Кодекса на труда са изрично изброени законовите основания за прекратяване на трудовия договор. Работодателят следва да прецени на база на реалната обстановка дали има основание и кое от основанията за прекратяване на трудовия договор е приложимо. От изложените факти може да се направи заключението, че изпълнението на трудовия договор реално е станало невъзможно, като причините за това са непреодолими и не произтичат от волята на страните по трудовото правоотношение, поради което при наличие на обосновани доказателства е възможно трудовият договор да бъде прекратен по реда на чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда.НС

2019-05-07 13:25:32 - Петър Тодоров

Въпроса ми е по какъв начин информирам работодателя си,по време на работа,че си тръгвам във връзка чл.157,ал.7 . Как се плащат тези дни и какви са платени или не

2019-05-16 09:40:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия. Работодателите са длъжни да освобождават от работа работника или служителя, след представяне на необходимите документи, удостоверяващи отсъствието му поради участие в спасителни операции. В ал. 3, т. 3 на чл. 157 от КТ е предвидено, че през време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в специалните закони. В чл. 39, ал. 1 от Закона за защита при бедствия е предвидено, че доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Според разпоредбата на ч. 43, ал. 1 от закона, за времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях доброволецът се освобождава от работодателя или органа по назначаването за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. За времето на участие в мероприятията по ал. 1 лицето получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет, като това време се признава за служебен или трудов стаж – ал. 2 на чл. 43 от закона. В чл. 5 от Наредбата за условията, реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия, възнаграждението на доброволеца се изплаща от кмета на общината в срок до 30 работни дни от издаване на удостоверението за участие на доброволеца в обучението или изпълнението на задачи за защита при бедствия. МВ/

2019-05-07 11:40:51 - Петя Няголова

Работя при двама второстепенни разпоредители с бюджетни средства (общински предприятия)с един трудов договор на 8 часа и друг-на 4 часа.Общият ми трудов стаж в съответната община (първостепенния разпоредител) е над 10г. Изпълнявам ли изискването на чл.222 ал.3 от КТ за обезщетение при прекратяване на ТД,поради пенсиониране в размер на 6 брутни РЗ?

2019-05-16 09:39:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че към момента на прекратяване на трудовия Ви договор, след като сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не отговаряте на изискванията на разпоредбата - през последните 10 години от трудовия Ви стаж сте работила при „същия работодател“, по смисъл на §, т. 1 от ДП на КТ, мнението ни е, че нямате право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. По трудовия договор за допълнителен труд нямате право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ. По този договор трудовият стаж не се вписва в трудовата книжка. За него работодателят издава УП 2 и УП 3. МВ/

2019-05-07 09:46:31 - НИКОЛИНА КРЪСТЕВА

ИМАТ ЛИ ПРАВО НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПОЧИНАЛО ЛИЦЕ, РАБОТЕЩО ДО СМЪРТТА СИ НА ТРУДОВ ДОГОВОР, ДА ПОЛУЧАТ ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 222, АЛ. 3 ОТ КТ. ЛИЦЕТО Е ПРИДОБИЛО ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ, НО НЕ Е ПРЕКРАТИЛО ДОГОВОРА СИ ДО МОМЕНТА НА СМЪРТТА.

2019-05-29 15:12:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Кръстева, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж. Работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяването. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на работника или служителя. Ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (независимо дали го е упражнил или не) към датата на прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ, той има право обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като обезщетението се дължи от работодателя, независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор. След като работникът/служителят има право на това обезщетение, то работодателят следва да го изплати на неговите наследници, след представяне на удостоверение за наследници. Следва да имате предвид, че наследниците имат право и на обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск (чл. 43, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Съгласно изричната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от наредбата при смърт на работника или служителя преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение по чл. 224 КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта. ЛТ/

2019-05-06 16:17:28 - а.точева

На младеж, назначен като общ работник, в края на работния ден е възложено да премести с мотокар гуми, като трябва да премине през преграда. Не е провеждан инструктаж, не е квалифициран. При изпълнението мотокарът се чупи, тъй като бил по-висок от преградата. Раб-ят устно отказва да плати заплатата за ремонт на машината. Какви са правата на младежа

2019-05-23 12:01:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Точева, В глава девета, раздел II от Кодекса на труда (КТ) е регламентирана имуществената отговорност на работника или служителя за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Имуществената отговорност може да бъде ограничена и пълна. При осъществяване на ограничената имуществена отговорност за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение (чл. 206, ал.1 от КТ). Съгласно чл. 210, ал. 1, изр. първо от КТ в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Следва да се отбележи, че заповедта трябва да бъде връчена на лицето в посочения срок. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят не може да направи удръжки от трудовото възнаграждение, а следва да предяви иск срещу работника пред съда. В чл. 210, ал. 4 КТ е посочено, че ако в посочения 1- месечен срок работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс (т.е. размерите по чл. 446 от ГПК ), което означава, че работодателят няма право да удържи цялото трудово възнаграждение, а само част от него и то в случай, че то не е по-ниско от минималната работна заплата. Месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 211 от КТ пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Следва да се отбележи, че полагането на труд по трудово правоотношение е възмездно, т.е. работникът или служителят има право на трудово възнаграждение. В Кодекса на труда изрично в чл. 128, т. 1 и 2 е регламентирано задължението на работодателя в установените срокове да начислява и плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В конкретния случай, ако не е спазена процедурата за осъществяване на имуществена отговорност и не е изплатено трудовото възнаграждение, следва да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която е компетентната контролна институция при нарушаване на трудовото законодателство. (СР)

2019-05-05 20:42:35 - Наталия Ценкова

Здравейте. Как ще се ползва платен годишен отпуск по втори трудов договор при същия работодател (чл.110 от КТ при 4 часов работен ден)? Благодаря

2019-05-23 12:17:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Ценкова, Съгласно разпоредбата на чл. 110 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Назначените по трудов договор за допълнителен труд на общо основание имат право на платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ, чийто размер съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж по това правоотношение. Следва да се има предвид, че ползването на отпуска се разрешава от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ) по всяко от правоотношенията (основно и допълнително). Отпускът по двете правоотношения може да се ползва едновременно или по различно време. При едновременно ползване, ако размерът на отпуска по допълнителния трудов договор е по-малък от този по основния, разликата може да се допълни с неплатен отпуск, със съгласието на работодателя. КА

2019-05-04 21:44:41 - Русанка Христова

Аз съм медицински лаборант. Работя от 18 години в частна лаборатория. През месец март 2020 г. трябва да се пенсионирам. Моят работодател иска да ми прекрати трудовият договор през юли тази година, защото прекратява дейността. Какви са правата ми и имам ли право на обезщетение?

2019-05-23 16:31:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Христова, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на предприятието. При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание служителката има право на следните обезщетения: по чл. 224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност; по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазен срок на предизвестие; по чл. 222, ал. 1 от КТ – за оставане без работа, което се изплаща след изтичане на предвидения в разпоредбата срок и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило при друг работодател. В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. КА

2019-05-03 21:35:11 - Галина Димитрова

30 г. съм работила в лечебно заведение като рентгенов лаборант и технически секретар. Имам магистратура здравен мениджмънт и от 2 месеца работя в друго лечебно заведение като старша медицинска сестра. Не ми се плаща прослужено време тъй като длъжността била различна и била ръководна. Имам ли право да ми се изплаща прослужено време?

2019-05-23 12:16:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Димитрова, По отношение на трудовия стаж, който се зачита при определяне размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, законодателят разглежда две основни хипотези – зачитане на трудов стаж при същия работодател и такъв, придобит при предходни работодатели. В първата хипотеза, съгласно чл.12, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В този случай характерът на работата не е от значение. Във втората хипотеза, въз основа на чл. 12, ал.4, т. 1 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и предходния трудов стаж в друго предприятие придобит, от работника или служителя на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, когато е удостоверен по съответния ред. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл.12, ал.5 от НСОРЗ). Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който се отговаря на изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания на конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работа при изпълнението на тази длъжност. Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дава възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност в предприятието. Съгласно чл. 22, ал. 1 от НСОРЗ, организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. В чл. 22, ал. 3, т. 4 от НСОРЗ е предвидено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително се включва редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения, включително на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от НСОРЗ вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове. Всеки работодател е длъжен да разработи и утвърди вътрешни правила за работната заплата, които да отговарят на изискванията на чл. 22, ал. 2 и 3 от НСОРЗ. В случай, че не сте съгласна с преценката на работодателя относно сходството между сега заеманата длъжност и заеманите длъжности при предходния работодател, то спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. КА

2019-05-03 15:13:21 - Женета Иванова

Относно ползването отпуск по чл.157, ал.1, т.3 от КТ/чл.62, ал.1, т.3 от ЗДСл и съгласно чл. 50 от НРВПО - когато един от тези 2 дни е почивен ден или офоциален празник, кои дни се зачитат? Ако събитието е станало на 30.04. се полагат 2 дни (30.04. и 01.05.). В случая 1 май е официален празник. За кои дни се издава заповед за отпуск в този случай?

2019-05-16 09:39:01 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, съпруг,брат, сестра и родител на другия съпруг, или други роднини по права линия – 2 работни дни. В чл. 50,ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските е предвидено, че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Както е видно от горното, отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 3 от КТ се ползва в работни дни. Ако следващият ден или дни са неработни, тогава вторият ден се ползва след почивните или празнични дни. По въпроси, свързани със Закона за държавния служител се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС. МВ/

2019-05-03 09:39:25 - Стоян Хаджиев

Здравейте, Грешно ли е заповедта за ползване на платен годишен отпуск да се връчи на работника след датата на издаване на заповедта. Пример: По заповед на 02.05., а заповедта да се връчи на 03.05.

2019-05-16 09:37:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. В чл. 173, ал. 1 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. В Кодекса на труда не е указан редът за издаване на заповедта, но следвайки редът за издаването и, работодателят първо следва да даде съгласие за ползване на платения годишен отпуск, след което да бъде издадена заповед. Работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ - чл. 43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. МВ/

2019-05-03 09:26:34 - Марина Сокерова

1. Установено сумирано работно време с период – 6 месеца – от януари до юни 2. Изготвени поименни графици и подписани от директор и работници 3. Обекта е с непрекъсваем процес, поради което се полагат смени от по 12 часа и работят 5 души. 4. През м. Януари на работник №1 му се налага платен отпуск - 14.01 до 18.01- 5 дена 5. Графика за м. Януари се коригира, което предполага и корекция в др. месеци до края на сумирания период 6. През м. Февруари работник № 3 излиза в платен отпуск – 15.02 до 22.02 – 6 дена 7. Графика за м. Февруари отново се коригира и съответно се коригират графиците до края на м. Юни 8. През м.Април работник № 3 излиза болнични за период 15.04 до 24.04- 10 дена 9. Коригира се графика за м. Април и последващите графици за м.Май и м.Юни 10. Болничния лист на работник № 3 – според вас предишен отговор трябва да се изчисли по графика , който е установен още в началото на периода м.Януари. 11. През м.Май работник № 4 излиза в болнични за период 27.05 до 18.06 – 30 дена – съответно коригират се графици за м.Май и м.Юни 12. По кой от всичките коригирани графици ще се изплати болничния на работник №4 13. Ако на 24.06 работник №2 представи болничен лист за 15 дена – как бихме могли да спазим изискванията на чл.9а, ал.3 от НВРПО? 14. Ако работник № 2 продължи с болничните в другия период от м.Юли до м.Декември – как да се изготвят графиците.? 15. Как да предвидим до кога ще ползва болнични -2, 3 или повече месеци? Как да предвидят другите работници кога ще ползват платен отпуск? Работното място е отдалечено и е много трудно за кратък период да се намери и да се обучи друг работник.

2019-07-09 16:24:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Сокарова, Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Поименният график следва да е за целия период на сумирано изчисляване на работното време, като може да бъде изменян при условията на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НВРПО поименният график се изготвя така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по съобразно чл. 9б от НРВПО. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като се изваждат съответните часове по утвърдения поименен график (чл. 9б, ал. 3 от НРВПО). Във връзка с въпросът по кой график следва да се изплати болничният на работник № 4 намираме, че това следва да е утвърденият поименен график на работника или служителя, в който са определени работните му смени към момента на настъпването на временната неработоспособност, и за който лицето е запознато. В запитването се посочва, че предприятието е с непрекъсваем процес на работа, поради което, в случай, че работник № 2 ползва отпуск поради временна неработоспособност от 24 юни (т.е. в края на отчетния период) и няма възможност за промяна на индивидуалния график, съобразно изискванията на чл. 9а, ал. 3 от НРВПО, е възможно някой от другите работници или служители да положи труд през определените смени за работник № 2, като се спазват изискванията за междудневна и междуседмична почивка, установени в чл. 152 и чл. 153 от КТ. Считаме, че останалите въпроси са свързани с организирането на работния процес и работодателя следва да предприеме действия за изготвяне на поименните графици за работа и за осигуряване на ползването на платения годишен отпуск съобразно нормативните изисквания.НС

2019-05-02 17:36:33 - Илиана Димитрова

Осиновител съм на дете на 6 месеца. Работа на трудов договор, и на втори трудов при същия работодател за допълнителна работа по проект. Мога ли да продължа да работя на граждански договор по проекта?

2019-05-23 12:37:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Димитрова, Предполагаме, че въпросът ви е свързан с евентуално прекратяване на изплащането на обезщетение в случай, че извършвате трудова дейност през време на отпуска за осиновяване на дете до 5-годишна възраст. На осиновителите, които ползват отпуск по чл. 164б, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за осиновяване на дете до 5- годишна възраст се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осиновителката на дете до 5-годишна възраст получава парично обезщетение в размер 50 на сто от полагащото се обезщетение, когато след изтичането на 90 дни от деня на предаване на детето за осиновяване самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. С оглед на това, че трудовата дейност по граждански договор не попада в обхвата на чл. 4, ал.1 от КСО , т.е. не подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство, няма пречка за получаване на пълния размер на обезщетението по чл. 53а от КСО през време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. (СР)

2019-05-02 14:43:31 - Калина Иванова

Здравейте, въпросът ми е следния: работя на петдневна работна седмица, 8 часов работен ден, как би следвало да ми се плати работата на празничния 1-ви май и колко часа трябва да работя. Благодаря!

2019-06-03 13:56:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ регламентира правото на работника и служителя на заплащане на извънредния труд в увеличен размер, като в случай на работа през дните на официалните празници този размер е не по-малко от 100 на сто от уговореното между работника или служителя и работодателя трудово възнаграждение. Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор (чл. 262, ал. 2 от КТ). Когато се работи извънредно в деня на официален празник (какъвто съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ е 1 май - Ден на труда), за този ден се кумулират две основания за увеличено заплащане на полагания труд: основанието по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ - за положения извънреден труд, и основанието по чл. 264 от КТ - затова, че трудът е положен през дни на официален празник. Двукратно удвоеното трудово възнаграждение се изплаща, когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното работно време по чл. 143, ал. 1 от КТ и втори път - пак удвоено (100% увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник по чл. 154 от КТ, съгласно чл. 264 КТ. В тази връзка за положения извънреден труд през дните на официални празници при подневно изчисляване на работното време на работника или служителя се заплаща не по-малко от четворното възнаграждение за всеки отработен час. Следва да се има предвид, че когато работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ и трудът е положен през дните на официалните празници, които са предварително определени за работни дни по установен график, то в тези случаи трудът, който се полага, е работа в рамките на редовното работно време. Този труд не е положен извън установеното предварително работно време по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, поради което не е извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Но този труд лишава работника или служителя от правото да отпразнува официалния празник, поради което в чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидено увеличено заплащане на труда със 100 на сто. Когато се полага труд в ден на официален празник при сумирано изчисляване на работното време, който е почивен ден на общо основание според предварително установения от работодателя график, но работникът или служителят е бил извикан на работа, поради внезапно възникнали непредвидени извънредни обстоятелства, е налице извънреден труд, защото трудът е положен извън установеното работно време по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. При тази хипотеза за положен извънреден труд през дните на официални празници при установено сумирано изчисляване на работното време работодателят дължи на работника или служителя не по-малко от четворното възнаграждение за всеки отработен час. Следва да се отбележи, че извънредния труд е забранен и се допуска по изключение само в предвидените от Кодекса на труда случаи. В чл. 146, ал. 1 от КТ е предвидено, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 от КТ продължителността на извънредния труд не може да надвишава 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. В случаите, когато работодателят нарушава трудовото законодателство, работникът или служителят следва своевременно да сигнализира съответната инспекция по труда. БД

2019-05-02 13:54:47 - Меглена Мешелева

В един месец от един служител са внесени - заявление за прекратяване на ТД с 3 мес. предизвестие и заявление за прекратяване на ТД - две седмици по-късно от първото. Работодателят държи да се спази трим. предизвестие. как трябва да бъде прекратен ТД? Служителят има наложени дисциплинарни наказания, едно от които е "Предупреждение за уволнение" ?

2019-05-23 16:23:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Мешелева, В чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ са регламентирани сроковете за предизвестие за прекратяване на срочен и безсрочен трудов договор. Трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор – чл. 66, т. 6 от КТ. Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Следователно, в конкретния случай служителят може да прекрати договора без да спазва срока на предизвестието, като съгласието или противопоставянето на работодателя е без правно значение. За да се прекрати трудовия договор, страната следва да изплати дължимото обезщетение. КА

2019-05-02 13:52:15 - Меглена Мешелева

Имам внесено заявление от служител с дата 01.04.19 за прекратяване на ТД с 3 мес. предизвестие. Служителят работи в сферата на образованието. На 25.04.19 внася заявление за прекратяване на ТД от 01.05.19 г.Работодателят парафира с "НЕ",за да осигури учебен процес до края на уч.година. Има ли работод. право да иска спазване на 3 мес. предизв. ?

2019-05-23 16:22:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Мешелева, В чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ са регламентирани сроковете за предизвестие за прекратяване на срочен и безсрочен трудов договор. Трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор – чл. 66, т. 6 от КТ. Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Следователно, в конкретния случай служителят може да прекрати договора без да спазва срока на предизвестието, като съгласието или противопоставянето на работодателя е без правно значение. За да се прекрати трудовия договор, страната следва да изплати дължимото обезщетение. КА