Към категориите

2019-05-16 14:27:41 - Гергана Манева

Окт.2018г. баща ми чупи крак-получава 6м. болничен!1м. преди да изтече му откриват рак-последния болничен му изтече 15.05,като на 16.05. са подадени документи в ТЕЛК,който ще се произнесе до 1м. с болничен или пенсиониране по болест но работодателя му го информира,че ще го уволни диспциплинарно за непредставяне в 3дн. срок на болничен?Има ли право?

2019-06-17 17:29:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Манева, В Кодекса на труда, в чл. 333, ал.1, т. 3 е предвидена закрила при дисциплинарно уволнение на работници или служители, боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването като работодателят може да ги уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Освен това, в тези случаи преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Съгласно чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, в кръга на тези заболявания са включени и онкологичните заболявания. Предприятието е задължено да събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в наредбата. Работниците, които страдат от болестите, при които се ползва закрила по КТ, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Предвид липсата на болничен лист за времето след 15.05.2019 г. можете да обърнете внимание на работодателя, че в чл.9, ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза е регламентирано, че когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6 месеца – от ЛКК, а за повече от 6 месеца – след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист. (СР)

2019-05-16 13:42:55 - Николай Попчев

На учител в детска градина предстои пенсиониране.При изплащане на обезщетение по чл..222, ал.3 от КТ освен основната заплата и клас просл.време, следва ли да се включат и суми за проф.квалификационна степен, водене на задължителна документация и суми за СБКО които се изплащат ежемесечно и са част от възнаграждението всеки месеци са посочени в КТД.

2019-06-17 17:23:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Попчев, Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ „Други видове обезщетения“ от КТ, вкл. това по чл.222, ал.3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в чл. 17, ал. 1 е посочено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Видно от т. 3 на цитираната разпоредба в брутното възнаграждение при определяне на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се включват допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ е посочено, че допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 (за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките"), и 12 (за придобит трудов стаж и професионален опит) са с постоянен характер. Освен това в чл. 20, ал.8 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, е регламентирано, че допълнителното възнаграждение за придобита професионално-квалификационна степен е с постоянен характер и се изплаща от началото на месеца, следващ датата на представяне на документ за придобиването й. С оглед на компетентността на Министерство на образованието и науката по прилагане на Наредба №4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, следва да насочите въпроса си към компетентната институция. (СР)

2019-05-16 13:01:38 - Ралица Данаилова

Здравейте, Служител си подава молба по взаимно съгласие и го прекратяваме считано от 02.01.2019 г. Не са начислявани обезщетения. На 15.05.2019 г. получаваме имейл с молба от служителя за изплащане на обезщетение при пенсиониране. Ние задължени ли сме да й удовлетворим молбата, ако към датата на прекратяване 02.01.2019 е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

2019-07-02 15:36:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Данаилова, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Обезщетението се дължи от работодателя, когато към датата на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, т.е. и при прекратяване по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Преценката за правото на обезщетение и неговия размер (продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при работодателя) се прави от работодателя. Ако лицето отговаря на условията на чл. 222, ал. 3 КТ към датата на прекратяването на трудовия договор и работодателят не е включил в заповедта за прекратяване текст относно изплащането на обезщетението, то няма пречка в последствие да бъде издадена заповед, с която да се нарежда изплащането му. Следва да се има предвид, че ако работодателят не изплати доброволно дължимото обезщетение, то работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред в тригодишен срок от датата на прекратяването на трудовия договор (чл. 358, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т.2 КТ). ЛТ/

2019-05-16 11:45:45 - Д. Найденова

Здравейте, служител работил 2 год. като санитар, напуска. Връща се след половин година на длъжност лекар. Трябва ли да признаем стажа като санитар за клас прослужено време при същия работодател?

2019-09-04 15:49:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Найденова, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение С оглед на горното трудовият стаж, придобит преди сключването на настоящия трудов договор се взема предвид от работодателя, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. КА

2019-05-16 10:13:58 - Атанас джоров

Работя като портиер на12часа/пенсионер/Имам ли право на допълнително възнаграждение извън нормалните8.30часа и празнични ,почивни и нощни дежулства.назначен сам на мин.раб.зарлата-560лв.

2019-06-12 15:21:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Сумираното изчисляване на работното време е регламентирано в чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. При работа при сумирано изчисляване на работното време, ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Поради обстоятелството, че изчисляването на отработеното време се прави за целия период, за който е въведено сумираното изчисляване на работното време, по наше мнение заплащането на всички часове извънреден труд през този период се извършва с увеличението по чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ в края на отчетния период. В чл. 264.от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл.262, ал.1, т. 3 от КТ. МВ/

2019-05-16 08:31:38 - Десислава Динкова

При освобождаване на служител на основание чл.328,ал.1,т10 дължи ли се обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ

2019-07-02 15:35:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-жо Динкова, Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на изрично посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя на едно от следните правни основания: - закриване на предприятието (чл. 328, ал. 1, т. 1) ; - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2); - намаляване обема на работа (чл. 328, ал. 1, т. 3); - спиране на работата за повече от 15 работни дни (чл. 328, ал. 1, т. 4); - при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност (чл. 328, ал. 1, т. 7); - когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност (чл. 328, ал. 1, т. 8). От горното следва, че ако трудов договор не е прекратен на нито едно от посочените основания, то при оставане без работа работникът или служителят няма право на обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 КТ. Основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не е посочено в чл. 222, ал. 1 КТ. Следователно при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ лицето няма право на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ. ЛТ/

2019-05-15 15:42:20 - Жельо Георгиев

Здравейте! Рехабилитаторите и кинезитерапевтите имат ли право на намален работен ден? И при какви условия? Молим за по-подробно разяснение на Наредбата за намалено работно време. Благодаря!

2019-06-17 17:22:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Георгиев, Кодексът на труда (КТ) регламентира в чл.136, ал.3, че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, са определени с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ) От правото на намалено работно време (в конкретния случай 7 часа въз основа на чл.3, т.7 от НОВРУНРВ ) могат да се възползват работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време, т.е. не по-малко от 3,5 часа на ден. Освен това, съгласно чл.5 от наредбата работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Следва да се отбележи, че при въвеждане на намалено работно време по чл. 137, ал. 2 от Кодекса на труда на работниците и служителите се запазва определеното им месечно трудово възнаграждение и другите права по трудовото и осигурителното законодателство. (чл. 7 от НОВРУНРВ ).(СР)

2019-05-15 15:10:35 - александрова

ЛИЦЕ,КОЕТО В МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ 2019Г. ЩЕ НАПРАВИ ВЪЗРАСТА И ТР.СТАЖ ЗА ПЕНСИЯ ПО ОСВ, ИЗЛЕЗЕ В СЕПТЕМВРИ МЕСЕЦ ПО МАЙЧИНСТВО/БАБИНСТВО/ ЩЕ И ОКАЖЕ ЛИ ОТРИЦАТЕЛНО ВЛИЯНИЕ НА ИЗЧИСЛЕНИЕТО ЗА ПЕНСИЯ.

2019-06-18 11:04:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Александрова, по силата на чл. 70а от Кодекса за социално осигуряване и чл. 46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход, времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете. В този смисъл ползването на отпуск за майчинство (бабинство) не оказва отрицателно влияние върху размера на пенсия за осигурителен стаж и възраст. ВН

2019-05-15 14:49:21 - Корнелия Георгиева

Здравейте. Може ли ръководството при сумирано изчисляване на работния график да намалява работния ден от осем часов на седем часов и да увеличава работните дни за сметка на почивните . За месец май ,при 20 работни дни ,ние работихме 23. Има ли право ръководството и за какъв период.

2019-07-09 16:48:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателя може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата и дейността в предприятието. При тази организационна форма е необходимо да се следи за нормата на продължителност на работното време за определен период като се позволява различна продължителност на работните дни. Така се запазва балансът на работното време и свободното време на работника или служителя. В чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да са повече от нормата за продължителност на работното време в периода. Съгласно чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 от КТ). Поради изложеното намираме, че работодателят може да въведе сумирано изчисляване на работното време, като за това определи периода, за който се въвежда и предварително запознае работниците и служителите с поименните графици. При изготвяне на графиците следва да се съобразяват и нормативно определените правила за осигуряване на минимални периоди на междудневна и седмична почивка. Ако считате, че работодателят извършва нарушение на трудовото законодателство имате възможност да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за извършване на проверка в предприятието.НС

2019-05-15 14:16:20 - Милена Григорова

Здравейте, служителите ни имат право да ползват 20 дни основен платен годишен отпуск плюс 5 дни допълнителен. Общо 25 дни. Служителите с ТЕЛК 50% и над 50% имат право да ползват основен платен годишен отпуск 26 дни. В този случай служителя има ли право на 5 дни доп. отпуск т.е 26+5 , общо 31 дни. Благодаря!

2019-06-12 15:21:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Когато работникът или служителят е с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, размерът на този отпуск е не по-малко от 26 работни дни - чл. 319 КТ. Ако лицето работи при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, или при условията на ненормиран работен ден, има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156, ал. 1, т. 1 и /или т.2 от КТ., който е не по-малко от 5 работни дни. МВ/

2019-05-15 13:35:54 - Мирослава Григорова

Уважаеми Дами и Господа, На служител е връчено предизвестие на осн. чл. 328 ал. 1 т. 5, което изтича на 17.05.2019. На 14 май представя болничен лист за 14 календарни дни. Имаме ли законова пречка за прекратяване на договора с изтичане срока на предизвестието?

2019-06-17 16:36:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Григорова, Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. В чл. 326, ал. 4 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл. 335, т. 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. КА

2019-05-15 11:22:38 - Стефка Гергова

Здравейте, Зададох Ви този въпрос още през м.02.2019г. и тъй като не ми отговорихте се надявам сега да получа отговор. След подадена молба за доброволно напускане на работа се разболях и излязах в продължителен болничен. По време на него ми беше прекратено трудовото правоотношение. Намерих нова работа и започнах веднага след приключване на болничния лист. Не се регистрирах в бюрото по труда. Тези 2 месеца, през които съм била в болничен считат ли се за трудов или осигурителен стаж и ако се считат как се доказват.

2019-05-15 15:46:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Гергова, Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. В ал. 3 на същия член е указано, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон. На основание чл. 352, ал. 2 от КТ времето, през което работникът или служителят ползва отпуск при временна неработоспособност, се признава за трудов стаж. Тъй като трудовото Ви правоотношение е прекратено в периода на ползване на отпуска, съответно последният също е прекратен, понеже нямате качеството на страна по трудово правоотношение, то за трудов стаж ще бъде признато само времето до датата на прекратяване на трудовия договор. По отношение на осигурителния стаж, такъв ще бъде признат отново само за времето до датата на прекратяване на трудовия Ви договор, тъй като след тази дата Вие не сте осигурено лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. ГЯ/ТПООУТ

2019-05-15 10:26:04 - И. Маринова

Здравейте, моля за разяснение в какво точно се изразяват разликите между фактическите състави на прекратителните основания по чл. 325, ал. 1, т.9 и чл. 330, ал.2, т.5 от КТ? Благодаря предварително.

2019-07-09 16:45:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. Тази разпоредба се прилага, когато: - има предписание на здравните органи за трудоустрояване (чл. 314 и 317 КТ); - предложение на работодателя за заемане на друга подходяща работа; - отказ на трудоустроения работник да заеме предложената му подходяща работа. В Кодекса на труда в чл. 325, ал. 1, т. 9 е регламентирано основание за прекратяване на трудовия договор, когато е налице болест, довела до трайно намалена работоспособност, като в случая няма изискване за наличие на предписание на здравните органи за трудоустрояване . Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Прекратяването на трудов договор на това основание е допустимо при наличие на: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или; - по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. При наличие на едно от двете условия, прекратяването е допустимо само когато няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или дори и да има такава работа, тя да е предложена на работника или служителя, а той да не е съгласен да я заеме.НС

2019-05-15 09:53:04 - Елена Стефанова

Имат ли право задочните докторанти на платен отпуск за обучение по чл. 169 КТ? Конкретно ме интересува правото на 25 работни дни платен отпуск за всяка учебна година.

2019-06-17 17:22:03 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Стефанова, Кодексът на труда урежда различни видове учебни отпуски. За докторантите е предвидена изрична разпоредба относно правото им на отпуск за обучение. Съгласно чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Определянето му като “еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен. Този вид отпуск може да се ползва както наведнъж, така и на части. В допълнение, съгласно чл.171, ал.1, т.4 от КТ работниците и служителите, които имат съгласие от работодателя си, имат право и на неплатен отпуск - за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца. В ал.2 на чл. 171 е предвидено изключение, в случай че работодателят не е дал своето съгласие за включване на работника и служителя в обучение. При липса на това първоначално съгласие, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1 на чл.171 от КТ, намалени наполовина. Според чл. 171а от КТ, отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. (СР)

2019-05-14 18:14:42 - Калина Конова

Прекратен е трудов договор по чл. 328 ал.1т.2б. На работника му остава 11 мес. до навършване на възраст за пенсиониране т.е отговаря на условия по чл.68а от КСО.Ще получи обезщетение по чл.222 ал.3 и ал.4. Не е ясно дали ще се възползва от ранно пенсиониране. Има ли право и на обезщетение по чл.222ал.1 и при какви условия?

2019-07-02 15:33:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Конова, Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ, когато при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяването, вкл. поради съкращаване на щата, отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Работодателят дължи обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради определени в разпоредбата правни основания, вкл. поради съкращаване на щата, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Следователно ако са налице съответните условия, работникът или служителят има право на обезщетения от работодателя на основание чл. 222, ал. 4 и чл. 222, ал. 1 КТ. Изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 4 КТ не е пречка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. ЛТ/

2019-05-14 10:56:46 - Йоана Стоянова

Здравейте, Имам следния въпрос: лице, на което изтича отпуск по чл.163 от КТ, може ли първо да ползва натрупания платен годишен отпуск и чак след това да излезе в отпуск по чл.164 от КТ- до навършване на 2 год. на детето.

2019-06-25 14:12:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Стоянова, Времето, през което се ползва отпускът по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ - за бременност и раждане се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на горното, за времето на ползване на отпуск по чл. 163 от КТ имате право на основен платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя – чл.173, ал.1 от КТ. Няма пречка след използване на отпуска по чл . 163, ал. 1 от КТ да използвате платения си годишен отпуск за предишни години, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Следва да имате предвид, че този отпуск се ползва до навършване на 2 години на детето. КА

2019-05-14 10:53:06 - Надя Гюрова

Здравейте, моля за вашето становище по следния казус: Служител, работещ в условията на СИРВ става кръводарител в най - обикновен делничен ден, който обаче е почивен за него по график. В кои дни би следвало да ползва отпуск по чл.157, ал.1, т.2? Благодаря!

2019-10-14 10:37:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Гюрова, Съгласно чл. 157, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Денят на кръводаряването се установява от здравните органи и се удостоверява с издаден от тях документ. В чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея (чл. 50, ал. 2 от НРВПО). Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че предвидения в чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ отпуск би следвало да се ползва в следващите на кръводаряването 2 дни, които са работни за работника или служителя по утвърдения от работодателя поименен график за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ. БД

2019-05-13 20:32:36 - Мирчо Алексиев

Моля, да ми отговорите,правомерно ли ми е връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор по чл.326ал.2 от КТ, във връзка с чл.328 ал.1 т.10 от КТ при наличие на чл.68 ал(3) от КСО. Все още нямам трудов стаж в размер на 38 г. и 8 месеца, въпреки, че съм на 68 години.Законно ли е да замествам и болната домакин на болницата, без писм.заповед?

2019-07-02 15:34:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Алексиев, Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя. Както е видно от разпоредбата, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание може да бъде отправено от работодателя след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на изложеното в запитването, следва да се отбележи, че в чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е регламентирано, че в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В случай, че работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО, трудовият му договор би могъл да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст от 1 януари 2019 г. – 66 години и 4 месеца. Работодателят има право да прекрати трудовия договор на работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, и в случаите, когато правото е придобито по чл. 68, ал. 3 от КСО. /ЛТ

2019-05-13 14:53:10 - Недко Косев

Имам ли право на обезщетение от работодателя по чл.222,ал.3 от КТ при придобиване право на пенсия съгл. чл.68,ал.3 от КСО след прекратяване на трудовоправните отношения с работодател при когото съм работи последните около 12 г. И в какъв /паричен/ размер би следвало да е? С уважение: Н. Косев

2019-05-29 15:07:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Косев, Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато трудовият договор на работника или служителя бъде прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение. Размерът му за срок от 2 или 6 месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовия му договор с работодателя, независимо от основанието за прекратяването. Другото установено от закона изискване е към тази дата работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО). Общите изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за работещите при условията на ІІІ категория труд са уредени в чл. 68 от КСО. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е също право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което считаме, че когато работникът или служителят е придобил право на пенсия на това основание, работодателят е длъжен да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Когато работникът или служителят е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение за срок от 6 месеца. ЛТ/

2019-05-13 11:48:51 - Ивета Пекова

Здравейте, По време на ползване на отпуска по чл. 167А, ал. 1 служителка представя болничен. Следва ли болничният да прекъсва отпуска по чл. 167А?

2019-06-03 14:03:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Пекова, Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използване на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 8 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът се прекъсва по искане на майката (осиновителката) или бащата (осиновителя) - с писмено заявление до предприятието. Предвид горното, ако по време на ползването на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, бъде издаден болничен лист поради временна неработоспособност на родителя (осиновителя), отпускът по чл. 167а от КТ се прекъсва, за което той следва да подаде писмено заявление до работодателя заедно с болничния лист. В този случай, ползването на отпуска по чл. 167а, ал. 1 от КТ не се продължава автоматично. Остатъкът може да се ползва по преценка отново с писмено заявление до работодателя най-малко 10 работни дни преди датата, от която родителя (осиновителя) желае да ползва отпуска, в което следва да се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка – чл. 49, ал. 1 от НРВПО. БД