Към категориите

2019-05-21 10:38:00 - Петя Иванова

Съгласно правила за работна заплата фирмата ни всеки месец начислява бонус на работниците.Бонуса се изплаща всеки месец и е определен %. Не се начислява само при определени условия-самоотлъчка, дисциплинарто нарушение и др.Въпроса ми е: Сумата на бонуса влиза ли в базата за изчисляване на платен отпуск и на обезщетение при пенсиониране?

2019-05-21 10:59:47 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл.177 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл. 228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал.3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е посочено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време, като няма изискване всеки месец размерът им да бъде един и същ. МВ/

2019-05-21 09:08:59 - г жа иванова

Здравейте въпросът ми е следният.Работник има право но обещетение по чл 222 от работодател но започва работа по средата на месеца без тд няма печат в тк от новият работодател.Може ли да му се изплати подават ли се декл.Благодаря

2019-05-21 10:11:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

: В чл.222, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място.МВ/

2019-05-20 16:53:37 - Мария Сотирова

Здравейте, Ако служителка е била в отпуск по майчинство за отглеждане на дете до 2г., но преди изтичане на периода отново забременее/м.08.19 г. изтича отпуск по майчинство, а определения термин за второто дете е м.12.19 г./ ако без да се връща на работа за периода м.08.19 г.-м.12 излезе в болничен- ще изгуби ли неизползвания отпуск от 2016,17,18г.

2019-05-21 10:09:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В случая, изложен в запитването мнението ни е, че от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск започва да тече двугодишният давностен срок. МВ/

2019-05-20 15:57:57 - М. Петрова

В направената нова оценка на риска от СТМ са посочени лицата имащи право на намалено работно време съгл. Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време и допълнителен отпуск по чл. 156 от КТ и Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. За част от работещите отпада условието за намалено работно време и допълнителен отпуск по реда на горепосочените наредби защото не извършват посочените работи за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Тези лица са назначени по трудов договор на 7 часа и с право на допълнителен годишен отпуск. Какво трябва да предприеме работодателят, за да се съобрази с новата оценка на риска. Достатъчно ли е да се пусне заповед на работодателя или трябва да се сключат нови трудови договори или допълнителни споразумения? Може ли на основание чл. 156а от КТ страните да уговорят по-голям размер на отпуската за посочените по-горе лица и как да се документират?

2019-06-17 17:24:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Петрова, Кодексът на труда (КТ) регламентира в чл.136, ал.3, че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, са определени с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ). От правото на намалено работно време могат да се възползват работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време, т.е. не по-малко от 3,5 часа на ден (чл. 4 от НОВРУНРВ). По отношение на правото на допълнителен отпуск, в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРУДПГО) е посочено, че такова право имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, т.е не по-малко от 3,5 часа на ден (чл. 4, ал.1 от НОВРУДПГО) От запитването става ясно, че в конкретното предприятие с оглед извършването на работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето, са сключени трудови договори с нормална продължителност на работното време от 7 часа, като към настоящия момент предвид това, че част от работниците работят по-малко от половината от законоустановеното работно време (т.е. по-малко от 3,5 часа) и след направена нова оценка на риска, за тях не намира приложение Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, както и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск . Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 5 и т. 8 от КТ размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски и продължителността на работния ден или седмица са част от задължителното съдържание на трудовия договор. С оглед на това, че (както Вие посочвате) в трудовите договори е отразена нормална продължителност на работното време от 7 часа и правото на допълнителен отпуск по чл. 156, ал.1, т.1 от КТ, считаме че променените условия на работа трябва да отразят в трудовия договор и при промяна на елементите по чл. 66, ал.1, т.5 и 8 от КТ между работника или служителя и работодателя следва да се сключи допълнително споразумение за изменение на трудовия договор. Освен това, в изпълнение на чл. 5 от НОВРУНРВ, работодателят следва да издаде нова заповед, с която да определи работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, както и в изпълнение на чл. 4, ал.4 от НОВРУДПГО – да издаде нова заповед за определяне на работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск. Що се отнася до разпоредбата на чл. 156а от КТ, то тя намира приложение спрямо всички трудови правоотношения по КТ и в нея изрично е посочено, че по-големи размери на отпуските по чл. 155 (основен и удължен платен годишен отпуск) и 156 (допълнителни платени годишни отпуски) могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. (СР)

2019-05-20 15:29:55 - Дани Стефанова

Здравейте, В момента работя на трудов договор, в изпитателен срок съм все още. Пада се да изляза по майчинство малко преди или след изтичане на 6-месечния изпитателен срок. Ако работодателят ме освободи по-рано от работа (договорът е в негова полза), имам ли право на обезщетение по майчинство? Има ли значение колко по-рано? Благодаря!

2019-05-21 10:41:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване не е срок на договора. Видно от разпоредбата на чл. 67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. В договора по ал. 1 на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора, поради което същият ако е срочен, не се превръща в договор за неопределено време. В случай, че трудовият Ви договор бъде прекратен по чл. 71 от КТ не се намирате под закрила при уволнение. Дали при прекратяване на трудовото Ви правоотношение следва да се приложи закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ, зависи от основанието за прекратяване. Според разпоредбата на чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в. В чл. 50 от КСО е предвидено, че осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. В случай, че трудовият Ви договор бъде прекратен по-рано ще имате право на семейни помощи по Закона за семейни помощи за деца до навършване на 1 год.възраст на детето, ако отговаряте на предвидените изисквания. За по-подробна информация по този въпрос, можете да се обърнете към съответната дирекция “Социално подпомагане”. МВ/

2019-05-20 13:09:51 - Петя Асенова

Здравейте, днес получих заповедта за прекратяване на договора ми и в нея пише, че е едностранно от страна на работодателя на основание 71, ал. 1 от КТ, като съм с изпитателен срок 6 месеца, въпроса ми е уволнили ли са ме и ако да мога ли нещо да направя? Благодаря предварително!

2019-05-21 11:06:36 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване не е срок на договора. Видно от разпоредбата на чл. 67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. В договора по ал. 1 на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ дава възможност до изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. Дали прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е законосъобразно е въпрос, по който може да се произнесе единствено съдът. Срокът за предявяване на иск / ако предявите такъв/ е 2-месечен, считано от прекратяването. МВ/

2019-05-20 10:40:45 - Радостин Павлов

Какви са санкциите за работодател ако не изплаща така нареченото допълнително възнаграждение за професионален опит, и твърди, че го дава в основното трудово възнаграждение? Благодаря предварително

2019-06-12 15:26:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. На основание на цитираната разпоредба при възникването на трудовото правоотношение работодателят е задължен да определи както основното възнаграждение, така и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Редът и начинът за определяне размера на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са уредени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За служителите в държавната администрация посочената наредба не се прилага. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ/

2019-05-20 10:37:44 - Мая Георгиева

Може ли да бъде преназначено лице от старши инспектор в старши юрисконсулт без наличие на юридически стаж?

2019-05-21 11:35:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 7, ал. 9 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията е посочено, че длъжността "юрисконсулт" е свързана с осъществяването на процесуално представителство на съответния орган на държавната власт или юридическото лице, както и с изразяването на становища или с разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с дейността на съответната администрация. Длъжността се степенува в три групи, подредени в низходящ ред - съответно "главен юрисконсулт", "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт", като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната от тях дейност. По въпроса дали лицето може да заема длъжността „старши юрисконсулт“ без юридически стаж, след като е било „старши инспектор“, се обърнете към Министерство на правосъдието.МВ/

2019-05-20 09:46:33 - Петя Чанева

При сключен трудов договор на 8 часа, 5 дни седмично, необходимо ли е СИРВ, ако явявяването на работа става по предварително изготвен график, съобразен с нормите на Чл. 153. (1) , но единият почивен ден не винаги е в неделя?

2019-07-09 16:52:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Чанева, Минималният размер на седмичната почивка при въведено сумирано изчисляване на работното време е определен в чл. 153, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ), а от друга страна разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от КТ се прилага спрямо подневното изчисляване на работното време. Съгласно чл. чл. 153, ал. 2 от КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 3 от КТ).НС

2019-05-19 13:33:30 - Мария Бъчварова

Работя в училище от 1986.При съкращаване на щата 2005 бях съкратена,но при първата възможност отново ме назначиха 2013.От 2009 до 2013 имах занималня за ученици и се самоосигурявах, а през лятото работих в хотел.Тук съм дълги години,напуснах не по свое желание,отново ме назначиха и работя 2 г след пенсиониране.Какво обезщетение ми се полага сега?

2019-05-21 11:19:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От данните, изложени в запитването предполагаме, че не работите като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че към момента на прекратяване на трудовия договор не отговаряте на изискванията на разпоредбата – последните 10 години от трудовия Ви стаж да сте работила при „същия работодател“ по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ мнението ни е, че ще имате право на обезщетение от две брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки конкретен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.МВ/

2019-05-18 17:13:13 - Тодор Хаджидимов

Здравейте! Учител съм и на 01.06.2019г. навършвам 62г и 10 м и 30г и 8 м педагогически стаж. Директорката заяви, че ще ме пенсионира. Има ли това право, без да подам заявление и как така. Благодаря предварително.

2019-05-21 11:46:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е видно от разпоредбата, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание може да бъде отправено от работодателя след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правното основание по Кодекса за социално осигуряване, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст няма значение. В случай, че към момента на прекратяване на трудовия Ви договор имате придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възрс мнението ни е, че няма пречка същият да бъде прекратен на посоченото основание.МВ/

2019-05-18 16:07:39 - Сашка Любенова

Може ли учител в детска градина назначен на трудов договор по чл. 67 ал.1 т.1 от КТ да бъде в неплатен отпуск за 6 месеца,през което време да е назначен като директор по чл.67 във връзка с чл.70 от КТ на друга детска градина. Благодаря Ви предварително!

2019-06-12 15:25:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Няма законово ограничение по време на ползване на неплатен отпуск работникът или служителят да сключи трудов договор за допълнителен труд при друг работодател. Дали можете да изпълнявате посочената в запитването длъжност по трудов договор за допълнителен труд е въпрос, по който следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/

2019-05-18 01:21:11 - Teodora Kirova

здравейте, имам неизползван платен отпуск за обучение, но ми прекратиха трудовото правоотношение имам ли право на обезщетение или не?

2019-06-24 16:40:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Кирова, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. В чл. 224, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението за неизползуван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от кодекса към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). В Кодекса на труда не е предвидено обезщетение за неизползван платен отпуск за обучение при прекратяване на трудовото правоотношение. БД

2019-05-17 11:44:31 - Мариана Живкова

Здравейте, назначена съм на безсрочен трудов договор, 8 часа раб.ден, 5 дни раб.седмица от Февруари 2017г.Искам да ползвам платен годишен отпуск в размер на 7 дни от 30 Май. Вече съм ползвала 4 дни, нямам неизползвани дни от предишната година.Отговарят ми, че имам право на 4 дни платен, а за останалите 3 трябва да е неплатен. Правилно ли е?

2019-06-12 15:24:59 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 156а от КТ е предвидено, че по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.Размерът на платения годишен отпуск на който има право работникът/ служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж в случая от постъпването Ви на работа до края на календарната година. Няма пречка в началото, както и по всяко време на годината работникът или служителят да ползва платения си годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 33, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер – ал.2 на чл.33 от наредбата. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответна инспекция по труда. МВ/

2019-05-17 10:26:28 - Елка Стоилова

Родена съм на 15.11.1958г. Имам 42г трудов стаж. Ако напусна работа на основание чл.326 т.1 от КТ мога ли да предява иск за обезщетение по чл.222 т.3 от КТ.

2019-06-12 15:23:59 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на посоченото обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива по реда на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Обезщетението е дължимо от работодателя независимо от основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение. МВ/

2019-05-17 09:24:29 - Елка Стоилова

Родена съм на 15.11.1958г.Имам 42години трудов стаж. От кога мога да се възползвам за ранно пенсиониране.

2019-06-18 11:11:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Стоилова, с разпоредбата на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е създадена правна възможност лицата да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО при наличие на изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) и се изплаща пожизнено в размер, намален с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец, включително и непълен, до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от кодекса. Впоследствие лицата, на които е отпусната пенсия по реда на чл. 68а от КСО, нямат право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО. Жена, родена на 15.11.1958 г., придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО през 2020 г. при навършване на възраст 61 години и 6 месеца и продължителност на осигурителния стаж 35 години и 10 месеца. Тя може да се възползва от възможността да се пенсионира 1 година по-рано от посочената възраст т.е. не по-рано от датата на навършване на възраст 60 години и 6 месеца (15.05.2019 г.), ако към датата на заявлението до съответното териториално поделение на НОИ има 35 години и 10 месеца осигурителен стаж. ВН

2019-05-17 08:27:32 - Иванела Христова

Работя на два трудови договора на едно и също работно място. На двучасовия трудов договор ми се полагат 5 дни платен отпуск според КТ и според Човешки ресурси, но в трудовия ми договор пише 20 дни платен отпуск. Колко дни платен отпуск ми се полагат?

2019-06-12 15:22:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ е посочено, че размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Лицето има право на този размер платен годишен отпуск, когато работи на не по-малко от половината от законоустановеното за него работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 355, ал.1 от КТ, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. По трудов договор за 2 часа на ден, трудовия стаж се изчислява по часове, дни и месеци. Точните изчисления се извършват от работодателя. Следва да се има предвид, че по трудовия договор за допълнителен труд трудовият стаж не се вписва в трудовата книжка. За него работодателят издава УП 2 и УП 3. МВ/

2019-05-16 16:17:55 - Петя Москова

В какъв размер трябва да се изплати на трудово възнаграждение на държавен служител ,работил извънредно на официален празник ,който е почивен за него. Работи на пет дневна седмица.

2019-06-10 11:45:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА

2019-05-16 15:20:54 - Антоанета Тенева

Здравейте, през декември.2020г. следва да се пенсионирам. Имам общ трудов стаж 37 години от които 30 като детска учителка. В момента от 7 г. работя в друга фирма и по граждански договор като педагогически възпитател. Как мога да се пенсионирам така, че да ползвам и превилегията си от педагогическия си стаж и да получавам средства от УПФ.

2019-06-18 11:08:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Тенева, учителите, които се пенсионират по реда на чл. 69в, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), могат да получават към пенсията си за осигурителен стаж и възраст и добавка от Учителския пенсионен фонд. Пенсия по този ред се отпуска на учителите, които са придобили право на учителска пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 и се пенсионират по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от кодекса. Те получават пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ от държавното обществено осигуряване и добавка от Учителския пенсионен фонд (УПФ) в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Друга възможност за получаване на средства от УПФ е предвидена с чл. 69в, ал. 4 от КСО. Съгласно тази разпоредба на учителите, които имат изискуемия по чл. 69в, ал. 1 от кодекса учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от УчПФ до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО. След навършване на тази възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“ от държавното обществено осигуряване. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 от КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали учителски длъжности по смисъла на чл. 19, ал. 1, 2 и 4 от наредбата. Извършването на конкретна преценка на правото, вида и размера на пенсиите е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

2019-05-16 14:51:03 - Айлин Бахри

Държавен служител по време на платения си годишен отпуск може ли да полага труд на сезонна работа в друга страна член на европейския съюз?

2019-06-10 11:45:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА