Към категориите

2019-05-28 10:09:11 - Ивана Георгиева

В трудов договор е посочено "брутно месечно трудово възнаграждение в размер на Х лева, включващо клас прослужено време". По този начин, натрупвайки години за професионален опит, брутното възнаграждение не се променя, а увеличението за придобит трудов стаж във фишовете се компенсира с намаление на основното възнаграждение. Това законосъобразно ли е?

2019-06-25 15:47:14 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Георгиева, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. На основание на цитираната разпоредба при възникването на трудовото правоотношение работодателят е задължен да определи както основното възнаграждение, така и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Според чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, брутната работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа – чл. 4, ал. 1 от наредбата. В чл. 5, ал. 1 от НСОРЗ е предвидено, че размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. Според чл. 16, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. КА

2019-05-27 11:51:50 - Жанета Иванова

Здравейте, Подадох молба за напускане по чл. 326, ал. 2, като за предизвестие се счита неизползвания ми платен годишен отпуск. Сега искат да подпиша декларация за неспазено предизвестие и да платя съответното обезщетение към бившия си работодател.

2019-06-12 15:33:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От изложеното в запитването не става ясно, дали сте оправила предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовия договор, както и кога същият Ви е прекратен. Съгласно чл. 326, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В чл. 326, ал. 4 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. На основание чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието. Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. При прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на работника/ служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, ако той има такъв. МВ/

2019-05-27 11:50:37 - Анастас Беев

Здравейте, При прекратяване на трудови взаимоотношения по взаимно съгласие, аставащият платен годишен отпуск, следва ли да бъде изплатен в паричният еквивалент на съответните полагащи се дни, ако не съм подал молба за използването му? Работодателят длъжен ли е да ми го изплати, при наличие на такъв? Колко дни платен отпуск се оформят на месец, при годишен отпуск 20 работни дни? Благодаря Ви предварително! Анастас

2019-06-12 15:32:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл.155, ал.4 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж при този работодател. Точните изчисления се извършват от работодателя. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Според ал. 2 на чл. 224 от КТ, обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение - ал.2 на чл. 224 от КТ. Според чл. 177 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. МВ/

2019-05-27 11:06:22 - Александър Любомиров

Докторант задочна форма ползва отпуск по чл. 169, ал. 4 от КТ на части. Идеята на отпуска е подготовка на дисерт. труд, има представен договор и програма от университета, изискват ли се други документи при конкретно ползване на дни отпуска, като тук става въпрос за подготовка на дисертация, а не за изпити, заповедта за зачисляване достатъчна ли е

2019-06-17 17:27:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Любомиров, Съгласно Закона за развитието на академичния състав обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация. Редовната и самостоятелната форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната - до 4 години. Правото на защита може да бъде упражнено в срок, определен в правилника на съответното висше училище или на научната организация, но не по-късно от 5 години от решението на факултетния, съответно научния съвет. Отпускът по чл. 169, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) може да бъде използван на части в рамките на продължителността на обучението, включително и защитата на дисертационния труд, с оглед на което сме на мнение, че заповедта за зачисляване за задочна докторантура е достатъчна за предоставяне на отпуск на основание чл. 169, ал.4 КТ. (СР)

2019-05-27 10:35:44 - Невена Цветанова

След влошаване на здравословното състояние на служител и преминаване на хемодиализа три пъти седмично по 4 часа в понеделник, сряда и петък от 8,30 до 12,30 часа. ; ТЕЛК решение за 100% неработоспособност с право на работа като експерт, на която длъжност е и до момента. Налага се промяна в договорените условия със служителя. Моля за становище.

2019-06-12 15:31:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От запитването не става ясно за каква „промяна в договорените условия“ става въпрос. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.) за определено или неопределено време, което следва да се запише в споразумението. Клаузите, които се изменят, изрично се посочват в допълнителното споразумение към трудовия договор. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. МВ/

2019-05-27 10:12:17 - Даниела Панкова

Полагането на труд през почивните и празничните дни от лице, заемащо длъжност на ненормирано работно време при 5-дневно отчитане на работното време следва ли да се зачита за извънреден труд? Трябва ли да се заплаща или да се компенсира с допълнителн платен отпуск?

2019-06-24 16:45:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Панкова, Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време (чл. 139а, ал. 3 от КТ). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 263, ал. 2 от КТ за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. При установен ненормиран работен ден работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд (чл. 139а ал. 7 от КТ). Бихме искали да обърнем внимание, че общата продължителност на работното време на работниците и служителите с ненормиран работен ден не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс (чл. 139а, ал. 6 от КТ). БД

2019-05-26 18:24:26 - Марина Берова

Здравейте, бих искала да Ви попитам: вписват ли се в трудовата книжка наложени запори върху трудовото възнаграждение на служител, които не са за издръжка? Блатодаря Ви!

2019-06-24 16:44:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Берова, Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда (КТ) в трудовата книжка се вписват запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В чл. 512, ал. 5 от ГПК е регламентирано, че запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. В този аспект, в трудовата книжа на работника или служителя могат да се вписват само запорни съобщения по вземане за издръжка. БД

2019-05-25 16:35:19 - Пламен Желев

В момента съм безработен и ще получавам обезщетение за безработица за 1 година. Ако бъда възстановен на предишната работа със съдебно решение и върна парите за обезщетението на НОИ, ще мога ли пак да получавам обезщетение за безработица за 1 година, ако бъда съкратен повторно от работа?

2019-06-18 11:14:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Желев, когато съдът обяви уволнението за незаконно и постанови лицето да бъде възстановено на работа, работникът или служителят трябва да заеме длъжността си в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване. Този срок е регламентиран с чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и може да не бъде спазен само по уважителни причини. Работодателят трябва да отрази в трудовата книжка на лицето настъпилата промяна, а при отказ вписването се извършва от инспекция по труда. В трудовата книжка е необходимо да бъдат заличени вписаните данни за уволнението на лицето. Промяната трябва да бъде отразена и в регистъра на трудовите договори, който се поддържа от Националната агенция за приходите (НАП). При отмяна на заповедта за уволнението в тридневен срок от заемане на длъжността работодателят трябва да изпрати в компетентната териториална дирекция на НАП уведомление, с което да бъде заличено прекратяването на трудовия договор. При незаконно уволнение, на основание чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването на работа. В случай, че работникът или служителят по време на незаконното уволнение е работил при други работодатели за трудов стаж следва да се зачете само времето, през което фактически е бил без работа (т.е. от целият период следва да се извади времето на работа по другото/другите правоотношения). На основание чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), изплатените парични обезщетения за безработица от Националния осигурителен институт (НОИ) се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. Осигурителят има задължение да уведоми съответното териториално поделение на НОИ, че е изплатил обезщетение на възстановено на работа от съда лице, като в 7-дневен срок от изплащане на обезщетението представи копие от съдебното решение и платежните документи (чл. 54е, ал. 2 от КСО). Длъжностното лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица от териториално поделение на НОИ, издава разпореждане за възстановяване от лицето на получените суми. При последващо уволнение се извършва нова преценка на правото на паричното обезщетение за безработица в зависимост от основанията за прекратяване на трудовото или служебно правоотношение. Едно от условията за отпускане на паричното обезщетение за безработица е лицата да са осигурени във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Следва да имате предвид, че за времето през което правоимащите лица са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, са осигурени за фонд „Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. ВН

2019-05-23 14:19:36 - Инна Колева

Здравейте, От столично училище имам предложение да поема часовете на отсъстващ по болест колега за около 2 седмици като заместващ външен лектор на граждански договор, който ще ми дадат след приключване на заместването. Правомерно ли е да започна работа без подписан договор? С уважение:Инна Колева

2019-06-12 15:30:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови /чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда/. Предметът на трудовия договор е самият труд на работника или служителя, а не определен трудов резултат. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При нарушение на правата или неизпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на работодателя, работникът или служителят може да потърси съдействие от съответната инспекция по труда, която е контролен орган по изпълнение на трудовото законодателство. В чл. 61 от КТ е предвидено, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.Трудовите договори се сключват винаги в писмена форма /чл. 62, ал. 1 КТ/. Гражданските договори са предмет на облигационното право и са уредени в Закона за задълженията и договорите. За тях трудовото законодателство не се прилага. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Сключването на граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. Преценката, дали един договор е трудов или граждански, следва да се прави за всеки конкретен случай от работодателя или възложителя на услугата. МВ/

2019-05-23 12:48:24 - Дияна Петрова

Работя като детска учителка. И на втори трудов договор работя като диригент в читалище. Но в в момента съм в отпуск за гледане на дете до двегодишна възраст съм. Каква възможност имам да продължа да работя като диригент. Имам ли право на граждански договор?

2019-06-12 15:29:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл.163, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. В чл. 45, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете се ползва, както следва: 1. в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането - въз основа на съответен акт на здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, а отпускът поради осиновяване за остатъка до 135 дни - въз основа на съответния акт на здравните органи и акта за предаване на детето за осиновяване; 2. в размер на остатъка до 410 дни - въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 7; предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Предвид изложеното в запитването считаме, че няма пречка да работите по трудов договор по чл. 111 от КТ или по граждански договор, но по отношение на обезщетението, което ще получавате, следва да се обърнете към НОИ. МВ/

2019-05-23 10:16:20 - Таня Бочева

Здравейте, В ДГ „Детски рай“ гр. Сливен имаме назначен титуляр на длъжност „учителка“, която в момента е в майчинство. На нейно място е назначена заместничка. Тази заместничка излезе в болнични. Назначихме втора заместничка през м. февруари 2019 г. на основание чл. 68 ал. 1 т. 3 и до завръщането на заместничката. Междувременно, болничните на първата заместничка се проточиха във времето заради усложнения. Освен това, заместничката забременя. И в м. август-септември т.г. и тя ще излезе в майчинство. Нашият работодател иска да освободи от длъжност втората заместничка, защото заместването ще продължи поне още година и половина (до завръщането на титуляра), а в колектива имаме по-подготвена и по-опитна служителка, която да заеме нейното място. Моля, да ни посъветвате кога и по какъв член да освободим втората заместничка, при положение, че първата не се е върнала на работа (а както се очертава и скоро няма да се върне). А на мястото та титуляра да преназначим друга наша служителка по заместване и до завръщане и. Разчитаме на Вашето компетентно мнение по доста заплетения за нас казус.

2019-06-12 15:27:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

На основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ се сключва срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Причината, поради която титулярът отсъства от работа, няма правно значение. Тя може да се дължи на отсъствие поради болничен отпуск, платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за бременност и раждане, отпуск за гледане на дете или друг вид отпуск. Няма пречка, ако заместникът също излезе в отпуск, да се сключи трудов договор по чл. 68, ал.1, т. 3 от КТ с друго лице, но този договор също е договор за заместване на титуляра на длъжността, а не на неговия заместник. Следва да се има предвид, че договорът за заместване се прекратява без предизвестие на основание чл. 325, т. 5 от КТ със завръщане на замествания работник или служител на работа. Това означава, че при завръщането на работа на замествания титуляр на длъжността, се прекратяват и двата трудови договори, сключени за неговото заместване. Извън горното, трудовият договор с първия или втория заместник може да бъде прекратен на някое от основанията, предвидени в Кодекса на труда. Наличието на съответното основание се преценява от работодателя. МВ/

2019-05-22 15:58:59 - Калина Иванова

Здравейте, на 02.05.2019г. в 14,43часа съм задала въпрос към Вас по отношение на работа в дни на официални празници, но все още не съм получила отговор, а виждам че хората задали въпросите си доста по - късно от мен са получили отговор. моля за отговор и на моя въпрос. Благодаря.

2019-06-03 13:57:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ регламентира правото на работника и служителя на заплащане на извънредния труд в увеличен размер, като в случай на работа през дните на официалните празници този размер е не по-малко от 100 на сто от уговореното между работника или служителя и работодателя трудово възнаграждение. Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор (чл. 262, ал. 2 от КТ). Когато се работи извънредно в деня на официален празник (какъвто съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ е 1 май - Ден на труда), за този ден се кумулират две основания за увеличено заплащане на полагания труд: основанието по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ - за положения извънреден труд, и основанието по чл. 264 от КТ - затова, че трудът е положен през дни на официален празник. Двукратно удвоеното трудово възнаграждение се изплаща, когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното работно време по чл. 143, ал. 1 от КТ и втори път - пак удвоено (100% увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник по чл. 154 от КТ, съгласно чл. 264 КТ. В тази връзка за положения извънреден труд през дните на официални празници при подневно изчисляване на работното време на работника или служителя се заплаща не по-малко от четворното възнаграждение за всеки отработен час. Следва да се има предвид, че когато работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ и трудът е положен през дните на официалните празници, които са предварително определени за работни дни по установен график, то в тези случаи трудът, който се полага, е работа в рамките на редовното работно време. Този труд не е положен извън установеното предварително работно време по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, поради което не е извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Но този труд лишава работника или служителя от правото да отпразнува официалния празник, поради което в чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидено увеличено заплащане на труда със 100 на сто. Когато се полага труд в ден на официален празник при сумирано изчисляване на работното време, който е почивен ден на общо основание според предварително установения от работодателя график, но работникът или служителят е бил извикан на работа, поради внезапно възникнали непредвидени извънредни обстоятелства, е налице извънреден труд, защото трудът е положен извън установеното работно време по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. При тази хипотеза за положен извънреден труд през дните на официални празници при установено сумирано изчисляване на работното време работодателят дължи на работника или служителя не по-малко от четворното възнаграждение за всеки отработен час. Следва да се отбележи, че извънредния труд е забранен и се допуска по изключение само в предвидените от Кодекса на труда случаи. В чл. 146, ал. 1 от КТ е предвидено, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 от КТ продължителността на извънредния труд не може да надвишава 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. В случаите, когато работодателят нарушава трудовото законодателство, работникът или служителят следва своевременно да сигнализира съответната инспекция по труда. БД

2019-05-22 13:22:14 - Дарина Боянова

Здравейте, Относно заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, когато не се дължи обезщетение по КТ, как е правилно в типовите бланки, полетата да се оставят празни и непопълнени, да се изпише изрично, че не се дължат обезщетения или да се запълнят напр. с "тирета", т.е., че не се дължи нищо? Предварително благодаря.

2019-06-17 16:32:42 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Няма утвърдена бланка образец на заповед. В случай, че работодателят дължи обезщетение, тогава това обезщетение се вписва в заповедта.МВ/

2019-05-22 12:39:46 - Узунов Иван

Здравейте, имам ли право като служител на МВР първа категория (с правомощия), да се възползвам от неплатен годишен отпуск по Кодекса на труда, или друг закон, подзаконов нормативен акт или наредба, различен от ЗМВР? ЗМВР предвижда до 6 месеца неплатен отпуск за цялата служба, но са ми нужни и други варианти през КТ или друг закон. Благодаря

2019-06-17 17:27:08 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Узунов, В чл. 189, ал.1, т. 5 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е посочено, че държавните служители в МВР имат право на неплатен отпуск – до 6 месеца за цялата служба. ЗМВР е специален закон спрямо Кодекса на труда (КТ) по отношение на уредените в него работно време и отпуски. Случаите, при които се прилагат разпоредбите на КТ са изрично предвидени. С оглед на гореизложеното, следва да насочите запитването си по компетентност към Министерство на вътрешните работи. (СР)

2019-05-22 11:30:47 - Н.Иванова

Моля за коментар: Възможно ли е длъжностно лице-Специалист ТРЗ/Човешки ресурси-да бъде упълномощено от Управител на дружеството и да подписва (със запетайка) трудово-правни документи, като: тр. договор, длъжностна х-ка, доп. споразумения, заповед за прекратяване. Как се регламентира това - с нотариално заверено пълномощно, заповед или друг документ

2019-06-17 17:26:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Иванова, На въпросът Ви е отговорено на 23.05.2019 г. в същата рубрика. (СР)

2019-05-22 09:59:09 - петър

Здравейте въпросът ми е следният .Имаме служител които е съкратен по чл 528 .Трябва да му изплатим обещ. по чл 222 за оставане без работа.Но лицето е започтало работа на тр.договор през средата на месеца.Въпросът ми е следният .Трябва ли да се изплати .Какво се гледа възнаграждението по тк или получената заплата за половината месец .Благодаря

2019-06-12 15:27:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Както е видно от разпоредбата, обезщетението е дължимо от работодателя за времето, през което лицето е останало без работа, но не повече от 1 месец. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено – чл. 228 от КТ. МВ/

2019-05-21 12:02:53 - Катя Иванова

При командироване на служител в страната за 3 дни /т.е. 2 нощувки/ дневните пари за трите дни по 20 лева на ден ли са? Има ли значение, че 1-ви и 3-ти ден е бил половин ден на съответното място? Става въпрос за участие в конгрес, който започва 1ви ден следобяд и приключва на третия ден на обяд.При осигурени 2 закуски и 2 вечери полагат ли се дневи?

2019-07-09 17:39:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Иванова, Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за командировките в страна (НКС), установява, че командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Следователно основното правило е, че командироването се осъществява в календарни дни, и когато работникът или служителят е командирован за повече от един ден, той има право на дневни пари за всичките дни на командировката в пълен размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 от НКС на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лева за всеки ден от командировката. На база на описаната от Вас фактическа обстановка считаме, че при издадена заповед за командироване, чиято продължителност е три календарни дни и работникът или служителят нощува извън населеното място на постоянната си месторабота, се дължат дневни пари в размер 20 лева за всеки ден от командировката, което включва и трите дни или общо 60 лева за период на командироване.НС

2019-05-21 11:29:56 - СВЕТЛА ПЕТРОВА

Здравейте. Въпросът ми към Вас е свързан с изплащането на облекло по чл. 296 от КТ за 2019г. Лицето е ползвало отпуск по болест 01.01.2019-04.04.2019г. За този период трябва ли да се изплащат средства за работно и униформено облеко, т.е. за какъв период трябва да се изчисли сумата.

2019-06-17 17:25:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Петрова, Съгласно чл. 296 от Кодекса на труда работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективен трудов договор. Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО) регламентира реда, начина и условията за предоставяне на безплатно работно и униформено облекло от работодателите на работниците и служителите като в чл. 8, ал.4 изрично е предвидено, че не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари. В съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място и след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят определя: работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; работниците и служителите, които имат право на такова; вида, характеристиките и отличителните знаци на облеклото; срока за износване то му; условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло (чл. 6 НБРУО). Съгласно НБРУО срокът на износване на работното и/или униформеното облекло започва да тече от деня на предоставянето му на работника или служителя. В чл. 9, ал.2 от НБРУО при отсъствие на работника или служителя за период повече от 3 месеца работодателят може да удължи срока на износване на работното и/или униформеното облекло. В конкретния случай, на работника или служителя ще бъде предоставено работно облекло след неговото завръщане на работа и срокът на износване на работното облекло ще тече от този момент. (СР)

2019-05-21 11:21:37 - Петя Трифонова

При подневно отчитане на работното време трябва ли да се преизчисляват нощните часове към дневни? Лицата са назначени на 8 часа и с твърдо уговорено месечно основно възнаграждение. Лицата работят на смени: І, ІІ, нощна от 19-7 часа.

2019-06-24 16:43:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Трифонова, В чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) е установена нормалната продължителност на дневното и нощното работното време (до 8 часа през деня и до 40 часа дневно седмично работно време; до 7 часа през нощта и до 35 часа нощно седмично работно време). Определянето на различна продължителност на нормалния работен ден за работниците и служителите, които полагат труд през нощта, цели възнаграждението на тези лица да се формира по начин, по който когато работят 7 часа през нощта да получават трудово възнаграждение, което се начислява и изплаща за 8 часа работа през деня. Конкретният коефициент на преизчисляване на часовете е приет в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. С чл. 8 от НСОРЗ е въведено задължението за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. БД

2019-05-21 11:15:24 - К. Стоянова

При работа на смени: 2-ра, 1-ва, и нощна /от 19-07/после два дена почивка, работодателят длъжен ли е да въведе сумирано изчисляване на работното време?

2019-07-09 16:53:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Стоянова, Съгласно чл. 141, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. В този случай работното време може да се изчислява подневно или сумирано, като работодателят има възможност да определи начина на отчитането съобразно чл. 142, ал. 1 и 2 от КТ.НС