Към категориите

2019-05-31 07:34:06 - Надежда Монова

Здравейте. Работя в сферата на образованието. На 03.09.2018 г. ме съкратиха неправомерно. Съда ме възстановява на работа през м. Май 2019 г. Трябва ли да върна обезщетения по чл.220 и 222 на работодателя и тези получени от НОИ? Ако не искам обезщетения по чл.225 трябва ли да върна на НОИ полученото?

2019-06-12 15:37:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. Обезщетенията, които са изплатени на лицето при прекратяване на трудовия договор, се явяват платени на отпаднало основание, но то не е длъжно да ги върне доброволно, тъй като са получени добросъвестно от него. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от Кодекса на труда установява правилото, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. В случаите, когато работодателят счита, че работникът или служителят дължи връщане на получените обезщетения, следва да потърси вземането си по съдебен ред. МВ/

2019-05-31 02:15:19 - miss Milena Konstantinova

ot 1985v sam bez pari. gledah bolni roditeli bez zaplata i brat neosazhdan 3 godini v zatvora

2019-06-13 17:16:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Константинова, Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос, както и изрази, квалификации и други не се изготвят отговори./НД/

2019-05-31 01:33:00 - Теодора Танева

Здравейте, в момента съм в болничен 135 дневен за бременност и раждане на близнаци, налага ми се да постъпя в болница за решаване на мой здравословен проблем. Има ли право бащата на болничен за отглеждане на децата за времето в което аз ще съм в болница?

2019-06-18 11:21:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Танева, с чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е уредена възможността, когато майката на дете до 2-годишна възраст заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето (децата, когато са близнаци), съответната част от отпуската за раждане да се ползва от бащата. С негово съгласие тези отпуски могат да се ползват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка на детето, когато работи по трудово правоотношение. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), когато майката на дете до 2-годишна възраст заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските поради раждане и за отглеждане на дете се ползва от бащата. В този случай отпускът се ползва и се прекратява при условията и по реда на чл. 45 и чл. 46 от НРВПО, без да се изисква съгласието на майката. С ал. 2 на чл. 48 от НРВПО е указано, че бащата има право на отпуск по чл. 167, ал. 1 от КТ, при условие че той работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали майката е работила, или работи по трудово правоотношение. За времето на лечение на личните й здравословни проблеми майката има право на отпуск по чл. 162 от КТ. По този ред работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, за санаторно-курортно лечение, при належащ медицински преглед или изследване и др. Отпуските се разрешават от здравните органи, болничните листове се представят пред работодателя, като за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени с Кодекса за социално осигуряване (КСО). Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, по силата на чл. 40, ал. 1 и 2 от КСО, се придобива при наличието на следните условия: 1) към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство (лице, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО и през периодите на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане, на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете); 2) лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест; 3) да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза. Изричната норма на чл. 51 от КСО регламентира, че при тежко заболяване на майката, което я възпрепятства да гледа детето/децата, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от КТ (например бащата), се изплаща парично обезщетение съответно по чл. 49 (бременност и раждане) или чл. 53 (отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст) от КСО. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а и 52а от КСО - да са осигурени за общо заболяване и майчинство и да имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Преценката на правото на получаване на съответните парични обезщетения по КСО (за времето на отпуск поради временна неработоспособност, при бременност и раждане и др.) се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

2019-05-30 22:12:16 - Мариана Ангелова

Здравейте! Предстои ми пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. От 1995г. до момента работя в сферата на образованието като учител. Имам ли право да получа обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, с оглед на това, че имам прекъсване в периодите: • от 01.10.2011 г. до 30.09.2012 г. в Бюрото по труда; • от 01.10.2012 г. до 11.11.2012 г., в който период не съм придобила трудов стаж при друг работодател?

2019-06-12 15:36:45 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование, при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати. От горното е видно, че право на обезщетение в увеличен размер имат педагогическите специалисти, заемали длъжност в посочените институции. Бюрото по труда, където сте била регистрирана като безработна не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото по-горе обезщетение, ако отговаряте на посочените в разпоредбата изисквания. Преценката относно правото на работника/ служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от две или шест /в случая 10/ брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. МВ/

2019-05-30 18:49:55 - Галя Брусняшка

Здравейте, На 20.04.2019 година предоставих на работодателят си болничен за извършена ин витро процедура.След 10 дни взеха решение,че ще ме освободят от работа поради завръщане на титуляра на длъжността, а той също е с прекратен трудов договор. Въпросът ми е възможно ли е това,защитава ли ме законът по някакъв начин?

2019-06-12 15:36:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От изложеното в запитването предполагаме, че полагате труд по срочен трудов договор за заместване. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа. В чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. Това означава, че с реалното завръщане на титуляра на работа се прекратява трудовия договор с лицето, което го замества. Докато титулярът на длъжността ползва различни видове отпуски без прекъсване, независимо от основанието им, не е налице реално явяване на работа. Когато трудовото правоотношение с титуляря се прекрати по време на заместването, мнението ни е, че работодателят има право да прекрати трудовия договора на заместника, на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, лицето не се ползва от закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ. Ако трудовият договор на заместника не бъде прекратен от работодателя и заместникът продължи да работи 5 или повече работни дни, трудовият договор за заместване от срочен ще се превърне в безсрочен на основание чл. 69, ал. 2 от КТ. МВ/

2019-05-30 16:51:45 - Фанита Манчева

Работодателят дължи ли обезщетение на работника при хипотезата на чл.328,ал.1.т1 от КТ

2019-07-02 15:38:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Манчева, Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие “при закриване на предприятието”. Това означава пълно преустановяване на неговата цялостна (производствена, служебна и т.н.) дейност. В случай, че работодателят не спази изцяло или отчасти срока на дължимото предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.1, т. 1 КТ работникът или служителят има право на обезщетение съгласно чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок. Освен това работодателят следва да изплати и обезщетение за неползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, правото за който не е погасено по давност. При прекратяване на трудов договор поради закриване на предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Ако към дата на прекратяването работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работодателят му дължи и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Съгласно чл. 222, ал. 4 КТ това обезщетение се дължи и когато към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Следва да се има предвид, че ако са изпълнени условията за изплащане на всички посочени по-горе обезщетения, то те се кумулират, т.е. работникът или служителят ще има право да ги получи едновременно. ЛТ/

2019-05-30 16:17:06 - Мария Иванова-Андонова

Здравейте, въпросът ми е ако едно лице работи при сумирано изчисляване на работното време /8ч по договор/и работи от понеделник до петък от 07:30-15:00ч/7ч и в събота от 07:30-13:00ч/5ч и след това отново понеделник от 07:30ч, тогава спазена ли му е седмичната почивка от 36ч или в събота може да работи само до 12:00ч.

2019-08-23 11:41:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

114 Уважаема г-жо Иванова-Андонова, Сумираното изчисляване на работното време се прилага от работодатели, при които характерът на работата/дейността налага да се използва сумирано, а не подневно отчитане, при спазване разпоредбата на 142, ал. 2 – 4 от Кодекса на труда (КТ). Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от КТ регламентира максималната продължителност на работната смяна – до 12 часа и максималната продължителност на работната седмица – до 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. Работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка (чл. 153, ал. 1 от КТ). Достигането на ограничението за общата продължителност на работната седмица при сумирано изчисляване на работното време (до 56 часа) може да доведе до намаляване на непрекъснатата седмична почивка. Затова законодателят е предвидил закрилната норма на чл. 153, ал. 2 КТ, съгласно която непрекъснатата седмична почивка не може да бъде по-малка от 36 часа. Такава продължителност на почивката е допустима, тъй като е възможно през последния работен ден от работната седмица работникът или служителят да работи повече от нормално установеното работно време, което може да доведе до намаляване на реалната седмична почивка, но тя не може да слезе под минимума от 36 часа. Това е минималното време за непрекъсната седмична почивка, която обхваща периода от края на работната смяна в едната седмица до началото на работната смяна в следващата седмица. С оглед на горното намираме, че нормите на чл. 142, ал. 4 и чл. 153, ал. 2 и 3 КТ имат закрилен характер и не следва да се разбират и прилагат като обичайна практика, ограничаваща предоставянето на два последователни дни седмична почивка.нс

2019-05-30 13:29:21 - Е.Максимова

Здравейте, поради погрешно пресметнат трудов стаж при назначаване работник получава по-високо възнаграждение клас прослужено време. При откриване на грешката впоследствие, може ли да работодателят със заповед да намали занапред размера на класа прослужено време като отчете действителните записвания в трудовата книжка?

2019-06-12 15:35:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. На основание на цитираната разпоредба при възникването на трудовото правоотношение работодателят е задължен да определи както основното възнаграждение, така и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Разпоредбата на чл. 119 от КТ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.) за определено или неопределено време, което следва да се запише в споразумението. Клаузите, които се изменят, изрично се посочват в допълнителното споразумение към трудовия договор. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. Съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 при осъществяване на ограничената имуществена отговорност. МВ/

2019-05-30 10:38:50 - Валя Станимирова

Здравейте! Договорът за управление приравнява ли се на трудов договор по КТ за трудов стаж или е приравнен само за осигурителен стаж?

2019-06-17 16:38:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Станимирова, Съгласно чл. 351 от Кодекса на труда /КТ/, трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Договорът за управление и контрол не е трудов договор и спрямо него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда т.е. времето по договора не се признава за трудов стаж. КА

2019-05-29 16:38:24 - ВАЛЕРИ МИЛКОВ ВАСИЛЕВ

Смятате ли,че всички инвалиди могат да работят до 65 г. и 40 г. трудов стаж?Предвиждате ли облекчени условия при трудово пенсиониране за възраст,защото при Т.Ж. имаше?

2019-06-18 11:18:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Василев, правото на труд е конституционно право, включително и за хората с увреждания. В тази връзка със законови промени се създават условия за приоритетното реализиране на пазара на труда, включително и субсидирана заетост, на хората с увреждания при съблюдаване на противопоказнията, посочени в експертното решение на органите на медицинската експертиза. Те могат да участват в различни програми за насърчаване на заетостта на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. С раздел III на глава ХV от Кодекса на труда (КТ) е предвидена специална закрила на лицата с намалена работоспособност – трудоустрояване, създаване на специализирани предприятия, цехове и звена със специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда, право на по-голям платен годишен отпуск и др. При условията на чл. 333 от КТ е уредена закрилата при уволнение на трудоустроените работници или служители, както и на боледуващите от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто имат право на пенсии за инвалидност по установен с Кодекса за социално осигуряване ред. Това са както пенсии, право на които се придобива въз основа на това, че са работили, така и пенсии, несвързани с трудовата им дейност. Законодателството не изключва и възможността хората с увреждания да получават едновременно отпуснатата им пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение или парично обезщетение за безработица. Предвид гореизложеното не се предвиждат облекчени условия при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, а промените в социалната политика насърчават активното интегриране и пълноценното участие на хората с увреждания в обществения живот. ВН

2019-05-29 11:19:47 - Николай Димов

Служител е командирован за срок от една година в друг клон на фирмата. Къде трябва да подаде молба за ползване на платен годишен отпуск - към основния си работодател или на мястото, където е командирован? И централата, и клонът на фирмата са в едно и също населено място.

2019-07-09 17:42:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Димов, В чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. В тази връзка намираме, че работникът или служителят следва да подава искането за платен годишен отпуск до работодателя си, който въз основа на него да издава разрешението за ползването му.НС

2019-05-29 09:36:27 - Станимира Камчева

Здравейте. Моето запитване е във връзка с платения годишен отпуск. Аз съм психолог и като такъв съм назначена на 4 часов трудов договор в Детска градина. По договор имам право на 28 дни платен годишен отпуск. Моето питане е имам ли право на целия годишен отпуск за педогогически специалист, или отпуска ми трябва да е наполовина, тъй като съм на 4 часа Благодаря!

2019-06-12 15:34:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, като според чл. 156а от КТ по-голям размер на този отпуск може да се уговаря в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Според чл. 155, ал. 5 от КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. Категориите работници и служители с право на удължен годишен отпуск и минималният размер на този отпуск са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРПВО/. Размерът на платения отпуск на работника/служителя по чл. 155, ал. 4 от КТ е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж за календарната година. Предвид изложеното в запитването, в случай, че работите на не по-малко от половината от законоустановеното за Вас работно време, имате право на платен годишен отпуск в пълен размер. МВ/

2019-05-29 09:36:08 - Станимира Камчева

Здравейте. Моето запитване е във връзка с платения годишен отпуск. Аз съм психолог и като такъв съм назначена на 4 часов трудов договор в Детска градина. По договор имам право на 28 дни платен годишен отпуск. Моето питане е имам ли право на целия годишен отпуск за педогогически специалист, или отпуска ми трябва да е наполовина, тъй като съм на 4 часа Благодаря!

2019-06-12 15:33:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, като според чл. 156а от КТ по-голям размер на този отпуск може да се уговаря в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Според чл. 155, ал. 5 от КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. Категориите работници и служители с право на удължен годишен отпуск и минималният размер на този отпуск са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРПВО/. Размерът на платения отпуск на работника/служителя по чл. 155, ал. 4 от КТ е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж за календарната година. Предвид изложеното в запитването, в случай, че работите на не по-малко от половината от законоустановеното за Вас работно време, имате право на платен годишен отпуск в пълен размер. МВ/

2019-05-29 08:14:59 - Латинка Кочева

Здравейте! Пенсионирах се като учител, използвайки правото си на ранно пенсиониране на 01.10. 2016 г.Имам ли право на обещетение от УПФ, за който съм се осигурявала непрекъснато за времето от 01.01.2016 до 01,10 2016 г.

2019-06-18 11:17:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Кочева, от Учителския пенсионен фонд (УПФ) не се изплащат обезщетения при пенсиониране. Осигуряването в УПФ дава възможност за ранно пенсиониране на учителите, които отговарят на условията по чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От УПФ на тези лица се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране в размер, определен по реда на чл. 70 от КСО и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 от КСО. След навършване на тази възраст пенсията се изплаща в пълен размер от средствата на държавното обществено осигуряване. Предвид гореизложеното, това, което могат да получат за осигуряването си в УПФ учителите, ползвали правото си на ранно пенсиониране, е намалената по описания ред пенсия, изплащана от средствата на УПФ до навършване на възрастта им за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред. ВН

2019-05-28 18:19:01 - Недко Косев

Здравейте, вече зададох този въпрос на 13.05.19, но не ми отговорихте: При придобиване право на пенсия съгл. чл. 68, ал. 3 от КСО и при прекратяване, независимо от правното основание, на трудовите отношения с работодател, при който съм работил последните, повече от, 10 години, имам ли право на обезщетение съгл. чл. 222, ал. 3 от КТ от шест брутни месечни заплати? Или да уточните полагащо се обезщетение или основание за липса на такова право.

2019-07-02 15:41:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Косев, Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато трудовият договор на работника или служителя бъде прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение. Размерът му за срок от 2 или 6 месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовия му договор с работодателя, независимо от основанието за прекратяването. Другото установено от закона изискване е към тази дата работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО). Общите изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за работещите при условията на ІІІ категория труд са уредени в чл. 68 от КСО. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е също право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което считаме, че когато работникът или служителят е придобил право на пенсия на това основание, работодателят е длъжен да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Когато работникът или служителят е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение за срок от 6 месеца. ЛТ/

2019-05-28 16:45:25 - Григор Григоров

Здравейте, Получих отговора, но ме интересура колко от минималните дни за отпуск могат да ми бъдат отнети в конкретния случай, защото ми се вижда прекалено. (10 работни дни да генерират 2 дни отпуск) 2019-04-25 15:35:38 - ГРИГОР Здравейте, Започнах работа на 16 ти януари тази година с трудов договор, с отпуск 20 работни дни годишно. Сега от отдела за човешки ресурси са ми изчислили, че ми се полагат 18 дни отпуск за 2019, по съмнителни за мен правила. Колко дни отпуск ми се полагат за 2019 година? 2019-05-17 11:35:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Лицето има право на този размер платен годишен отпуск, когато работи на не по-малко от половината от законоустановеното за него работно време. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж при този работодател Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/

2019-06-17 16:33:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, като според чл. 156а от КТ по-голям размер на този отпуск може да се уговаря в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Размерът на платения отпуск на работника/служителя по чл. 155, ал. 4 от КТ е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж за календарната година. Следователно за календарната година лицето има право на платен годишен отпуск от момента на постъпването му на работа, като размерът се определя пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж до края на годината. Изчисленията за всеки конкретен случай се извършват от работодателя. МВ/

2019-05-28 16:00:04 - Николина Димитрова

Кога трябва да бъде освободена заместничката на служителка, която излиза в платен годишен отпуск, веднага след отпуск за гледане на дете до 2 г. От дата на края на отпуска за гледане на дете до 2 г. или след изтичане и на следващия разрешен отпуск?

2019-07-02 15:37:42 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Димитрова, На основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда се сключва срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Причината, поради която титулярът отсъства от работа, няма правно значение. Тя може да се дължи на отсъствие поради болничен отпуск, платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради бременност и раждане и за отглеждане на дете или друг вид отпуск. При завръщане на замествания на работа трудовият договор на заместника се прекратява без предизвестие, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. Обстоятелството, че титулярът ползва един след друг/последователно различни видове разрешен отпуск (отпуск поради бременност и раждане, отпуск за отглеждане на дете, платен годишен или друг вид) няма правно значение по отношение на прекратяването на договора на заместника. Преди „реалното“ завръщане на замествания на работа, който ползва последователно различни видове отпуски, трудовият договор на заместника не може да бъде прекратен от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ. ЛТ/

2019-05-28 15:14:51 - Валентина Ананиева

моля, за вашето становище по следния въпрос. При смяна на управляващия дружеството необходимо ли е да се правят нови длъжностни характеристики на отделните длъжности с името на новия директор, след като не са променени изискванията за съответната длъжност. Много моля да ми отговорите,защото имам зададен въпрос на 26.03.19г. и нямам отговор. Благод!

2019-10-09 11:13:42 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Ананиева, В чл. 118, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда, установени в закона. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. В нея обикновено се посочват кода по НКП, образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността и осъществяваните връзки и взаимодействия с други длъжности при работодателя. Всеки работодател сам разработва и утвърждава длъжностна характеристика за съответната длъжност. Няма пречка след сключване на трудовия договор работодателят да утвърди промени в длъжностната характеристика. Тези промени е възможно да произтичат от изменение на нормативни актове, да са свързани с поставяне на по-високи изисквания за заемане на длъжността и други. КА

2019-05-28 12:38:37 - Александър Шопов

При работа на 12 часов режим в трансапорта, полага ли се минерална вода на служителите и води ли се тя към добавките на безплатната храна? Благодаря.

2019-07-26 17:29:04 - ДИРЕКЦИЯ ТПООУТ отдел УТ

Уважаеми г-н Шопов, Съгласно изискванията на чл. 237, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.), работодателите са длъжни да осигуряват на работещите достатъчно количество питейна вода и по възможност подходящи безалкохолни напитки. В тази връзка, независимо от организацията на работата и специфичните условия на труд, на работниците и служителите следва да бъде осигурена питейна вода в достатъчни количeства. (ВС)

2019-05-28 11:25:19 - Йорданка Йорданова

В правилата за вътрешния трудов ред се включва продължителността на работните смени. Ако обект работи с 18-часов работен ден, възможно ли е да се посочи продължителност на работната смяна не повече от 12 часа в рамките на установеното работно време /например от 07:00 часа до 23: часа/, а самата продължителност /начален и краен час/ да се посочват в графика за в графика за работа.

2019-07-09 17:40:03 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Йорданова, В чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Намираме, че е необходимо в Правилника за вътрешния трудов ред да има точно разпределение на началния и крайния час на робата за определените смени, чрез което да се установява изрично задължението за явяване на работника или служителя на работа в определените за това часове.НС