Към категориите

2019-07-05 00:22:35 - Калоян Янев

Имам ли право да ползвам основния си платен годишен отпуск в пълен размер при положение, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на 01.08.2019 г. с предизвестие по 326 КТ.

2019-08-09 19:12:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Янев, Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът или служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. Цитираната разпоредба означава, че ако бъде разрешен и ползван пълният размер на отпуска, полагаем се за календарната година, в която трудовото правоотношение е прекратено, то работникът и служителят няма да дължи на работодателя обезщетение за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време, но до края на същата календарна година няма да има право да ползва платен годишен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение на работодателя. Няма пречка отпускът да се ползва и по време на срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 КТ. ЛТ/

2019-07-04 17:37:14 - В.Тонева

При по-ранно пенсиониране (1год. преди определеното време) губят ли се някои права на работника/служителя, като напр.изплащането на 6 брутни заплати?-благодаря предварително

2019-08-09 19:12:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Тонева, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В ал. 4 на чл. 222 от КТ (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г. , в сила от 1.01.2016 г.) е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). На основание на разпоредбата на чл. 68а от КСО, лицата, които имат необходимия осигурителен стаж, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията, отпусната по този ред, е в намален размер с 0.4 % за всеки недостигащ до възрастта за пенсиониране месец и се изплаща в намален размер пожизнено. Предвид гореизложеното, ако трудовото правоотношение бъде прекратено и към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, работодателят ще му дължи обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 от КТ. ЛТ/

2019-07-04 17:35:19 - Петранка Тодорова

Работя в предприятие, в което често се налага извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване. Стандартното ми работното ми време е от 8 до 16,30 ч., с 30 м. обедна почивка, от понеделник до петък. Може ли работодателя да установи време на разположение, веднага след приключването на работния ден в 16,30 часа. Благодаря!

2019-07-29 15:39:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Тодорова, Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя (Наредба № 2), когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. Общо за един календарен месец – 100 часа; 2. За едно денонощие през работни дни – 12 часа; 3. През почивни дни – 48 часа. В ал. 2, на чл. 5 от наредбата е регламентирано, че на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от Наредба № 2). С оглед гореизложеното, намираме, че няма пречка работодателят да установи време на разположение веднага след края на работния ден на работника или служителя, ако в месечния график, утвърден от работодателя, не е установено задължение за разположение в рамките на денонощието, когато приключва разположението и съответно са спазени нормативните изисквания относно максималната продължителност на времето за задължение за разположение. В случай на нарушаване на трудовото законодателство работникът или служителят следва да се обърне за съдействие към съответната инспекция по труда. БД

2019-07-04 15:58:17 - Виктор Попов

Законосъобразно ли е командироване на служители с право на дневни пари, с място на работа в Район Лозенец, за изпълнение на определена работа в района на язовир "Искър", попадащ в Район Панчарево на Столична община, с отстояние 45км на мястото на командировката от мястото на постоянната месторабота и във връзка с на чл.6 ал.1 т.2 от Н-та за команд

2019-07-29 15:38:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Попов, изпълнението на служебни задачи, извън границите на населеното място, което е определено като място на постоянната работа на работниците и служителите, е командироване по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовия договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ. С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Работниците и служителите не се считат командировани, когато извършват постоянната си работа през време на пътуването или изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от НКС). Съгласно разпоредбата на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията „Територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор. Поради изложеното намираме, че ако работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън населеното място, в което е определено мястото му на работата, следва да му бъдат изплащани командировъчни пари. БД

2019-07-04 12:01:17 - Недялкова

Здравейте! Въпросът ми е: Колко време се пазят при работодателя присъствените форми и в кой нормативен документ е упоменат срокът? Благодаря!

2019-07-26 11:44:20 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Недялкова, От запитването не може да се направи извод относно начина на отчитане на работното време в предприятието. В тази връзка следва да имате предвид, че в чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определя редът за отчитане на работното време. Считаме, че когато е въведена определена присъствена форма, работодателят следва да определи начина на съхранението й и срока за това. Следва да се има предвид, че в чл. 9а, ал. 1 от НРВПО изрично е предвидено, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Бихме искали да обърнем внимание, че присъствените форми могат да са под формата на документи, имащи отношение за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции. В този случай, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството срокът за съхранението им е 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. В противен случай, срокът за съхранението им е три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят (чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството).НС

2019-07-04 12:00:43 - Светла Данаилова

Служител ползва неплатен отпуск в продължение на 4 последователни години. За тези четири години колко време му се зачита за трудов стаж? Един месец за цялото време или за всяка година по един месец?

2019-08-09 19:11:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Данаилова, Съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. В посочения от Вас пример, тъй като неплатеният отпуск е разрешен за 4 последователни години, за трудов стаж се признават по 30 работни дни за всяка календарна година. ЛТ/

2019-07-04 11:11:34 - Павлина Трайкова

Здравей те!Въпроса ми е свързан с лице което се пенсионира: По Чл. 68а. ал.1 от КСО Лицето има изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, То желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Има ли право лицето което се е пенсионирало по чл.68а ал.1от КСО една година по рано от възрастта си да получи обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ-Обезщетение При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

2019-08-09 19:11:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Трайкова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В ал. 4 на чл. 222 от КТ (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г. , в сила от 1.01.2016 г.) е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). На основание на разпоредбата на чл. 68а от КСО, лицата, които имат необходимия осигурителен стаж, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията, отпусната по този ред, е в намален размер с 0.4 % за всеки недостигащ до възрастта за пенсиониране месец и се изплаща в намален размер пожизнено. Предвид гореизложеното, ако трудовото правоотношение бъде прекратено и към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, работодателят ще му дължи обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 от КТ. ЛТ/

2019-07-04 10:50:38 - Анета Стоянова

Работя в системата на БДЖ ПП от 4 г. като Служител издаване на пътнически билети ,информатор,и не ми се признава трудовия стаж от предходната работа -19г.като продавач-консултант.Подадох заявление да преразглеждане на трудовия ми стаж и получих отказ тъй като длъжността не била същата или сходна.Приложих длъжностна характеристика за извършваната от мен предходна дейност .Въпроса ми е следва ли да ми бъде отново преразгледан и признат стажа?

2019-08-05 15:34:36 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение С оглед на горното трудовият стаж, придобит преди сключването на настоящия трудов договор се взема предвид от работодателя, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Трудов /осигурителен/ се доказва с трудова книжка, осигурителна книжка или УП 3. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се решава по съдебен ред. МВ/

2019-07-04 09:14:08 - Нели Петрова

Здравейте! Незаконно уволнен служител /на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ/ е възстановен на работа. Има ли право на платен годишен отпуск лицето за времето на незаконното уволнение? Предварително Ви благодаря!

2019-08-09 19:09:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Петрова, Отпускът е период от време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува. С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ), съответно прекратяването на трудовото правоотношение.. Тъй като обаче предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не му се полага платен годишен отпуск за този период, съответно парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск при последващо прекратяване на трудовия договор. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд. ЛТ/

2019-07-03 21:56:33 - Захари Цветков

Здравейте, от 01.02.2009 и до момента работя без прекъсване при един и същ работодател.На 11.12.2017 се пенсионирах по чл.69 б.Имам ли право на парично обещетение и ако имам, в какъв размер.Как се изброяват годините работени при един работодател, от 01.02.2009 до пенсионирането ми на 11.12.2017, или от 01.02 до момента.Предварително ви благодаря .

2019-08-09 19:08:51 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Цветков, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение в по-голям размер може да се уговори с колективен или индивидуален трудов договор. Ако трудовият договор бъде прекратен, независимо от правното основание за прекратяването му, работникът/служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и когато отговаря на условията на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване - право на пенсия от лицата, работещи при условията първа или втора категория труд. Без значение за задължението на работодателя за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не. Преценката за размера на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ (продължителността на трудовия стаж) се прави от работодателя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към момента на пенсионирането. С оглед на гореизложеното и данните посочени в запитването, считаме че имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. ЛТ/

2019-07-03 17:12:07 - Мариела Кирилова

Здравейте, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 157, АЛ. 2 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА на МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА:Относно това, служителка, която е в напреднал етап на ин-витро, колко пъти през годината може да ползва отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ и в какъв размер? Мога ли да ползвам такъв отпуск, ако сме се насочили към чужда клиника? Какъв документ трябва да представим на работодателя, за да се възползвам от този допълнителен отпуск? Благодаря предварително!

2019-08-05 15:33:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 157, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177. В § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на КТ е пояснено, че работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. Съгласно чл. 313а, ал. 1 от КТ, бременната работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. Разпоредбата не предвижда ограничения нито в рамките на календарната година, нито в друг период. Единственото, което е необходимо, е всеки път да се представя документ, издаден от компетентните органи. Според чл. 16, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист. Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на осигуреното лице по ал. 1 – чл. 16, ал. 3 от наредбата. В случаите по ал. 3 болничният лист се издава от лекаря/лекаря по дентална медицина, изпратил болния за съответното изследване и лечебни процедури. Ако отговаряте на предвидените в закона условия за ползването на този вид отпуск и работите по трудово правоотношение, съгласно българското трудово законодателство мнението ни е, че можете да упражните правото си на отпуск по реда на чл. 157, ал. 2 от КТ и в чужда клиника. МВ/

2019-07-03 16:54:43 - Мариела Манева

Работя по основен трудов договор. За лятото намерих работа в хотел , един ден в седмицата,да поемам почивките на редовната служителка .За тази почасова работа искат да ме назначат на втори трудов договор, като ми поискаха и медицинксо свидетелство и свидетелство за съдимост. Има ли нужда от тези документи, след като ще работя само един ден седмичн?

2019-07-29 15:37:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Манева, Съгласно чл. 1 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, издадена от Министерството на труда и социалните грижи (Обн., ДВ, бр. 44 от 1993 г., изм. и доп., бр. 99 от 12.12.2017 г.), за сключване на трудов договор са необходими: 1. документ за самоличност, който се връща веднага; 2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; 3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж; 4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца; 5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало; 6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години. Посочените изисквания се прилагат към всеки трудов договор, независимо от неговия вид и уговорената продължителност на работното време. Работодателят може да изисква представянето на други документи извън посочените в чл. 1, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт (чл. 2 от наредбата). БД

2019-07-03 16:29:45 - Кремена Николова

Служител е назначен на 02.07.2018 г. Към 01.07.2019 г. програмата за работна заплата отчита, че на служителя трябва да му се промени процентът за прослужено време тъй като има отработени 01 год., 00 мес. и 00 дни трудов стаж. Кога трябва да се сключи допълнително споразумение - през м.юли или през м.август?

2019-08-05 15:32:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 12, ал. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит. Мнението ни е, че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит следва да се промени от датата на навършването на „кръгли години трудов стаж и проф. опит“. МВ/

2019-07-03 14:09:12 - Венета Велчева

служител се връща от майчинство, колко дни трябва да отработи за да се увеличи заплата му, съответно и базата за изчисляване на платения отпуск

2019-08-05 15:32:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

При завръщане на работа поради изтичане на отпуск по чл. 163-167а или поради прекъсване на ползването му работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното му време за определен срок или други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането му на работа. При завръщане на работа поради изтичане на отпуск по чл. 163-167а или поради прекъсване на ползването му работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното му време за определен срок или други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането му на работа. Пруедвид цитирана разпоредба, няма пречка след завръщане но работничката/ служителката на работа да се подпише допълнително споразумение по чл. 119 от КТ за увеличаване на трудовото възнаграждение. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ регламентира заплащането на възнаграждение за времето, през което работникът или служителят ползва платения си годишен отпуск. База за изчисляване е полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато в календарния месец, предхождащ предходния ползването на отпуска, не са отработени 10 работни дни е необходимо връщане без ограничение назад във времето до определяне на месец, в който има 10 отработени дни. Това означава, че когато работничката или служителката е ползвала отпуск по майчинство и непосредствено след това поиска да ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който има 10 работни дни, независимо колко назад във времето е този месец. МВ/

2019-07-03 11:42:18 - Миглена Лазарова

Здравейте имам следния въпрос: Има ли право на командир. пътни пари или изплащане на допълн. възнаграждение към трудовия договор за пътни пари на лице, което извършва служебн.си задълж.на две работни места - в гр.София и гр.Панагюрище. Основната дейност на дружеството е в гр.София. Разход.са изцяло за сметка на държ.бюджет. Как е законосъобразно?

2019-07-26 11:43:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Лазарова, Бихме искали да Ви уведомим, че изпълнението на служебни задачи, извън границите на населеното място, което е определено като място на постоянната работа на работниците и служителите, е командироване по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовия договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ. С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Работниците и служителите не се считат командировани, когато извършват постоянната си работа през време на пътуването или изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от НКС). При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор. В трудовия договор следва да се съдържа надлежно уговорено място на работа, за да е налично предварително конкретно знание и съгласие за изпълнението й от двете страни по правоотношението. В тази връзка е и трайно установената съдебна практика при възникнали спорове относно приложението на чл. 6 от НКС (например Решение № 123/14.03.2011 г. по гр. Д. № 1167/2010 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС и Решение № 114/09.05.2016 г. по гр. Д. № 6100/2015 г., Г.К., III Г.О. на ВКС). Поради изложеното намираме, че ако работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън населеното място, в което е определено мястото му на работата, следва да му бъдат изплащани командировъчни пари.НС

2019-07-03 10:29:58 - Нина Илиева

Здравейте! Преди време бях задала въпрос. На 01.10.2016 получих лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 2 от КСО.Родена съм през 1961г. Във фирмата съм от 21.11.2002г.на трудов договор. Работодателя ми прекрати трудовия договор на 14.06.2019 по чл. 328 ал 2 т. 1 отК. Т. Въпроса ми е трябва ли да ми бъде изплатено обезщетение от 6 заплати от брутното ми месечно възнаграждение? Отговарям ли на условията по чл. 222 ал. 3 от К. Т.? Благодаря!

2019-08-09 19:06:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Илиева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение в по-голям размер може да се уговори с колективен или индивидуален трудов договор. Ако трудовият договор бъде прекратен, независимо от правното основание за прекратяването му, работникът/служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и когато отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване - право на пенсия от лицата, работещи при условията втора категория труд“. Без значение за задължението на работодателя за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е обстоятелството, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено или не. С оглед на гореизложеното и данните посочени в запитването считаме, че имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. ЛТ/

2019-07-02 15:19:49 - Е. Георгиева

Здравейте, моля за становище по въпроса каква е разликата във фактическите състави, съответно приложимостта на прекратителните основания по чл. 325, т.9 и чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, доколкото съдебната практика приема, че и в хипотезата на чл. 325, т.9 може да има отказ на работника да заеме предложената работа?

2019-07-17 13:45:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. Тази разпоредба се прилага, когато: - има предписание на здравните органи за трудоустрояване (чл. 314 и 317 КТ); - предложение на работодателя за заемане на друга подходяща работа; - отказ на трудоустроения работник да заеме предложената му подходяща работа. В Кодекса на труда в чл. 325, ал. 1, т. 9 е регламентирано основание за прекратяване на трудовия договор, когато е налице болест, довела до трайно намалена работоспособност, като в случая няма изискване за наличие на предписание на здравните органи за трудоустрояване . Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Прекратяването на трудов договор на това основание е допустимо при наличие на: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или; - по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. При наличие на едно от двете условия, прекратяването е допустимо само когато няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или дори и да има такава работа, тя да е предложена на работника или служителя, а той да не е съгласен да я заеме.НС

2019-07-02 14:19:39 - Micaela Filipa

Ако компанията ми закрие отдела, по който работя и не ми намерят алтернативна позиция, която да ме задоволи, длъжни ли са да ми заплатят дадени месеци заплата? Например, след като отдела е официално закрит, да трябва да ми платят 4 месеца наведнъж? Информирана съм за закриването с 6 месеца предизвестие. Благодаря предварително!

2019-08-05 15:31:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Предполагаме, че в запитването си имате предвид прекратяване на трудовия договор поради частична ликвидация. При прекратяване на трудовия договор на това основание, работникът или служителя има право на следните обезщетения: Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда /КТ/ – за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. Обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – ако трудовият Ви договор бъде прекратен преди изтичане на срока на предизвестието се дължи обезщетение за останалата му част. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ – за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуалния или колективния трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. Това обезщетение се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило през посочения период. МВ/

2019-07-02 13:26:51 - Радостин Павлов

Може ли автоматично да се прилага отраслов КТД, който не е разпрострян, в предприятие където има Синдикални организации, но няма сключен КТД на ниво предприятие? Благодаря предварително!

2019-07-24 10:51:03 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Павлов, Съгласно чл. 51б, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) колективен трудов договор (КТД) по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. При сключване на КТД на ниво предприятие, работодателят е обвързан и следва да се съобрази със съответния отраслов/браншови КТД. Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша (чл. 51б, ал.1 от КТ). Считаме, че автоматично прилагане на отраслов или браншови колективен трудов договор, без да е налице разпростиране не е възможно. (СР)

2019-07-01 21:47:17 - Дамян Ангелов

Работя на втори трудов договор и полагам 80 часа труд месечно. Искам да ползвам 5 дни годишен отпуск.Колко часа труд трябва да положа.

2019-08-05 15:30:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 или чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд – в случая и по двата трудови договора. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. На базата признатия по посочения по-горе ред трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск, който се ползва в работни дни по календар. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/