Към категориите

2019-07-09 12:43:50 - Вики Енчева

Здравейте, завърших магистратура на 02.07.2019г., като ползвах полягащияте. ми се по закон отпуск за обучение. Заради това последното тримесечие нямам реално отработени 35 дни и ме лишават от ДМС. Отпуска за обучение не следва ли да се затича за "реално отработени дни"?

2019-08-05 15:39:59 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения – ал. 2 на чл. 13 от НСОРЗ. МВ/

2019-07-09 11:23:55 - Росмари Никова

Как се изчислява платен годишен отпуск при напускане? Според мен ако е в м.07 - 20/12*7=11.66 и при заработени 15 дни от 23 работни следва да имам 12 дни отпуск. Според ТРЗ на фирмата формулата е 20/12/31*21 за последния месец, като ако реша да ползвам отпуск имам право на 11 дни, а ако не го ползвам имам 12 дни по чл.224. Това правилно ли е?

2019-07-29 15:41:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Никова, Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Според чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл. 42, ал. 3 от НРВПО е предвидено, че работникът/служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца. Точните изчисления се извършват от работодателя. БД

2019-07-09 10:40:57 - Емилия Илиева

Здравейте, на малка част от нашите служители ще бъде позволено да работят от вкъщи 1 ден в месеца. Как трябва да бъде регламентирано това - със Заповед и Допълнително споразумение към трудовия договор или само Заповед е достатъчна. Благодаря предварително. Хубав ден.

2019-08-05 15:39:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 107з от Кодекса на труда /КТ/, е предвидено, че работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ. Работникът или служителят може да предложи на работодателя да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. МВ/

2019-07-09 10:37:48 - Емилия Илиева

Здравейте, служителите на фирмата работят от понеделник до петък, но ще се наложи да работят събота и неделя, като съответно ще почиват други два дни от седмицата, поради което мислим да въведем сумирано изчисляване на работното време. Моля за Вашето становище това правилно ли е, преди да предприемем това действие . Благодаря предварително.

2019-07-26 11:46:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Илиева, Съгласно чл. 181, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. В чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Следва да се има предвид, че работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ (чл. 181, ал. 2 от КТ). В тази връзка намираме, че организацията на работното време следва да се определи в Правилника за вътрешния трудов ред, чието издаване или промяна се извършва след провеждане на предварителни консултации по реда на чл. 181, ал. 2 от КТ. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 от КТ). Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата и дейността в предприятието. При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. В чл. 9а, ал. 1 от НРВПО е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да са повече от нормата за продължителност на работното време в периода. При изготвяне на графиците следва да се съобразяват и нормативно определените правила за осигуряване на минимални периоди на междудневна и седмична почивка. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа, но няма изрично задължение тя да съвпада с определени дни от седмицата.НС

2019-07-09 10:36:27 - Анифе Фераим

Моля за тълкуване:Изразът "която не е в кръга на неговите трудови задължения" от чл.110 КТ, означава ли, че работникът или служителят не може да изпълнява една и съща длъжност при същия работодател?

2019-09-05 15:33:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Фераим, Съгласно разпоредбата на чл. 110 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Цитираната разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд т.е към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. В тази връзка следва да се вземе под внимание, че допълнителен труд при същия работодател не следва да е за същата работа, която се изпълнява по основното трудово правоотношение. За тази цел, работата следва да бъде ясно определена и индивидуализирана в трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ. КА

2019-07-09 10:32:19 - Анифе Фераим

Заоносъобразно ли ще бъде, ако: Служител назначен на основен трудов договор, на длъжност медицинска сестра, да сключи втори трудов договор по чл.110 КТ, със същия работодател, извън установеното по първия ТД работно време, отново на длъжност медицинска сестра, но този път в Клинична лаборатория с цел да подпомага дейността на клиничния лаборант?

2019-09-05 15:32:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Фераим, Съгласно разпоредбата на чл. 110 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Цитираната разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд т.е към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. В тази връзка следва да се вземе под внимание, че допълнителен труд при същия работодател не следва да е за същата работа, която се изпълнява по основното трудово правоотношение. За тази цел, работата следва да бъде ясно определена и индивидуализирана в трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ. КА

2019-07-09 10:31:04 - Анета Колева

При прекъсване на стажа с регистрация в БТ за 1 месец губя ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ?

2019-07-29 15:40:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Колева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се договоря с колективен или индивидуален трудов договор. Бюрото по труда, където сте била регистрирана като безработно лице не е „работодател“ по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото по-горе обезщетение, ако отговаряте на посочените в разпоредбата изисквания. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. БД

2019-07-09 10:26:18 - Николай Спасов Шопов

Здравейте, до 01.7.2019г. имах сключен втори трудов договор за допълнителен труд 4 часа дневно. След четири години ми предстои пенсиониране. Какви документи трябва да ми бъдат издадени от работодателя, така че осигурителния доход по този договор да бъде включен към дохода, от който ще бъде изчислена пенсията ми!

2019-09-26 14:57:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Шопов, съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните от Регистъра на осигурените лица (РОЛ), подадени от работодателя/осигурителя по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и с документ по утвърден образец. Данните за осигурителния доход за времето на упражняване на допълнителен труд по втори трудов договор, подадени в РОЛ, служебно се включват към осигурителния доход за определяне размера на пенсиите за трудова дейност при спазване на правилата, установени с чл. 70 и 70а от КСО. В този случай при пенсиониране не е необходимо да се представя и друг документ за удостоверяването му. Когато лицата установят, че в РОЛ не са подадени данни за осигурителния им стаж или осигурителния им доход за определени периоди, независимо дали по основен или по втори трудов договор, могат да представят издаден от съответния осигурител/работодател документ – например удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2. Заинтересованите лица могат да извършват справки за подадените от работодателите данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да ползват различни електронни услуги на интернет страницата на Националния осигурителен институт (НОИ) - www.nssi.bg. За целта от всяко териториално поделение НОИ или негов филиал може да им бъде издаден персонален идентификационен код (ПИК). За изпълнението на съответните електронни услуги се изисква достъп до лични данни, като се въвежда личен идентификатор (ЕГН) на заинтересованото лице, чиято защита се осигурява чрез въвеждане на издадения от НОИ ПИК. Така например, справка за подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход може да се извърши чрез рубриката „Е-услуги“ и подрубриките „Справки“ > „по ЕГН и ПИК на НОИ“ > „Справки за социално осигуряване“ > „Справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране“. От същата рубрика може да се ползва и електронната услуга за определяне на прогнозен индивидуален коефициент чрез подрубриките „Справки“ > „по ЕГН и ПИК на НОИ“ > „Изчисляване на прогнозна пенсия“. ВН

2019-07-09 10:25:00 - Полина Матеева

Освобождаваме служител по чл. 328, ал.1, т. 2, като изплащаме обезщетение за неизползван отпуск и за неспазено предизвестие. След един месец получаваме пенсионно решение и начисляваме обезщетение две брутни заплати. Трябва ли да му се изплати и обезщетение по чл. 222, ал. 1 за оставане без работа? Зададох този въпрос на 10.06.2019 и нямам отговор!

2019-07-24 12:11:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Матеева, Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Срокът за който се изплаща обезщетението е до 1 месец, или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. От горното е видно, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е дължимо от работодателя, когато работникът или служителят е останал без работа. Разпоредбата не ограничава получаването на обезщетението, в случай че на работника/служителя е отпусната пенсия. КА

2019-07-09 09:17:16 - Димитър Петков

Фирмата в която работя е със сумарно отчитане на работното време със срок на отчитане 6 месеца. Приравнено към 8 часов работен ден.Работим по график.Законно ли е при изготвяне на графика за месеца да се залагат по малко часове от нормата за месеца въпреки, че сме на минус изработени часове от предходния месец. Пример за този месец норма 184, (120).

2019-07-26 11:45:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Петков, При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. В чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да са повече от нормата за продължителност на работното време в периода. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9в, ал. 1 от НРВПО когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б от НРВПО, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. Съгласно чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. Във връзка с изложеното считаме, че ако работодателят определи в поименния график за работа по-малко часове от установената норма за периода той е длъжен да изплаща на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за времето на престоя.НС

2019-07-09 09:12:25 - Димитър Петков

Фирмата в която работя е със сумарно отчитане на работното време със срок на отчитане 6 месеца. Приравнено към 8 часов работен ден.Работим по график. Пускам си отпуск от понеделник до петък включително и ми изготвят график в който съм на работа примерно : дневна смяна в неделя преди отпуска и нощна смяна в събота след отпуска.Законно ли е?

2019-07-26 11:45:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Петков, Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от НРВПО определя, че когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар. Поименният график следва да е за целия период на сумирано изчисляване на работното време, като може да бъде изменян от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). Намираме, че ако не са налични обстоятелствата по чл. 9а, ал. 2 от НРВПО работодателят не следва да изменя поименния график единствено поради подаденото искане за отпуск от работника или служителя. В случай, че промяната на поименния график в описаната в запитването хипотеза е обусловена от други причини, считаме, че няма пречка да бъде определено задължение за работа в неделя преди отпуската и в събота след нея. Ако намирате, че работодателят извършва нарушение на трудовото законодателство може да сигнализиране инспекция по труда за извършване на проверка в предприятието.НС

2019-07-09 07:36:18 - Николинка Илиева

Здравейте! Може ли учител по български език и литература с магистратура по специалността и 5 ПКС да бъде отстранен,а на негово място да бъде сложен учителят по английски,но имаш подобно образование ,но като бакалавър.Как ще се преобразува щат?

2019-08-05 15:43:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От изложеното в запитването не става по какви причини сте „отстранена“ от работа, както и дали е прекратен трудовия Ви договор и т.н. Щатното разписание на длъжностите при работодателя представлява вътрешно разпределение на работната сила в предприятието, съобразно неговата структура (обект, цехове, звена, служби, отдели, дирекции и др.), по трудови функции и длъжностни наименования, както и съответната бройка от всяка длъжност. Щатното разписание на работодателя е документ по целесъобразност, тъй като той решава с колко и с какви категории работници и служители ще осъществява дейността на предприятието. Щатното разписание на длъжностите при работодателя представлява вътрешно разпределение на работната сила в предприятието, съобразно неговата структура /обект, цехове, звена, служби, отдели, дирекции и др./, по трудови функции и длъжностни наименования, както и съответната бройка – цяла или ½, от всяка длъжност. В него се посочват и изискванията за заемане на съответната длъжност /образование, правоспособност и др./, както и основната работна заплата. Щатното разписание е акт на работодателя, който може да утвърждава промени в него.Няма ограничения в допълненията и измененията, които един работодател може да внася. В случай, че трудовият Ви договор е прекратен, заповедта за прекратяване можете да обжалвате в 2-месечен срок от прекратяването пред съответния съд. За изясняване на случая можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответна инспекция по труда. МВ/

2019-07-08 13:49:00 - Красимира Тенева

Служител по трудово правоотношение в държавната администрация /чл. 107а КТ/ следва ли да подава ежегодна декларация за имущество и интереси, през времето, когато е в: -отпуск за бременност и раждане; -отпуск за отглеждане на дете до 2 -години; платен годишен отпуск?

2019-08-05 15:41:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 107а, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, при постъпване на работа и всяка година до 15 май служителят е длъжен да подава пред лицето по ал. 6 декларация за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за потиводействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Това задължение не се отнася за служителите, които заемат технически длъжности. Служител, който е лице, заемащо висша публична длъжност, подава декларация за имущество и интереси само по реда на Закона за потиводействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. За конкретна информация се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС. МВ/

2019-07-08 12:15:53 - Ана Владимирова

При прекратяване на срочно трудово правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ, какви документи са необходими (освен присмено уведомление до работодателя за прекратяване трудовото правоотношение) да се представят пред стария работодател? Има ли значение дали новият трудов договор има клауза с 6 месечен изпитателн срок?

2019-08-09 19:13:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Владимирова, Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ), когато работникът или служителят работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 КТ и премине на друга работа за неопределено време, има право да прекрати трудовия си договор писмено, без предизвестие. Това е основание за прекратяване на трудовия договор, при което правото за прекратяване е на работника или служителя и при него не се изисква предизвестие. Правото за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ може да се упражни по всяко време на действието на сключения срочен трудов договор с писмено изявление на работника или служителя. Тъй като основанието за прекратяване е „преминаване на друга работа за неопределено време“, това обстоятелство следва да бъде удостоверено пред работодателя, като към заявлението може да се приложи сключен трудов договор за неопределено време. Няма значение, че по трудовия договор за неопределено време е уговорен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ. ЛТ/

2019-07-06 13:42:20 - Таня Стоичкова

Имат ли някаква защита хората с увреждания при евентуално уволнение? Имат ли допълнителен платен отпуск? Благодаря

2019-09-04 10:40:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Стоичкова, В чл.333, ал.1, т.3 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от някоя от изрично посочените болести: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване;6. захарна болест. Следва да се има предвид, че право на закрила при уволнение имат и трудоустроените работници и служители, независимо от това дали предписанието за трудоустрояване е изпълнено или не. Съгласно чл. 315 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност. КА

2019-07-06 11:58:24 - Юлия Тренчева

Здравейте, Представен ми е болничен лист за период от 19.06.2019 г. до 28.06.2019 г.за придружаване на болен над 18 годишна възраст. На 21.06.2019 г. болният е починал. Представен е акт за смърт от 21.06.2019 г. с час на смъртта 14,00 часа.На служителя 21.06.2019 г. счита ли се за болничен или за отпуск по чл. 157 ал.1 т.3 от КТ.

2019-08-05 15:38:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 157, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, съпруг,брат, сестра и родител на другия съпруг, или други роднини по права линия – 2 работни дни. В чл. 50, ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските е предвидено,че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 3 от КТ се ползва в работни дни. Ако лицето в деня на събитието /смъртта/ е било на работа, би могло да го ползва в следващите го два работни дни. МВ/

2019-07-05 20:01:51 - Валентина Стоянова

Моля да ми обясните длъжността педагог в дом за медико-социални грижи към каква категория персонал се определя , специалисти или технически и приложни специалисти ? Благодаря предварително !

2019-08-22 16:36:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Стоянова, За информация по поставения в запитването Ви въпрос, следва да се обърнете към рубриката „Заетост и безработица“. /НД/

2019-07-05 14:08:57 - Мария Пейчева

Здравейте уважаеми сътрудници, пише Ви бивш служител със стаж в БАН,38 г.,последните 25 без прекъсване. Напускам ИЕФЕМ-БАН с общ стаж 16 г. и 4 м. и постъпвам в ИБЦТ-БАН стаж 8 г. и 8 м. или 25 г. общо без прекъсване.БАН е най-голямата научна организация на бюджетна издръжка.Пенсионирах се и ми изплатиха 2 БРЗ.Имам ли право на 6 БРЗ по ПМС 31/94.

2019-08-05 15:37:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Предвид горното мнението ни е, че към момента на прекратяване на трудовия Ви договор няма да отговаряте на изискванията на разпоредбата – последните 10 години от трудовия си стаж да сте работила при “същия работодател”, поради което ще имате право на обезщетение от 2 брутни заплати. Съгласно чл. 1 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразу*вания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. В случай, че не попадате в посочената хипотеза, нямате право на обезщетение по ал. 1 на чл. 1 от ПМС № 31 от 1994г. Разпоредбата на ал. 2 на ПМС № 31 от 1994 г. се отнася за педагогически и медицински кадри. Алинея 2 на посоченото постановление се отнася за работниците и служителите от системата на Министерството на отбраната, системата на Министерството на вътрешните работи, от военизираните структури на Министерството на транспорта, от Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения и от Строителните войски, когато през последните 10 години от трудовия си стаж са работили в различни поделения на съответното министерство или военизирана организация. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд в 3- годишен давностен срок. МВ/

2019-07-05 12:36:07 - Теодора Георгиева

Здравейте, Във връзка с изплащане на обезщетение по чл 224 от КТ, за период от 2015г. до 2019г., прилага ли се погасяването по давност по чл. 176 а от КТ Поздрави, Теодора Георгиева

2019-08-05 15:37:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск е регламентирано в разпоредбата на чл. 176а от Кодекса на труда /КТ/ съгласно която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. Предвид цитираната разпоредба, правото на ползване на платения годишен отпуск за 2015 г., за която година служителят има неизползвани 25 дни, се погасява на 31.12.2017 г. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е уточнено, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. От разпоредбата е видно, че от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск започва да тече двугодишният давностен срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. МВ/

2019-07-05 10:48:18 - ВАНЯ МАНДЕВА

Здравейте, от разпореждането ми се вижда, че пенсията ми / отпусната през 2017 г./ само е преизчислена от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Защо не е приложен § 7в (2) ПЗР КСО, в който се казва : „ след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително „ ? И чак след това се сравнява с пенсията към 30 юни 2019 г. увеличена с 5,7 % . Благодаря предварително и хубав ден !

2019-09-27 11:01:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Мандева, пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г. подлежат от 01.07.2019 г. на увеличение и преизчисление, регламентирано с § 7б и § 7в от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). Размерът на пенсиите към 30.06.2019 г., които са отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г., се увеличава от 01.07.2019 г. с 5,7 на сто (§ 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО). От друга страна пенсиите с начална дата на отпускане до 31.12.2018 г. се преизчисляват от 01.07.2019 г. с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж (§ 7в, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО). Извършва се преценка кое от двете е по-благоприятно за отделния пенсионер. Когато увеличеният размер на пенсията с процент 5,7 и преизчисленият размер на пенсията с процент на тежестта на осигурителния стаж 1,2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер (§ 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО). ВН