Към категориите

2016-07-01 09:35:10 - Мария Петрова

Здравейте! Възможно ли е работодателят да поиска от ТЕЛК да се произнесе с решение относно трудоспособността на служител с психично заболяване и евентуално - относно показаните и противопоказните условия на труд за същия служител? Самият служител не е бил все още на ТЕЛК, но има няколко болнични листа за определено сериозно заболяване.

2016-07-26 16:54:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 1, т. 4 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, за сключване на трудов договор е необходим документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. След сключването на трудовите договори, здравето на работниците и служителите може да бъде гарантирано посредством обслужването на дружеството от служба по трудова медицина и профилактични медицински прегледи за работниците и служителите. Задължителното настаняване и лечение е уредено в чл. 155 и следващите от Закона за здравето. За въпроси свързани с прилагането му, защитата на здравето, лекарските комисии и техните правомощия, както и относно медицинската експертиза, следва да се обърнете към Министерство на здравеопазването. ЯР/

2016-07-01 08:45:39 - Стефка Димитрова

Може ли учител-възпитател на срочен договор да бъде освободен по чл.328,ал.1,т.3(намал.обема на работа) и ако -да,,то какъв е срока за подаване на декларацията по чл.222,че трябва да се изплатят 2 брутни заплати за оставане без работа?

2016-07-26 16:53:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Преценката дали да бъде прекратено едно трудово правоотношение или не, както и основанието за това е на работодателят. Законосъобразността на издадената заповед се преценява от съда. По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, следва да имате предвид, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. За да има право лицето на това обезщетени, то след изтичане на съответния период то следва да представи трудовата си книжка пред работодателя и от нея да е видно, че през този период то не е работило на друго място. ЯР/

2016-06-30 22:35:54 - Красимира Ангелова

Моля в какъв срок трябва да се изплатят заплатите обезщетения при пенсиониране?Аз съм учителка .На 30.06 ми бе връчена заповед за прекратяване на трудовите отношения поради възраст за пенсия,но ми бе отказано да ми се исплатят паричните обезщещения при пенсионирането.Колко време най-много могат и имат ли право на задържането им?

2016-07-22 11:56:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, обезщетението е дължимо от работодателя при прекратяване на трудовия договор. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд. Срокът за депозиране на исковата молба е 3 годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. МВ/

2016-06-30 18:39:53 - Христо Христов

В какъв срок след представяне на работодателя след 30 дни без работа по чл.328/1/2 на трудова книжка и документ от бюро по труда той трябва да плати 1 заплата по чл 222/1.

2016-07-22 11:55:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От изложеното по-горе се прави изводът, че по смисъла на чл. 222, ал. 1 от КТ оставането без работа касае всеки период, в който лицето не е работило по трудов договор или не се е намирало в трудово правоотношение. Посоченото в разпоредбата обезщетение се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. МВ/

2016-06-30 17:31:39 - Невелина Ананиева

Може ли да се сключи срочен трудов договор по заместване /чл.68, ал.1, т.3 от КТ/ преди титулярката, която е бременна да излезе в полагащия и се болничен 45 дни преди термина. Целта е лицето по заместване да може да се запознае с работата която ще извършва и титулярката да има възможност да и я предаде без това да предизвика сътресения в работния процес? Благодаря предварително!

2016-07-26 16:49:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа. От разпоредбата е видно, че предпоставка за сключването на такъв трудов договор е титулярът да отсъствува от работа. ЯР/

2016-06-30 15:26:42 - Стефана Дечева

Здравейте, има ли право майка да ползва частта от отпуска на бащата по чл.167а от КТ, при положение, че същият работи в Германия.

2016-07-26 16:48:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. От разпоредбата е видно, че едно от изискванията за да може единия родител да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител е да работят по трудово правоотношение. След като бащата е на работа в чужбина, то сме на мнение, че майката не може да ползва този отпуск (на бащата) от до 5 месеца. ЯР/

2016-06-30 15:14:09 - Анжела Ленкова

Наскоро се пенсионирах като учител - на 58 години и 4 месеца съм / ранно пенсиониране/и продължавам да работя като учител. Има ли право работодателят ми да ме съкрати , поради факта, че съм пенсионер /все още нямам навършени години за "редовното пенсиониране" - на 58 години и 4 месеца съм./

2016-07-22 11:54:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. . Под “право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” се има предвид както правото на пенсия, които се придобива при условията на чл. 68 от КСО, така и правото, което се придобива при условията на чл. 69в от КСО МВ/

2016-06-30 13:49:52 - Стефка Димитрова

Ако директор на училище освободи възпитател по чл.328,ал.1,т.3(поради намаляване обема на работа)-има ли право да назначи след 3 месеца възпитател на същото място?

2016-07-22 11:23:34 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при намаляване на обема на работата. В КТ не се съдържа разпоредба, която да регламентира в какъв срок работодателят може да сключи трудов договор с друго лице. МВ/

2016-06-30 12:09:53 - Дима Ангелова

Здравейте, колежка е в отпуск до навършване на една година на детето, което я навършва на 18.06.2016г. От 19.06.2016 година иска да излезе в платен отпуск. От 01.10.2015 година са увеличени заплатите. Трябва ли да се индексира базата за изчисление на отпуска, без да има отработени дни в 2016 година. Благодаря Ви предварително!

2016-07-20 08:54:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Ангелова, в чл.177 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, ползва платен годишен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Смисълът на цитираната разпоредба е да "компенсира" работниците и служителите, които поради факта на ползване на платен годишен отпуск не получават увеличената си работна заплата, която биха получили ако не ползваха отпуск. С оглед на това, когато базата за изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск е месец, предхождащ ползването на отпуска, а работните заплати са увеличени в месец, който не е база за изчисляване и през който се ползва платен годишен отпуск, то се заплаща добавка./КНП/

2016-06-30 11:28:25 - Марина Тодорова

На общо събрание членовете в училище решиха полагащото СБКО да се използва за екскурзия. Въпросът ми е с какъв размер данък се облага това СБКО и къде да се внесе.

2016-07-28 11:40:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Зададеният от Вас въпрос не е от компетенцията на рубриката „Въпроси и отговори“, раздел „Трудово право“. За отговор на зададения от Вас въпрос следва да се обърнете към Министерство на финансите. ЯР/

2016-06-30 10:19:28 - Славова

Здравейте, имаме колежка, която е в предизвестие за прекратяване на тр.договор по чл.328, ал.1, т.10 от КТ до 15.07.2016 г. От 12.07.16 г. същата ще ползва отпуск по болест за планова операция. Можем ли да й прекратим договора от 16.07.16 г. след като е в болнични.

2016-07-26 16:46:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Обстоятелството, че към този момент работника/служителя ползва разрешен отпуск поради временна неработоспособност не влияе на прекратяването, нито увеличава срока на предизвестието. ЯР/

2016-06-30 09:59:05 - Росица Стайкова

ЗАПИТВАНЕ Относно чл.222 ал.3 Уважаеми юристи, Моля за Вашето компетентно становище по следният казус: Предстои пенсиониране на наш учител. Подадена е молба за прекратяване на трудовия договор от 01.08.2016 г. Същият работи в нашето училище от 2002 г. и има отработени общо над 13 години, но има прекъсване от 29.04.2006 г. до 16.05.2006 г. /19 дни/. От последното назначение има трудов стаж 9 години, и 8 месеца. Въпросът ми е, можем ли да изплатим 6 брутни заплати за пенсиониране или дължим само 2 ? Благодаря! Росица Стайкова Счетоводител на 22 СОУ "Г.С.Раковски", гр. София Eл. поща: rosica_angel@abv.bg

2016-07-22 11:22:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е през последните 10 години от трудовия си стаж да сте работила като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. От изложеното в запитването не става ясно по какви причини лицето има прекъсване в периода 29.04.2006 г. до 16.05.2006 г. В случай, че в този период служителят не е работил при друг работодател и към момента на прекратяване на трудовия договор има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Конкретната преценка относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. МВ/

2016-06-30 08:30:10 - Мариана Кирилова

Лице работи при СИРВ с период на отчитане 6 месеца и работно време два дни работи по 12 часа от 08ч.-20 ч. и от 20ч.-8ч. и два дни почива. Представя болничен лист за периода от 16.06.2016г.-17.06.2016г., в който период е следвало да отработи 12ч.+4ч. Останалите неотработени 8ч. как следва да се отчитат, заплащат и отразят в работния график?

2016-07-26 14:01:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 162, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които работникът/служителят е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. МВ/

2016-06-29 21:15:44 - Стефан Арнаудов

При какви основания работодателят има право за откаже ползването на отпуск по чл 169 до 171, КТ, и има ли санкции за него?

2016-07-19 10:43:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Арнаудов, правото на ползване на отпуски за обучение е регламентиран в чл. 169-171а от Кодекса на труда (КТ). Видът на отпуските за обучение (платен или неплатен), за ползването им и размерите им са поставени в зависимост от това дали работодателят е дал съгласие за обучение на работника или служителя. Съгласието на работодателя определя правото на платен или неплатен отпуск за обучение и за явяване на изпит в средни или висши училища и за докторантура, в които приемането става с изпит. Съгласно чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. Съгласно чл. 170, ал. 1 КТ, когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище, приемането в което става с изпит, работникът или служителят има право на платен отпуск, както следва: 1. при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни; 2. при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни. Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина, който се признава за трудов стаж (ал.2). Съгласно чл. 171, ал. 1 КТ работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери:1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година; 2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения - до 30 работни дни; 3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца; 4. за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца. Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина (ал.2). Разпоредбата на чл. 171а от Кодекса на труда установява, че отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Това означава, че отпускът се ползва за участие в учебните занятия, за подготовка и явяване на изпити, за участие в учебна практика и др. Ползването на отпуските според организацията на учебния процес е гаранция за реализирането на правото на този вид отпуски. Следователно за ползването на платен отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 КТ е необходимо съгласието на работодателя. Ако работодателят не разреши ползването на отпуск за обучение, работникът или служителят има възможност да ползва неплатен отпуск за обучение по чл. 171 КТ в размери намалени на половина от установените в разпоредбата. Работодателят няма право да отказва ползването на отпуските по чл. 171 КТ, ако работникът или служителят е изпълнил всички изисквания по отношение на реда за поискване на отпуска и по отношение на изискванията за представяне на съответните документи, удостоверяващи както качеството му на обучаващ се, така и документите, които удостоверяват съответната цел, за която се искат – посещение на присъствени занятия, явяване на изпит и т.н. Ако считате, че правата Ви са нарушени можете да сигнализирате в съответната инспекция по труда./КНП/

2016-06-29 20:33:10 - Десислава Георгиева

Здравейте, Има ли основание работодателят ми да ме кара да работя в събота и съответно да ме компненсира за това с един почивен ден през седмицата; работя на трудов договор с 8-часов раб.ден и 5-дневна раб.седмица; моля посочете къде е основанието за такова компенсиране - в кой нормативен документ; трябва ли да има заповед от работодателя за това;

2016-07-28 12:04:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От запитването Ви разбиране, че Вашето работно време е от понеделник до петък – 8 часов работен ден, 40 часова работна седмица при подневно изчисляване на работното време. Разпределението на работното време в рамките на деня се определя в Правилника за вътрешния трудов ред. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекс на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на труд, извън установеното работно време през седмицата и през почивните дни представлява извънреден труд. Принципното положение, което установява Кодекса на труда е, че извънредният труд е забранен. (чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда). Извънредният труд е допустим по изключение в хипотезите, изброени в чл. 144 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 153, ал. 4 от КТ, за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. В запитването Ви не е посочено правното основание, на база на което работодателят Ви изисква от Вас да работите и в събота, но ако това е на база устна заповед и не е оформено посредством изричен писмен документ, то бихте могли да сигнализирате в съответната инспекция по труда за нарушаване на трудовото законодателство. ЯР/

2016-06-29 17:52:08 - Милена Илчева

Моля да ми дадете отговор във връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ и по-точто какъв документ се издава, за да се удостовери изплащане на трудово възнаграждение срещу разписка. Какви са реквизитите на разписката по чл.270, ал.3 от КТ, има ли утвърден образец на такава, и в кой нормативен акт са обявени нейните реквизити.

2016-07-28 11:36:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) и подзаконовите нормативни актове не посочват изричните реквизити на разписката по чл. 270, ал. 3 от КТ. Мнението ни е, че от документа трябва по безспорен начин да се установяват: работникът, работодателят, техните данни, размера на възнаграждението, сумите, които го формират, удържаните данъци и осигурителни вносни, периодът за който се изплаща дължимото възнаграждение, договорът по който се дължат, датата на изплащането му, подписи на страните, както и други основни реквизити по преценка на работодателя. За по-подробна и точна информация относно съдържанието на разписката като финансов документ можете да се обърнете и към Министерство на финансите. ЯР/

2016-06-29 14:42:43 - Маринела Иванова

Имах зададен въпрос на 02 юни и получих съобщение че въпросът ми е регистриран и ще ми бъде отговорено до 14 дни. Все още нямам отговор

2016-07-01 10:10:47 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Иванова, съгласно чл. 335, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява писмено. Според ал. 2 на чл. 335 КТ трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. Работодателят издава писмен акт – заповед, с която се обективира прекратяването на трудовото правоотношение и която се връчва на работника или служителя. Самата дата на прекратяване има значение за трудовите и осигурителни права, които възникват за работника или служителя вследствие на прекратеното трудово правоотношение – право на регистрация на бюрото по труда, право на различни видове обезщетения и т.н. Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Следователно в посочения от Вас случай заповедта за прекратяване на трудовия договор се връчва на съответния работник/служител след изтичането на уговорения срок, а оформената трудова книжка се предава на работника/служителя след прекратяването на трудовото правоотношение./КНП/

2016-06-29 14:03:33 - Стефка Георгиева

Имаме две работнички в отпуск по майчинство: едната по чл.163 от КТ/за разликата до 410 дни/, а другата по чл.164 ал.1 от КТ /до 2 години/. Фирмата преустановявя дейност. Работодателят има и друга фирма и има желание да ги устрои в нея. Как това да стане практически, така че майките да не бъдат ощетени?

2016-07-22 11:21:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От изложеното в запитването става ясно, че фирмата, в която работят двете служителки преустановява дейността си. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в случаите при закриване на предприятието. Закриване на предприятието означава пълно преустановяване на неговата дейност. Закриването на предприятието се извършва по решение, по реда и от органа или лицето, което го е създало или чиято собственост е това предприятие. В чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3 годишна възраст. След прекратяване на трудовия договор няма пречка с лицето да се сключи нов трудов договор за работа в другата фирма. МВ/

2016-06-29 12:42:23 - Росица Димитрова

Здравейте, редно ли е да се начисляват 3% СБКО, докато работникът ползва платен отпуск и ако не е редно - в кой нормативен документ мога да го прочета.

2016-07-26 14:03:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Разпоредбата на чл. 292 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници. Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване /СБКО/ се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. В чл. 44, ал. 2 от ПМС № 380 от 29.12.2015 г. за изпълнение на държавния бюджет за 2015 г. е предвидено, че средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в бюджетните организации се определят в размер до 3 на сто от утвърдените разходи за основни заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения, и на лицата, чиито правоотношения се уреждат със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, а се разходват през годината на базата на начислените средства за основни заплати. Според ал. 2 на чл. 44 от постановлението, начинът на използване на средствата по ал. 2 се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. МВ/

2016-06-29 12:24:35 - Вулева

Уважаеми г-н Министьр, Работя като лаборант в ПСОВ гр.Стамболийски,която е направена по проект на общинатс и ОПОС 2007-2013г.При откриването ме назначиха на пьлно работно време,като след петия месец го направиха шест часово без да се обяснат причини за това.Само беше казано,че ако не подпишем си отиваме.Питам какви са тези закони и може ли даработишвтакавасредаиданезаслужишпьлноработновремеспьленосигурителенста,такалиевЕС

2016-07-19 10:41:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Вулева, трудовото правоотношение възниква при постигане на съгласие от страна на работника или служителя и работодателя относно правата и задълженията, които се уговорят в трудовия договор. При изменения на задължителните елементи от неговото съдържание се изисква пак писменото съгласие на страните, обективирано в допълнително споразумение, сключено по чл. 119 от Кодекса на труда (КТ). Имайте предвид, че съгласно чл. 137, ал. 1, т.1 КТ намалено работно време се установява за:1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет (ал.2). В чл. 2 и чл. 3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (Наредбата) са изброени видовете дейности при извършването на които работниците или служителите имат право на намалено работно време. Следователно, в посочения от Вас случай, ако не сте сред изчерпателно посочените в Наредбата категории лица, работодателят има възможността да промени работното време на своите работници или служители, като намали неговата продължителност, но след тяхното писмено съгласие за изменение на трудовото правоотношение на основание чл. 119 КТ. За изясняване на случая се обърнете към съответната инспекция по труда. /КНП/