Към категориите

2016-07-04 12:45:37 - Венета Грозданова

Добър ден, Ако служител се яви на ТЕЛК и добие право на инвалидна пенсия, преди навършване на години: Има ли право да получи 6-те заплати, които му се полагат по Вътрешния правилник на съответното ведомство? Благодаря за отделеното време.

2016-07-19 16:01:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Грозданова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Следователно съгласно общите изисквания на чл. 222 ал. 3 от КТ е необходимо, на първо място, да е налице прекратяването на трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение; на второ място е необходимо, към момента на прекратяването на трудовия договор работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; на трето място, за получаване на по-големия размер от 6 брутни работни заплати на разглежданото обезщетение е необходимо съответният работник или служител да е работил при същия работодател през последните 10 или повече години от трудовия си стаж. Това означава, че изплащането на обезщетението е поставено в зависимост от това дали лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В ал. 4 от чл. 222 от КТ е предвидена възможност да получат обезщетението при пенсиониране работниците или служителите, които при прекратяване на трудовото правоотношение имат изискуемия осигурителен стаж, но са на възраст до 1 година по-ниска от изискуемата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като запитването Ви се отнася за лице, което е с отпусната пенсия за инвалидност, Ви уведомяваме, че в случай на прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание (чл. 22, ал. 2 от КТ). Г.Б.

2016-07-04 12:30:19 - Анелия Тодорова

Интересуваме ,лице работещо на трудов договор на пълен работен ден , може ли да бъде назначено на друго място на граждански договор на длъжност медицинска сестар.

2016-07-22 13:32:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови отношения. В чл. 66, ал. 1 от КТ е посочено, че трудовият договор съдържа данни за страните - работодател и работник или служител, и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. Гражданските договори (договор за услуга, за изработка и др.) се уреждат от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Спрямо гражданските договори не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Преценката, дали един договор е трудов или е граждански, следва да се прави за всеки конкретен случай от работодателя или възложителя на услугата. В случай, че с лицето ще се сключи договор, който съдържа данните по чл. 66, ал. 1 от КТ, мнението ни е, че договорът следва да е трудов, по реда на чл. 111 от КТ. Следва да имате предвид, че в чл. 112, т. 1 от КТ, за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. Тази забрана се отнася за случаите на полагане на допълнителен труд по втори трудов договор при същия или при друг работодател. За полагането на допълнителен труд се сключват трудови договор на основание чл. 110 КТ (при същия работодател) или чл. 111 КТ (при друг работодател), като работодателят по съответния допълнителен трудов договор преценява дали със сключването му се нарушава забраната по чл. 112 или не. Посочените в чл. 112, т. 1 от КТ работници или служители, които работят при специфични условия, са работници и служители, за които е установено намалено работно време (извършват работи по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време) и които имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ (извършват работи по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск). МВ/

2016-07-04 11:24:29 - Атанас Михайлов

Добър ден имам въпрос, Работех в СТАРТ АД на 2 рия месец предподписвам нов договор и на 7 мия месец се разболявам от херния и влизам на операция при което сам в болничен 3 месеца , при моето завръщане ме гонят тоест ме махат от фирмата по член 71,ал 1 от кодекса на труда ,при което не получих нито обещетение нито добро поведение а си ме изгониха

2016-07-22 13:31:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 67, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал.1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Веднъж уговорен, срокът за изпитване не може да се промени. В Кодекса на труда е предвидено, че до изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение на това основание работодателят не е задължен да се мотивира и да посочи причините за прекратяването, както и не се прилага закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ. След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава по съдебен ред. Срокът за депозиране на исковата молба е 2-месечен, считано от прекратяването. МВ/

2016-07-04 10:52:42 - Надежда Харалампиева

Здравейте, Освободили сме служител, считано от 01.07.2016 на осн. чл. 328,ал.1,т.2-съкращ.на щата. На 04.07.2016 лицето представя болничен за 10 дни. Въпросът ми е, трябва ли работодателят да отрази по някакъв начин тези 10 дни болничен при изплащането на обезщ.по чл.222 КТ, което ще се дължи на лицето в края на 07.16 /за оставане без работа-1мес/.

2016-07-22 13:30:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 222.,ал. 1 от КТ е предвидено,че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Мнението ни е, че предвиденото в разпоредбата обезщетение следва да се изплати след изтичане на отпуска за временна неработоспособност и възстановяване на работоспособността на работника или служителя. МВ/

2016-07-04 10:51:14 - Радослав Радушев

Въпрос относно изчисляване на заплата за май на служител, работил 22 дни (19 официални работни дни и 3 официални празнични) при сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане май- август: как се определя дневното възнаграждение, на базата на което се изчислява заплащането за официален празник? колко се начислява за работа на празника?

2016-07-28 12:00:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Размерът на трудовото възнаграждение (месечно, дневно, часово) по трудовото правоотношение се уговаря между работника/служителя и работодателя при сключването на трудовия му договор. По отношение размера на трудово възнаграждение за работа през официалните празници, разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика за работното време, т. е. не се полага извънреден труд. В този случай лицето получава „двойна надница“, като се има предвид основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Работата на официален празник се отчита в часове. Отчитането на отработените часове се прави, като се проследява фактическата заетост пред 24-те часа между 00:00 часа и 24:00 часа на съответния календарен ден, обявен за официален празник. Когато е установено сумирано изчисляване на работното време, в края на периода на отчитане се прави сравнение между нормата работно време за периода и отработеното време от работника или служителя (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ – с увеличение не по-малко от 50 на сто.Окончателните изчисления се правят от работодателя. Ако работника/служителя счита, че правата му са нарушение, то може да сигнализира в съответната инспекция по труда. ЯР/

2016-07-04 10:40:15 - Катина Стаматова

1. Как следва да се изплаща приравняването на нощния труд при СИРВ – всеки месец или в края на изравнителния период? 2. При положение, че Дружеството е избрало да плаща текущо по норма, а в изравнителния месец се извършва изравняване на реално изработените часове и изчисляване на наличието на извънреден труд, то приравняването част ли е от текущото заплащане на нормата за месеца? В случай че в някой от месеците, извън изравнителния, при 20 работни дни (160 часа норма) се изработят 70 часа нощен труд и 80 часа дневен труд, следва ли на лицето да се заплатят 160 часа по норма + 10 часа от приравняване, или следва да му се заплатят само 160 часа труд? 3. В случай, че в текущите периоди извън изравнителния се плаща по норма и допълнително се изплащат часовете от приравняване на нощния труд, а в изравнителния период нормата се намалява с вече изплатените часове от приравняване на нощния труд, то е възможно основната заплата за изравнителния месец да се окаже по-ниска от уговорената сума в трудовия договор. В този случай Дружеството в нарушение ли е на трудовото законодателство?

2016-08-09 13:30:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Разпоредбите на чл.8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ регламентират правото на работниците и служителите на заплащане за работа през нощта. В чл. 8 от НСОРЗ е предвидено,че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 ч на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0.25 лв. Превръщането на нощните часове в дневни се извършва съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. При нормална дневна продължителност на работното време 8 часа и нормална нощна продължителност 7 часа, коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 8/7, или 1,143. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не на извънредния труд. Предвид горнотомнението ни е, че след като преизчисляването на дневния и нощния труд не е свързано с наличие на извънреден труд, трудовото възнаграждение след превръщане на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ би следвало да се изплаща ежемесечно. При трудовата норма работникът е длъжен да изработи съответ¬на продукция или да извърши съответна операция за опреде¬лено време, срещу което той има право на трудово възнаграждение. Трудовите норми се определят от работодателя. Съг¬лас¬но чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ при су¬ми¬ра¬но от¬чи¬та¬не на ра¬бот¬но¬то вре¬ме, тру¬до¬во¬то въз¬наг-раж¬де¬ние, за за¬ра¬бо¬те¬но по тру¬до¬ви нор¬ми се уве¬ли¬ча¬ва с ко¬е¬фи¬ци¬ент, ра¬вен на от¬но-ше¬ни¬е¬то меж¬ду ча¬со¬ве¬те, по¬лу¬че¬ни след прев¬ръ¬ща¬не¬то на нощ¬ни¬те ча¬со¬ве в днев¬ни и дейс¬т¬ви¬тел¬но от¬ра¬бо¬те¬ни¬те ча¬со¬ве през ме¬се¬ца или ус¬та¬но¬ве¬ния пе¬ри¬од. В случая, изложен в запитването мнението ни е, че след като се приложи коригиращия коефициент 1,143 за нощния труд, на лицето следва да се заплатят 160 часа. В ал. 2 на чл. 247 от КТ е предвидено, че размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор. Според чл. 22, ал. 1 от НСОРЗ организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор.

2016-07-04 09:22:38 - Златина Янева

В гимназия се песионира лице от непедагогическия персонал, заемащо длъжност с постоянна заетост, независеща от учебния процес, и присъстваща в щатното разписание и списък образец 1 в последните 30 години. Същата по вид длъжност е неизменна част от щатните разписания на всички учебни и детски заведения в страната. На свободната длъжност се назначава лице с необходимите по длъжностна характеристика образование, квалификация и трудов опит по срочно трудово правоотношение с трудов договор сключен на основание чл.68 ал.1 т.1 и срок на договора 30.06.2016г. Два работни дни преди изтичане на посоченият срок, директорът на гимназията издава заповед, с която нарежда трудовото правоотношение на лицето да бъде удължено за срок от една календарна година, като му връчва допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение на основание чл.68 ал.1 т.1 и ал.4 във връзка с параграф 1 т.8 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и срок на трудовото правоотношение до 30.06.2017г. Въпросът ми е: Законосъобразно ли е в гореописаната фактическа обстановка да се прилага определението на „изключение“ в параграф 1 т.8 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда?

2016-07-26 17:05:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика, поради което следва да отправите зададения от Вас въпрос именно към тях. ЯР/

2016-07-04 08:58:27 - Пенка Петрова

Зачита ли се за трудов стаж времето прекарано в работнически факултет преди 1989 година и на какво основание?

2016-07-28 16:57:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Времето на обучение в подготвителни курсове за кандидат-студенти към висшите учебни заведения (РАБФАК), се е зачитал за трудов стаж на основание разпоредбата на чл. 79 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП). Този текст е заличен с изменението на чл. 79 от отм. ППЗП, прието с Постановление № 83 на Министерския съвет от 10.05.1991 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 21.05.1991 г.), в сила от 21 май 1991 г. Поради това времето на обучение в подготвителни курсове се признава за стаж при пенсиониране, само ако е до 21 май 1991 г.

2016-07-03 15:50:23 - Йордан Драганов

Работя на втори трудов договор на 1/2 бройка в здравно заведение в условия на спешност.Налага се да давам допълнителни графични дежурства като извънреден труд поради липса на кадри.Колегите на основен трудов договор също дават такива.Как се изчисляват извънредните часове положени от тях и от мен? Благодаря предварително.

2016-07-22 13:28:59 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От изложеното в запитването се разбира, че сте на сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.142, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа /чл. 142, ал. 4 от КТ/ Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. Отчитането на времето при работа в условията на сумирано изчисляване на работното време става винаги в края на определения за сумиране период. Когато нормата отработено време, след превръщане на нощните часове в дневни е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Превръщането на нощните часове в дневни се извършва съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. При нормална дневна продължителност на работното време 8 часа и нормална нощна продължителност 7 часа, коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 8/7, или 1,143. Спрямо нощните часове се прилага и чл. 8 от НСОРЗ, съгласно който за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби /чл. 8 и чл. 9, ал. 2/ се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Следва да имате предвид, че в чл. 112, т. 1 от КТ, за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. Тази забрана се отнася за случаите на полагане на допълнителен труд по втори трудов договор при същия или при друг работодател. МВ/

2016-07-03 12:30:33 - Свежа Кирилова Алексиева

Назначена съм по ТД по чл.68 ал.1 т.2 от КТ по програма "Асистенти на хора с увреждания" на 5-часов работен ден. Бих ли могла да започна работа по втори трудов договор при друг работодател на двучасов работен ден, или това би довело до прекратяване на трудовия ми договор като социален асистент. Ако е така, моля да ми изясните причината!

2016-07-22 12:06:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Предвид горното мнението ни е, че няма пречка да работите по трудов договор сключен по реда на чл. 111 от КТ, ако работата по този договор няма да пречи да изпълнявате задълженията си по основния трудов договор. МВ/

2016-07-03 12:18:29 - Стефка Димитрова

Някои от въпросите ми се изясниха.Не разбрах отговора на важен въпрос.Ако работник е освободен от срочен договор по чл.328,ал.1,т.3-какъв е срока за подаване на декларация и копие от трудова книжка по чл.222,ал.1 до работодателя?Питам за крайния срок от датата на освобождаване.3м.,6м. или 1г. е?

2016-07-28 11:42:34 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на съответния период и представяне на трудовата книжка пред работодателя, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. От разпоредбата е видно, че законодателят в конкретната разпоредба е поставил изискване периодът да е изтекъл, но не и в какъв срок след изтичането му да предостави съответните документи пред бившия си работодател за да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Обръщаме Ви внимание на чл. 358, ал. 1 от КТ, съгласно която давността за спорове относно парични обезщетения е 3 години. ЯР/

2016-07-02 03:35:32 - Стоян Иванов

При петдневна работна седмица и осемчасов работен ден, един път в месеца ни задължават да работим събота и неделя, в резултат на което се получава седемдневна работна седмица. В тези дни изпълняваме задълженията на друга длъжност. Законно ли е това и трябва ли да бъде заплатено за положения труд в почивни дни?

2016-07-26 17:02:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

От запитването Ви разбиране, че Вашето работно време е от понеделник до петък – 8 часов работен ден, 40 часова работна седмица при подневно изчисляване на работното време. Разпределението на работното време в рамките на деня се определя в Правилника за вътрешния трудов ред. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекс на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на труд, извън установеното работно време през седмицата и през почивните дни представлява извънреден труд. Принципното положение, което установява Кодекса на труда е, че извънредният труд е забранен. (чл. 143, ал. 2 от КТ). Извънредният труд е допустим по изключение в хипотезите, изброени в чл. 144 от Кодекса на труда. Извънредният труд се заплаща по реда на чл. 262, ал. 1 от КТ. В запитването Ви не е посочено правното основание, на база на което работодателят Ви изисква от Вас да работите и в събота и в неделя, но ако това е на база устна заповед и не е оформено посредством изричен писмен документ, то бихте могли да сигнализирате в съответната инспекция по труда. ЯР/

2016-07-01 16:08:55 - София Симеонова

Съгласно чл. 44, ал. 2 от Постановление No 380 от 29 декември 2015 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г., средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала (СБКО) в бюджетните организации се определят в размер до 3 на сто от утвърдените разходи за основни заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения. Ако общото събрание на работниците и служителите е взело решение, работниците по ПМС 66/1996 г. да получават СБКО, следва ли техните утвърдени заплати да се включват при определянето на размера на средствата, които ще се разпределят?

2016-07-27 17:08:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Имайте предвид че, съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Всеки който работи по трудово правоотношение има право на СБКО. В ал. 1 на чл. 44 от Постановление № 380 на МС от 29.12.2015 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 г. (Постановлението), средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в бюджетните организации заедно с припадащите се суми за данъци и осигурителни вноски се предвиждат по съответните бюджети в рамките на средствата за издръжка. Съгласно чл. 44, ал. 2 от Постановлението, средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в бюджетните организации се определят в размер до 3 на сто от утвърдените разходи за основни заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения, и на лицата, чиито правоотношения се уреждат със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и от Закона за Държавна агенция "Разузнаване", а се разходват през годината на базата на начислените средства за основни заплати. За допълнителни въпроси относно начин на формиране на средствата за разпределение за СБКО можете да се обърнете към Министерство на финансите. ЯР/

2016-07-01 14:58:53 - Стефка Николова

Ако служител има увеличение на заплатата от 01.07.2016 г. и през месец юли ползва платен годишен отпуск, на каква база се изчислява сумата за ползвания платен годишен отпуск?Благодаря!

2016-07-22 12:00:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. МВ/

2016-07-01 14:43:56 - Калина Конова

Уволнена съм на 10 май. От 15 март е обявен престой по вина на работодателя и получих труд. възнаграждение по чл.267 за това време. Този плат.престой счита ли се отработени дни по смисъла на чл.177 за изчисляване на обезщетение за неизп.отпуск? В този случай кой месец е база по чл.177 - април или февруари?

2016-07-26 16:59:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. Цитираната разпоредба гарантира правото на работника или служителя, в случай на престой не по негова вина, да получи брутно трудово възнаграждение пропорционално на времето, през което престоят продължава. Това право е гарантирано, независимо от продължителността на престоя. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включва и възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда. ЯР/

2016-07-01 13:56:05 - Милена Попова

При назначаване на пенсионер, зачита ли се трудовия стаж, който има преди пенсиониране, т.е начисляват ли се класове примерно за 38г. трудов стаж или се започва без клас и вече след първата година се начислява съответния % прослужено време /минимум о.6/ за всяка следваща година?

2016-07-26 16:57:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

С Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата) се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Съгласно чл. 2, ал. 2, Наредбата се прилага за работниците и служителите (в това число и пенсионерите) по трудово правоотношение във всички предприятия, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. В чл. 12, ал. 1 от Наредбата е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Обстоятелството, че работникът или служителят е пенсионер, не го лишава от правото на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ако са изпълнени условията по Наредбата за получаването му. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключването на трудовия договор включително и с лице – пенсионер се взема предвид от работодателя, когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). ЯР/

2016-07-01 12:07:54 - Дарин Ченев

Работя в РЗИ с безсрочен трудов договор, като държавен служител. От 4-ри месеца съм в неплатен отпуск и работя с трудов договор по чл. 111 от КТ в Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/, като лекар. Имам ли право да сключа и трудов договор за допълнителен труд в ЦСМП.

2016-07-26 16:56:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В общия случай, съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Работното време по трудов договор за допълнителен труд е уредено в чл. 113 от КТ, съгласно който максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители, и 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18 години могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 110 от КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. В тези случаи продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгласно чл. 152 от КТ и седмична почивка – 48 часа, съгласно чл. 153 от КТ. С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че работник или служител може да сключи един основен трудов договор на 8 часа и допълнителен трудов договор по чл. 110 от Кодекса на труда, който не може да бъде за повече от 4 часа за съответния работен ден. За информация до колко общата посочена по-горе хипотеза е приложима във Вашия случай, (предвид, че сте държавен служител в неплатен отпуск – и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител), следва да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, като институция отговаряща за въпроси, свързани със служебните правоотношения по Закона за държавния служител. ЯР/

2016-07-01 11:13:09 - Сабиха Сабит

Здравейте, Договорът ми беше прекратен по чл.325 т.3 от Кодекса на труда.Моят въпрос е следният: имам ли право да получа платена борса понеже продължавам обучението си задочно? Предварително благодаря!

2016-07-22 11:59:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи: 1. безработни; 2. заети; 3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време. За повече информация можете да се обърнете към съответното бюро по труда. МВ/

2016-07-01 11:08:23 - Екатерина Славчева

Здравейте, Имам въпрос и ако е удобно да ми помогнете. Имам трудов стаж над 8 мес. През лятото работех към една фирма (от м. Юни до Септември) тогава прекратихме договора, след това през м. Октомври подписах със същата фирма до 15.03.2016г. Имам прекъсване от 15.03.2016 до 25.05.2016 (не работех). От 27.05.2016 започнах в нова фирма и въпроса ми е имам ли право на платен отпуск да кажем за м. Юли? Изпитателения срок на договора е 6 месеца. Благодаря предварително.

2016-07-22 11:59:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. От запитването е видно, че в новата фирма сте постъпила на работа на 27.05.2016 г. От тази дата имате право на платен годишен отпуск, който се определя пропорционално на времето, което Ви се признава за трудов стаж до края на календарната година или до прекратяване на трудовия договор. Следва да имате предвид, че срокът за изпитване не е срок на договора. Според чл. 67 от КТ трудовият договор може да бъде сключен:1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. МВ/

2016-07-01 10:50:53 - Калинка Щерева

На лице, което ползва неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 г. по чл.167а от КТ, полага ли му се за този период редовен годишен отпуск?

2016-07-22 11:57:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 167а, ал. 8 от Кодекса на труда /КТ е предвидено, че времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на горното, за времето на ползване на отпуск по чл. 167а от КТ работничката/служителката има право на основен платен годишен отпуск. МВ/