Към категориите

2016-07-26 18:36:59 - Стефка Тодорова

Здравейте, майка ми е навършила пенсионна възраст и иска да се възползва от възможността за ранно пенсиониране като учител. Тя има 23 години стаж в училището в което е работила, но през последните 10 години има прекъсване от 2 години неплатен отпуск (от 1 май 2006 до 01 май 2008 г), за които са внасяни здравни осигуровки. Възможно ли е да се довнесат със задна дата осигуровките за тези две години, за да може възползва от по-високото обезщетение при пенсиониране (8 вместо 2 заплати)? Ако да - каква е процедурата и възмоно ли е писмено становище от Ваша страна, което да се представи пред работодателя? Името й е Евгения Пушкарова, ЕГН: 5712097294. Благодаря предварително, Стефка Тодорова

2017-04-24 16:41:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТОДОРОВА, Съгласно разпоредбата на чл.69в, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2016 г. при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта за жените се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до 31 декември 2029 г., а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. Стажът, който се признава за учителски е посочен в чл.19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Чл.19, ал.1 НПОС предвижда, че учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. По отношение на обезщетението за пенсиониране се прилага разпоредбата на чл.222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ). В нея е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Преценката на това дали Вашата майка отговаря на изискването през последните 10 години от трудовия й стаж да е работила в същото училище може да се направи, след уточняване на обстоятелството дали по време на неплатения й отпуск е работила при друг работодател или не. МИ/ТПООУТ

2016-07-26 16:55:37 - Анна Георгиева

Член на УС работи по ДУК. Има докторска степен и темата на дисертацията е свързана с възложените задачи по договора. Но в ДУК няма уговорено получаване на доп. възнаграждение за докторска степен. Приложем ли е чл. 11 от НСОРЗ? Ако не, на какво основание да се изплаща допълнително възнаграждение за образователна и научна степен "доктор"?

2016-08-19 16:10:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

ДУК не е трудов договор, респ. спрямо него не се прилага чл. 11 от НСОРЗ. За да се изплаща допълнително възнаграждение за докторска стерен, това трябва да бъде уговорено в ДУК. СН/

2016-07-26 16:31:34 - Богдан Демирев

Здравейте, Работя на трудов договор по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ със срок до 30.09.2016 г./петък/ включително. Считано от 1.10.2016 г. ли ще бъда освободен? На 3.10. започвам работа в друга фирма.Благодаря!

2016-09-07 12:15:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се посочва и датата, от която то се прекратява. ЯР/

2016-07-26 14:30:05 - Юлия Колева

Уважаеми Господа, Имам следния въпрос:Може ли работодател и по кой член от КТ да освободи работници имащи право на пенсия според чл.68 ал.3 от КСО? Имам предвид , че някои от тях са на възраст над 68 години и няма как да направят изискуемия стажпо чл.68 ал1 и 2 от КСО

2016-08-18 10:33:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в случай че лицата нямат право на пенсия по алинеи 1 и 2 от същия член, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. В чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст. Както е видно от разпоредбата, работодателят може да прекрати трудовия договор с работник/служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и по чл. 68, ал. 3 от КСО. МВ/

2016-07-26 14:13:00 - Е. Бусарова

Може ли обезщетение при пенсиониране по чл.222 ал.3 КТ да бъде изплатено по касов път? Може ли да се удържи запор върху това обезщетение?

2016-08-23 15:56:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Считаме, че работодателят има право да направи удръжка от обезщетение, дължимо на работника или служителя, независимо от неговото съгласие или несъгласие, ако съществува правно основание за това. В текста на чл. 512, ал. 1 ГПК е предвидено, че запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. Съществуват тълкувания на законовия текст, според които запорът се отнася и до дължимите от работодателя обезщетения по КТ. Тъй като поставеният от Вас въпрос е свързан с прилагане на разпоредбите на ГПК относно изпълнение върху вземания на длъжника (обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ), считаме, че следва да се обърнете за информация към съдебния изпълнител, който е наложил запора. СН/

2016-07-26 12:14:03 - Божидарка Маринова

Здравейте! Във фирмата работим на СИРВ. На 2 срещу 3 май 2016 г. бях нощна смяна и на 3 сутринта се наложи да взема болничен за гледане на болна майка. Във фиша ми за месец май 2016 г. нямаше отразено нито нощен труд, нито възнаграждение за празничен труд, нито част от основната ми заплата... При запитване защо не получих отговор. Какво следва да ?

2016-09-07 11:42:03 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, Официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. За нарушения на трудовото законодателство, следва да сигнализирате в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. ЯР/

2016-07-26 11:38:38 - Десислава Иванова

Привет!Въпросът ми е: има ли вътрешно съвместителство по см.на чл.259 КТ, когато служител изпълнява работата на др.колега при еднакви длъжностни характеристики и вписано в тях задължение за заместване. Може ли да се ползва от правото на допълнително заплащане, като ал.2 на чл.259 казва,че по ал.1 не може да се ползва когато е заметник по длъжност?

2016-08-18 10:28:01 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно разпоредбата на чл. 259 от Кодекса на труда /КТ/, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Според чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика с която са регламентирани правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовият договор. В нея обикновено се посочват кода по НКП, образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността и осъществяваните връзки и взаимодействия с други длъжности при работодателя. От сключения трудов договор, длъжностната характеристика и указанията на работодателя следва да е ясно какви са трудовите задължения на работника/служителя, за изпълнението на които се плаща договореното трудово възнаграждение. В длъжностната характеристика по наше мнение не би могло да се уговори задължение за заместване по длъжност на отсъстващ работни/служител. В случай, че лицето по длъжност не е заместник на отсъстващия считаме, че следва да получава допълнително трудово възнаграждение за заместването, ако през това време изпълнява и своята длъжност. МВ/

2016-07-26 11:27:02 - Росица Стайкова

Моля, за Вашето компетентно становище по следният казус: Учител назначен при условията на чл. 114 от КТ като външен лектор с определено възнаграждение има отработени за 8 месеца – общо 600 лекторски часа. Същият има основателни претенции за обезщетение за неизползуван платен отпуск по договора си за периода от 01.10.2012 г. до 31.05.2013 г. Как да определим трудовия и осигурителния стаж за да изплатим дължимото от нас обезщетение за отпуск. Съгл. Чл. 10, ал. 2 от Наредба за трудовата книжка и трудовият стаж за определяне тр. стаж на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение се определя като „За времето от 01.01. 2009 г. трудовия стаж на лицата се зачита съобразно работното време, определено с трудовия договор“. Изчислила съм, че се полагат 600 лект. часа : 8 часа : 21 ден = 3,57 мес. осигурителен стаж /който е равен на трудов/. Правилно ли е ? Служителката сме я назначили по чл. 114 като външен лектор тъй като в този период не е имало щатна бройка за тази длъжност. Благодаря! Росица Стайкова Счетоводител на 22 СОУ "Г.С.Раковски" гр. София

2016-08-26 11:52:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж - чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Министерството на труда и социалната политика не извършва конкретни изчисления, тъй като те са от компетентност на съответните длъжностни лица в предприятието по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на КТ. СН/

2016-07-26 11:02:59 - Румяна Котева

Уважаема администрация на рубрика "Трудово право", изпратих запитване към Вас на 16.06.15г. и нямам отговор.Въпросът ми беше регистриран от Вас и получих потвърждение от Вас.

2016-07-26 13:36:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) е основен платен годишен отпуск в увеличен размер. Той е в размер не по-малко от 26 работни дни се полага на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като ако това е станало в някакъв етап през годината, то размерът се определя пропорционално, считано от датата на съответното решение на медицинските органи. Окончателните изчисления се правят от работодателя. ЯР/

2016-07-26 10:03:13 - Мануел Василев

От 1 август по кой код от НКПД помощник-директорите ще бъдат преназначени като заместник-директори в училищата?

2016-09-07 11:36:16 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

По отношение на кодовете от Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България следва да се обърнете към рубриката „Заетост и безработица”. ЯР/

2016-07-25 23:08:01 - Марина Петкова

Работя като учител. Ползвам си една голяма част от платения отпуск през юли и август. Искам обаче да ползвам платен отпуск и през септември, но ми бе казано, че заявлението за отпуск трябва да съдържа ясни мотиви, защо точно тогава искам да го ползвам. Има ли право работодателя да иска мотиви за платен отпуск?

2016-08-18 10:32:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В Кодекса на труда не е предвидено ограничение във времето за ползване на платен годишен отпуск от учителите. С оглед да не се затруднява учебният процес, същите ползват отпуск във време, когато учениците не са заети с учебни занятия. Няма пречка обаче платеният годишен отпуск да се ползва по всяко време на календарната година. В чл. 173, ал. 1 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение на работодателя. В искането за ползване на платения годишен отпуск не е предвидено лицето да излага мотиви за ползването му. За изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/

2016-07-25 19:03:35 - Петров

6 работници с раб. време понеделник-петък, 8 часа. Почти всяка събота, рядко и неделя, се налага да работят 1 или 2 от тези работници, които да почиват друг ден. Поради естеството на работата и др. условия в събота ще работят различни работници. При описаните обстоятелства какъв метод на отчитане на работното време би бил най подходящ и законен?

2016-08-30 16:10:01 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Във връзка със зададения въпрос и подадената информация изразяваме мнение, че бихте могли да ползвате чл. 142 от КТ, който урежда сумираното изчисляване на работното време. В чл. 142, ал.2 от КТ е предвидено, че работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време и определянето на периода на отчитане е правомощие на работодателя и се извършва по негова преценка. При сумираното отчитане (изчисляване) на работното време продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. В чл.152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153, ал. 1 и ал. 2 от КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Ограничението за удължаване на работната седмица не следва да се разбира като възможност да се надхвърля установената нормална продължителност на работното време за периода на сумирано отчитане. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство. СН/

2016-07-25 15:10:02 - Петя Цанова

УВАЖАЕМИ ДАМИ ГОСПОДА, Държавен служител съм в Държавен фонд „Земеделие”, считано от 2012 г. В периода 09.2013-12.2015 г. бях в отпуск по майчинство. Завърнах се на работа, считано от 14.01.2016 г. В периода 21.10.2015-14.01.2016 г. бях в платен годишен отпуск и с издаден болничен лист. След направена справка установих, че за периода на отсъствието ми поради отпуск по майчинство, имах изчислен брой дни за допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 дни за всяка календарна година. В последствие, без обяснение, същите ми бяха изчислени пропорционално на действително отработеното време, а именно – 8 дни за 2013 г., 0 дни за 2014 г. и 2 дни за 2015 г. (тъй като прекратих отпуска си по майчинство, считано от 21.10.2015 г.). Времето, в което съм била в платен годишен отпуск и в отпуск по болест (21.10.2015-14.01.2016 г.) ми е зачетено като време, за което ми се полага допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време. Съгласно българското законодателство, работодателят и органът по назначаването имат правомощия във връзка с правото на допълнителния платен годишен отпуск. С писмена заповед работодателят по чл. 4, ал. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, определя онези работници и служители, заети по трудово правоотношение, които имат това право. По чл. 50, ал. 3 от ЗДСл в правомощията на органа по назначаване е да определи начина на конкретизиране размера на допълнителния платен годишен отпуск при ненормирано работно време. В случая органът по назначаване е издал Заповед № 03-РД/1909 от 16.08.2012г., в която е определил размера на допълнителния платен годишен отпуск за ненормирано работно време служителите, в зависимост от длъжността, която заемат, но не е конкретизирал начините за определяне на полагаемия допълнителен платен годишен отпуск. Няма законово изискване по ЗДСл правото на допълнителен платен годишен отпуск да бъде обвързан непременно с времето, през което е положен труда извън редовното работно време, нито със заеманата длъжност, нито с продължителността на отсъствие. С оглед на горното, размерът на този допълнителен отпуск не се определя пропорционално на времето, през което служителите са работили действително при условията на ненормиран работен ден, а би следвало да се определи в пълен размер за съответната календарна година. С настоящето Ви моля за мнение, относно прилагането на разпоредбите на Закона за държавния служител, в частност чл. 50, ал. 2 от ЗДСл: „За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни”.

2016-09-07 11:35:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

За въпроси, свързани със служебните правоотношения по Закона за държавния служител, е необходимо да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. ЯР/

2016-07-25 14:40:33 - снежанка стоименова

Здравейте, Въпроса ми е свързан с правото на ранно пенсиониране на работниците и служителите:1. Съгл. КТ работниците/служителите не могат да бъдат освободени на основание чл. 327 ал.1 т. 12, защото още не са придобили право на пенсия за ОСВ. Освобождаването трябва да бъде на основание чл. 325 – по взаимно съгласие. Но ако работника е встъпил в последната година преди пенсиониране трябва да му се изплати обезщетение на основание чл. 222 ал.4 от КТ – . В такъв случай, работника няма да има право на регистрация в Бърото по труда. Така ли е? И втория ми казус е следния: Напуснал работник, получил обезщетение по чл. 222 ал. 4, който не е ползвал правото на ранно пенсиониране а е започнал на друго място работа и е освободен по чл. 328 т. 2, или чл. 331 от КТ ще може ли да се регистрира в Бюрото по труда?

2016-08-18 10:31:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е по инициатива на работника/служителя. В чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това субективно право на работодателя и от него зависи дали да прекрати трудовия договор на това основание, при наличие на предвидените изисквания - към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно условията, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Ако трудовото правоотношение на лицето бъде прекратено и към датата на прекратяването лицето отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, то ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 или 6 месеца. В чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата по чл. 114а, ал.1 от Кодекса на труда (работници сключили еднодневен трудов договор с регистриран земеделски стопанин) или законодателството на друга държава. Както е видно от разпоредбата, право на парично обезщетение имат лицата, които не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. За повече информация по този въпрос можете да се обърнете към съответното бюрото по труда. МВ/

2016-07-25 13:31:05 - Анелия Деликоцева

Служител назначен на основание чл. 230 от КТ по Проект Нова възможност за МЗ, 6-те месеца изтичат на 01.09.2016. Въпросът ми е за 5 дни отпуск по чл. 231, ал. 3 преди изтичане на договора ли се дават или след като се сключи новият договор. Може ли договор по чл. 230 да не се прекрати, а с ДС по чл. 119 от КТ да се направи безсрочен или срочен

2016-08-05 15:55:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 230, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, с трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж. Според сега действащата разпоредба на ал. 2 на чл. 230 от КТ, с договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуално обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, в които времетраенето се определя съгласно училищния учебен план. Съгласно чл. 230, ал. 3 от КТ трудовият договор с условие за обучение за учениците в професионалните училища и професионалните гимназии се сключва по реда на глава петнадесета, раздел I. В чл. 231, ал. 1 от КТ е предвидено, че резултатът от обучението по договора по чл. 230, ал. 1 се установява чрез изпит на работника или служителя, който се провежда при условия и по ред, определени от работодателя. При обучение за придобиване на професионална квалификация изпитът се провежда при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Според ал. 2 на чл. 231 от КТ, при успешно полагане на изпита на работника или служителя се издава документ, който удостоверява придобитите знания и умения. При обучение за придобиване на професионална квалификация резултатите от обучението се удостоверяват при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. В чл. 231, ал. 3 от КТ е предвидено, че при завършване на обучението работникът или служителят има право на платен отпуск за подготовка и явяване на изпит в размер, уговорен с работодателя, но не по-малко от 5 работни дни. При повторно явяване на изпит работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размер 5 работни дни, който се признава за трудов стаж. Както е видно от разпоредбата, този отпуск е целеви, ползва се от лицето за подготовка и явяване на изпит. Предвид гореизложеното мнението ни е, че тъй като трудовият договор по чл. 230 от КТ на лицето е срочен, той следва да се прекрати с изтичане на уговорения срок – чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Както посочихме по-горе, такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж – чл. 230, ал. 1, изр. 2-ро от КТ. МВ/

2016-07-25 12:04:18 - Цветан Михайлов

Здравейте, имам следния въпрос: Със съдебно решение имам присъдено обезщетение за положен извънреден труд и платени осигуровки и данъци върху сумата.Следва ли работодателя да прибави допълнителен трудов стаж ? В какви срокове и по какъв ред ?

2016-08-05 15:54:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

В чл. 355, ал. 5 от Кодекса на труда е предвидено, че по този кодекс за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. МВ/

2016-07-25 12:00:27 - Цветан Михайлов

Здравейте, имам следния въпрос: Допустимо ли е създаване на организация на труд за охрана на осъдени, настанени в лечебно заведение, от един служител при 12 часови смени без да бъде осигурено време за отдих, за хранене и физиологични почивки ?

2016-08-05 15:48:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл.142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. В чл. 151, ал.1 и 2 от КТ е предвидено, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. По време на почивка лицето не изпълнява трудовите си задължения. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред. Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. В нормативната уредба по трудово законодателство няма определение на понятието “ непрекъснат процес на работа”. Практиката показва, че това са преди всичко производства и дейности, чието прекъсване е нежелателно поради самото им естество – например в здравеопазването, в сферата на услугите(хотелиерство) и др. под. При непрекъснат процес на работа, обикновено работното време се организира и разпределя на смени при спазване изискванията на КТ за максимална продължителност на работния ден, спазване на междудневните и междуседмични почивки, редуването на смените и т.н. Следователно, само в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на чл. 151, ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което в рамките на работното им време. Съгласно чл. 8 от Наредба № 12 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите. За повече информация се обърнете към рубриката „Безопасност и здраве при работа“. МВ/

2016-07-25 11:49:35 - Цветан Михайлов

Здравейте, имам следния въпрос: Допустимо ли е ръководител на работодателя да установява практика на ползване на платен отпуск от 1 до 5 дни в месеца, които се залагат в месечен график на дежурствата и в несъответствие на годишния график за отпуските който е утвърдил ? Отчасти се касае за държавни служители - майки на деца до 7 год.

2016-08-05 15:47:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. В ал. 5 на чл. 173 от КТ е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено заявление до работодателя, в която се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Разпоредбата на чл. 176 от КТ регламентира отлагането на ползването на платения годишен отпуск. В ал. 2 на чл. 176 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Според чл. 176, ал. 3 от КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Според чл. 174 от КТ, работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4. Засъдействие за изясняване на случая се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/

2016-07-25 11:45:30 - ралица попова

Трябва да издам обр.УП-2 на учител за периода от 01.01.1986 до31.12. 1989г. През м.09 1986г. лицето има отработени 14 дни , а останалите 12 ги няма във ведомостта. Мога ли да ги посоча като неплатен отпуск при условие, че през годината не ползвала друг неплатен отпуск.Лицето няма прекъсване в трудовата книжка.

2016-08-05 15:46:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от разпоредбата, неплатения отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, работодателят не може да предостави този отпуск без да е направено искане от лицето. По отношение попълването на удостоверения УП 2 и УП 3 се обърнете към Националния осигурителен институт.МВ/

2016-07-25 11:27:56 - Пламен Стоилов

Родители на близнаци, на колко месеца отпуск по чл.167а от КТ имат право? Всяко дете само за себе си ли е или двете деца се считат за едно/ за целите на определяне правото на отпуск/?

2016-08-05 15:45:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Когато са родени близнаци, размерът на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ не се “удвоява”. Когато родените деца са близнаци, отпускът е в размер на 6 месеца общо, той не се ползва поотделно за всяко от тях по 6 месеца. МВ/