Към категориите

2017-05-17 18:03:46 - Десислава Каменова

Може ли служител да бъде назначен на втори трудов договор в същото предприятие, по време на платения си годишен отпуск и на същата длъжност?

2017-05-26 13:59:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Не е възможно да се сключи такъв трудов договор за същата длъжност.

2017-05-17 15:23:06 - Лилия Владимирова

През 2008 г. сме прекратили ТД с лице, което е придобило право на пенсия при условията на II категория труд. Изплатени са 6 БРЗ. НОИ отказа отпускането на пенсия защото не призна един период от стажа за II к. Сега лицето ще прекрати ТД и ще кандидатства за пенсия з III кат.труд. Редно ли е да се преизчисли обезщетението и да се доплати разликата

2017-05-26 14:11:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Изплатените през 2008 г. 6 брутни работни заплати като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ са изплатени без правно основание, след като НОИ е отказал да отпусне пенсия, тъй като лицето не отговаря на изискванията за ІІ категория труд. При прекратяването на трудовия договор през 2017 г. и подаване на документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ІІІ категория труд, работодателят следва да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

2017-05-17 14:44:01 - Димитър Русинов Ботев

Здравейте, зададох въпрос на 28.04.2017 г. относно обезщетение при пенсиониране. Виждам, че вече отговаряте на въпроси от 03.05.2017г.Бих желал да знам ще се публикува ли въпросът ми публично и съответно ще получа ли отговор. Все още не е изтекъл 14 дневния срок за отговор от Вас, за което моля да ме извините, но съм доста притеснен.

2017-05-18 11:40:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - за срок от 6 месеца (чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда). В запитването сочите, че сте работили в една и съща фирма от м. 05.2004 г. до м. 02.2009 г., след това сте били регистрирани като безработно лице от м. 03. до м. 08. 2009 г. (с обезщетение) и от м. 09. до м. 01.2010 г. (без обезщетение), а през м. 02.2010 г. отново започвате да работите в същата фирма до м. 04.2017 г. Бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, поради което считаме, че няма прекъсване на трудовия стаж, положен при работодателя - училището. За да се прецени дали и кога ще бъде изпълнено изискването за наличие на 10 години стаж за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни работни заплати при прекратяване на трудовия договор, след като сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят следва да отчете единствено трудовия стаж, който е придобит при него, изключвайки времето на регистрацията в бюрото по труда, независимо от това дали се зачита за трудов стаж или не. Предвид изложените данни би могло да се приеме, че през последните 10 години от трудовия си стаж сте работили при един и същ работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Това означава, че при прекратяване на трудовото му правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Преценката относно правото и размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда принадлежи на работодателя.

2017-05-17 14:25:59 - Даниела Колева

Трудовото правоотношение на служител е прекратено на 16.03.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ. На 11.05.2017 г. същия е подал заявление да му бъде изплатено обезщетение от едномесечно брутно трудово възнаграждение за оставане без работа, на основание 222, ал. 1 от КТ. Видно от представеното Разпореждане № 226-01-71-1 от 20.05.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, за периода за който лицето претендира изплащане обезщетението, същия е получавал обезщетение от НОИ за безработица. В тази връзка, следва ли да бъде изплатено обезщетение на служителя за оставане без работа и ако да – в какъв размер, предвид последното изречение на текста на чл. 222, ал. 1 от КТ, където е предвидено, че ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Прилагам: 1.Разпореждане № 226-01-71-1 от 20.05.2016 г.; 2. Служебна бележка от Агенцията по заетостта.

2017-06-05 10:32:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Законодателят е уредил и хипотезата, в която лицето може да постъпи на работа с по-ниско трудово възнаграждение като в този случай, на работника или служителя се изплаща разликата между дължимото обезщетение и полученото трудово възнаграждение. Обезщетението за безработица не е трудово възнаграждение и затова втората хипотеза по чл. 222, ал.1 от КТ не е приложима. Във връзка с гореизложеното, считаме че при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ се дължи обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда. Следва да имате предвид, че давността за погасяване на вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор е три години (чл. 111, б.б от ЗЗД).

2017-05-17 13:45:42 - Мелин Юсеинова

Как следва да се изчислява възнаграждението за платен отпуск на лице, което ползва отпуск на основание чл.157, ал.2 от КТ за определени часове в рамките на деня? Съответно, ако лицето е назначено на подневно и на сумирано отчитане на работното време. Как следва да се изчисляват и основната заплата и допълнителното възнаграждение за стаж?

2017-05-26 14:21:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 157, ал. 2 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177. Разпоредбата не предвижда ограничения нито в рамките на календарната година, нито в друг период. Единственото, което е необходимо, е всеки път да се представя документ, издаден от компетентните органи - чл. 313 КТ. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

2017-05-17 12:40:16 - ХРИСТИНА СТОЯНОВА

Здравейте,въпросът ми е следният:при сумирано работно време и работа на служител по 12 часа през ден,трябва ли да има междуседмична почивка от 36 часа

2017-05-23 13:37:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). От текста е видно, че 12 часа е максималната продължителност на работната смяна, а не че лицето трябва всеки работен ден да отработва по 12 часа. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ). При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в размер по-малък от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.

2017-05-17 11:33:07 - Десислава Маринкова

Здравейте! Може ли да ми отговорите на следния въпрос? При възстановяване на незаконно уволнен служител, дължат ли му се ваучери за храна или паричната равностойност на ваучерите за храна за периода от датата на уволнение до датата на възстановяване на работа?

2017-05-26 14:42:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, ваучери за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представените синдикални организации в предприятието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор е предвидено, че чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък "ползватели", средства за храна отделно от възнаграждението им. Предоставяните ваучери за храна са средство за замяна, посредством което ползвателите получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност на ваучерите в ресторанти, заведения за бързо обслужване, както и в обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните. Предоставянето на ваучери за храна може да бъде извършено по реда на чл. 294 от КТ със средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, тъй като ваучерите за храна са социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите, когато са предоставени по реда и начина, определен в чл. 293 от КТ. Ваучерите могат да се предоставят само за дните, в които работниците и служителите действително са полагали труд, ако това е записано изрично в решението на общото събрание на работниците и служителите в търговското дружество. При прекратяване на трудовото правоотношение или на договора за управление всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери. Поради горното изразяваме мнение, че работодателят не дължи ваучери за храна за периода от датата на уволнението до датата на възстановяване на лицето на работа.

2017-05-17 09:43:21 - Цветан ПАНОВСКИ

От 1г живея и работия в Букурещ. Съпругата ми и синът ми също са с мен като съпругата ми ползва неплатен отп. със съгласието на раб. Имаме издаден формуляр S1 и сме регистрирани в Рум. ЗОС. В момента съпругата ми е бременна. Тя има ли право на 45 дни болничен преди термина и 1г майч. след това? Има ли право на бол. преди тези 45 д ако се наложи.

2017-06-13 16:12:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Пановски, Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Условията за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане са уредени в чл. 48а от КСО, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и майчинство (т.е. работещите по трудово, служебно или друго правоотношение) имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал.1 от КСО). В запитването си посочвате, че от 1 година живеете в Букурещ и съпругата Ви ползва неплатен отпуск, поради което считаме, че не отговаря на условието да е “осигурено лице” по смисъла на КСО и не е възможно да получава парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Следва да имате предвид, че ако към 45-тия ден преди раждането съпругата Ви работи и има 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство, няма пречка да получава парично обезщетение за бременност и раждане. МХ/ТПООТ

2017-05-17 09:32:02 - Белчева

В рамките на осем часов работен ден, при един и същ работодател, един работник има оформени два трудови договора за две различни длъжности за неопределено време във връзка с чл.138 (1) от КТ. Единият трудов договор е за 6 часов работен ден, а втория е за 2-часов работен ден. Въпроса е когато работникът излезе в платен отпуск по договора за 6-часов работен ден, който се счита за основен, би трябвало със същия размер от дни да се води в отпуска и по втория трудов договор, който е за 2-часов работен ден. Т.е. след като за календарна година работника има право на 20 раб.дни платен отпуск, те би трябвало да се ползват едновременно и по двата трудови договора. Правилно ли е с една молба и с една заповед да се оформят и отразяват ползването на платения отпуск по двата трудови договора? 17,05,2017

2017-06-05 10:48:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. В чл. 355, ал. 2 КТ е предвидено, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, т. е. по него работникът има право на пълния размер на платения годишен отпуск. За да бъде зачетен един ден трудов стаж при работа на непълно работно време по трудов договор с продължителност на работното време по-малка от половината от законоустановената продължителност, броят на работните дни, които се зачитат за трудов стаж, се изчислява пропорционално спрямо законоустановената продължителност на работното време по чл. 136, ал. 3 КТ. В този случай чл. 355, ал. 2 от КТ не се прилага, тъй като работникът или служителят работи по-малко от половината законоустановеното работно време. С оглед на гореизложеното, ако работното време е 2 часа на ден, при законоустановена 8-часова продължителност на работното време, пропорционално се признава 1 ден трудов стаж при отработени 4 работни дни, т. е. по него работникът има право на 20/4 дни платен годишен отпуск. Трудовият договор по основното трудово правоотношение и допълнителният трудов договор са самостоятелни трудови договори, поради което платеният годишен отпуск се ползва по всеки трудов договор, а не в общ размер, както сочите в запитването. За да може платеният годишен отпуск да изпълни своето предназначение за възстановяване на изразходваната работна сила, за недостигащите до 20 работни дни отпуск по допълнителния трудов договор работникът може да поиска да му бъде разрешен неплатен отпуск. В противен случай, той е длъжен след изтичането на определения пропорционална платен годишен отпуск по допълнителния договор, работникът следва да се върне да изпълнява трудовите си задължения по него.

2017-05-16 17:08:56 - Марияна Цветкова

Здравейте, имам сключен допълнителен трудов договор от 01.01.2017 г.при друг работодател по чл.114 от КТ в който е уговорено да работя всеки понеделник и сряда по три часа в месеца. На 01.06.2017 г изтича срока на договора, имам ли право на обезщетение за неизползван отпуск и колко дни?

2017-06-05 11:06:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Трудовият договор по основното трудово правоотношение и допълнителният трудов договор са самостоятелни трудови договори, поради което платеният годишен отпуск се ползва по всеки трудов договор. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. В чл. 355, ал. 2 КТ е предвидено, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, т. е. по него работникът има право на пълния размер на платения годишен отпуск. За да бъде зачетен един ден трудов стаж при работа на непълно работно време по трудов договор с продължителност на работното време по-малка от половината от законоустановената продължителност, броят на работните дни, които се зачитат за трудов стаж, се изчислява пропорционално спрямо законоустановената продължителност на работното време по чл. 136, ал. 3 КТ. В този случай чл. 355, ал. 2 от КТ не се прилага, тъй като работникът или служителят работи по-малко от половината законоустановеното работно време. С оглед на гореизложеното, ако работното време е 3 часа на ден, при законоустановена 8-часова продължителност на работното време, изчисляването на полагащия се платен годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. При прекратяване на трудовия договор при друг работодател, той дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, определено по посочения по-горе ред.

2017-05-16 16:37:29 - Димка Пашова

Здравейте, има ли законово регламентирано право за намален работен ден при представено едномесечно предизвестие за напускане по взаимно съгласие от служителя?

2017-05-23 13:43:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ), когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение той е длъжен да освобождава от работа работника или служителя - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползва работник или служител, който работи 7 или по-малко часове. Тази разпоредба има действие в случаите, когато работодателят е дал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, и не се прилага при прекратяване по взаимно съгласие – чл. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

2017-05-16 16:04:01 - Димитър Палейков

Добър ден, Имам въпрос свързан със стаж добит по време на образование, дали може да се зачете като трудов стаж. Ситуацията е следната: Съпругата ми е завършила Медицински университет Варна през 2016 година специалност "Медицинска сестра". Последната й учебна година (2015-2016) преди полагане на държавни изпити е изцяло практика в болница "Света Марина" град Варна към университета, което включва нормални работни смени по специалността (включително и нощни), като е била прикрепена към различни медицински сестри в болницата по различните отделения в които е стажувала. В момента съпругата ми работи в РЦТХ Варна (от 31 Октомври 2016 година) на постоянен трудов договор. Бременна е и се очаква да роди на 19 Август 2017 година (тогава е термина). Болничния от 45 дни преди раждане ще й започне на 5 юли 2017 година. Към датата на раждане съпругата ми ще има 8 месеца трудов стаж и няма да има право на майчинство понеже няма да има дванадесет месеца трудов стаж и в тази връзка питаме дали стажа положен по време на образованието й може да се зачете като трудов, понеже до навършване на 12 месеца от подписване на трудовият й договор тя няма да получава никакви приходи като болнични, майчинство. Имаме сключен граждански брак на 10 Август 2013 година. Аз съм студент в Технически университет Варна (ако това е от някакво значение).

2017-06-01 11:35:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Поставенията въпрос е от компетентност на рубриката "Семейни помощи".

2017-05-16 15:56:56 - Надя Гюрова

Здравейте, работя на 5-дневна работна седмица при подневно отчитане на работното време. Възможно ли е със заповед работодателят да ме накара да работя в събота, а да почивам в някой от дните през седмицата? Заповедта е еднократна. Благодаря предварително!

2017-05-26 15:12:14 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Разпоредбата на чл. 143 от Кодекса на труда (КТ) определя, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ, извънредният труд е забранен. Допустимостта по изключение е установена в чл. 144 от КТ. Съгласно чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО, за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд (чл. 149 от КТ). В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка (чл. 18, ал. 1 от НРВПО). Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец (чл. 18, ал. 2 от НРВПО). Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение по реда на чл. 262 от КТ. В трудовото законодателство не е предвидена възможността при положен извънреден труд в един от почивните дни да се почива в някой от дните през седмицата. Единствено на основание чл. 153, ал. 4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право, освен на увеличено заплащане на този труд, също и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер, не по-малък от 24 часа.

2017-05-16 14:34:43 - Иванка Дакова

Върнах се на работа след две години майчинство.На третият месец получих заповед, че ми сменят работното място поради произвоствени нужди.След изтичане на 45 дневния срок по закон задължен ли е работодателя да ме върне на предишното ми работно място?И при какви условия мога да ползвам неплатен отпуск до навършване на 3 годишна възрас на детето ми?

2017-05-29 14:26:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя (ал. 2). Преместването по този ред следва да се извърши с писмена заповед и не може да бъде повече от 45 календарни дни в една календарна година при производствена необходимост, а при престой - повече от дните на престоя. Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуската по чл. 164, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал. 1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Съгласно ал. 2 на чл. 49 от наредбата, отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а от КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него - ал. 3 на чл. 49 от наредбата.

2017-05-16 14:08:21 - svetoslava hristova

ISKAM DA RAZBERA MOY CICO E NAVIRSHIL 64G. I IMALI PRAVO DA RABOTI PO PROGRAMA KIM SOCIALNI GRIJI.TIY KATO PRESTOI Da se pensionira

2017-05-23 13:45:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Въпросът Ви е от компетентност на Агенцията за социално подпомагане.

2017-05-16 12:34:46 - Мариана Кирилова

Как следва да се записва продължитеността на трудовия стаж след прекратяване на трудовото правоотношение преди приемането с ПМС от 1993г. на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж? В какъв нормативен документ е разписано как да се оформя трудовата книжка за трудов стаж положен например през 60-те, 70-те..до 1993г.?Благодаря!

2017-05-29 14:30:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

С §2 от Заключителните разпоредби на ПМС № 227/1993 г. е отменена действащата до този момент Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. (обн. ДВ, бр.11 от 10.02.1987 г., отм. ДВ, бр.102 от 03.12.1993г.). Съгласно §1 от Заключителната разпоредба на тази наредба, утвърденият с нея образец на трудова книжка се издава само на работници, постъпили за пръв път на работа след 1 януари 1987 г., както и на работниците, на които се издава дубликат по реда на тази наредба. В тези трудови книжки могат да се вписват и данни за изобретения и рационализации, трудови награди и отличия, както и запорните съобщения по вземания. Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72/1986 г. е в сила от 1 януари 1987 г. и отменя Наредбата за трудовите книжки (обн., Изв., бр. 26 от 1953 г.; изм., бр. 74 от 1960 г.), утвърдена с ПМС №149 от 20.03.1953 г. Съгласно Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Изв., бр. 26 от 1953 г. и бр. 49 от 1953 г.), в трудовата книжка се вписват данни, които се заверяват с подпис на ръководителя на предприятието и се подпечатват със служебния печат, т.е. в нея са уредени въпросите относно правилното водене на трудовите книжки, вписванията, които се извършват в тях и лицата, които имат право да ги извършват. Чрез изпълнението на тези задължителни изисквания трудовата книжка, независимо че не е оформена съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, може да послужи за установяването на наличния трудов стаж. До 1953 г. са издавани трудови книжки, съгласно Постановление на Министерския съвет №30 от 8, ІІІ, Държавен вестник бр.58/1949 г. В книжките са вписвани основни лични данни, лична карта (паспорт) и последен адрес, образование и професионална подготовка, похвали, отличия, награди, основни данни за извършваната работа, постъпване и причини за уволнението и др.

2017-05-16 12:18:48 - Петя Стефанова

Здравейте, ще бъдат ли издадени указания по прилагането на Наредбата за командироване в ЕС в рамките на предоставяне на услуги, както бе обещано от служебния министър? Кога да очакваме такива указания и къде ше бъдат достъпни?

2017-06-23 16:03:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Стефанова, Бихме желали да Ви уведомим, че имате възможност да се запознаете със становището на министъра на труда и социалната политика относно прилагането на чл. 121а от Кодекса на труда и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги от български работодатели в други държави на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика, в раздел "Политики", секция "Труд", рубрика "Законодателство", или директно на адрес: https://mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/TPOOUT/BG_TPOOUT%3DNORMATIVE%20DOCUMENTS/Labour/Another/Stanovishte_121aKT.pdf. нс

2017-05-16 11:55:09 - Иванова

В продължение на въпроса ..Аз виждам причинно-следствена връзка между припадъка и получената травма(счупена китка), отколкото между раб.процес и счупената китка.Ако всички травми получени в резултат от виене на свят и припадане на раб. място се признават за трудови злополуки ,то трудовия травматизъм доста ще се покачи,както и обезщенията!

2017-06-20 10:26:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Иванова, Съгласно Кодекса за социално осигуряване трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение (чл. 55, ал.ал.1 и 2). Компетентен орган по регистриране, разследване и признаване на трудовите злополуки е Националния осигурителен институт, след като осигурителя или осигуреното лице декларират злополуката. На основание чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието по злополуката, в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане (какъвто вероятно е представения от Вас случай) разпореждането се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, тъй като те са компетентни в установяването на връзка между условията на труд/ изпълняваната работа и съответното нетравматично увреждане. /ДК/

2017-05-16 11:49:48 - Иванова

рудова ли е злополуката,когато на работник му става горещо,прилошава му,завива му се свят и припада на раб.място,като в резултат си счупва китката на ръката.Къде има в случая причинно-следствена връзка между извършваната работа и припадането при положение,че няма отклонение от ПДН във факторите на раб.среда.Трябва ли припадъци да се считат тр.злоп?

2017-06-20 10:26:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Иванова, Съгласно Кодекса за социално осигуряване трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение (чл. 55, ал.ал.1 и 2). Компетентен орган по регистриране, разследване и признаване на трудовите злополуки е Националния осигурителен институт, след като осигурителя или осигуреното лице декларират злополуката. На основание чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието по злополуката, в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане (какъвто вероятно е представения от Вас случай) разпореждането се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, тъй като те са компетентни в установяването на връзка между условията на труд/ изпълняваната работа и съответното нетравматично увреждане. /ДК/

2017-05-16 01:15:42 - Яница Лазарова

Здравейте, искам да попитам. Мога ли да съм назначена в две различни фирми на една и съща позиция? И по колко часа мога да работя във фирмие?

2017-05-23 13:53:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Съгласно чл. 113, ал. 1 от Кодекса на труда, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично. В тези случаи не може да се нарушава установената от този кодекс минимална непрекъсната междудневна и седмична почивка. Във връзка с горното продължителността на работното време по договора за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 и 111 от КТ следва да бъде определена така, че общо с продължителността на работното време по основния трудов договор да не надвишава 48 часа седмично.