Към категориите

2017-06-17 17:03:42 - Йордан Йорданов

преди време направих запитване по отношение на п-ф 49 от ПРЗ и ЗИДКСО пенсиониране по чл.69 от КС

2017-07-05 12:52:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Йорданов, Параграф 49 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), обнародван в Държавен вестник - бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., предвижда, че лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират без да се изисква освобождаване от служба, съответно – уволнение или прекратяване на правоотношението. С тази разпоредба се цели изравняване на правата на лицата по чл. 69 с тези на всички други осигурени лица, за които от началото на 2015 г. отпадна предвиденото с отменената със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.) алинея втора на чл.94 от КСО изискване за прекратяване на осигуряването, за да може да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. МК/ТПООУТ

2017-06-17 13:04:32 - Генова

имам ли право на болнични акотрудовият ми договор е прекратен и съм си подала документи за пенсиониране поради навършване старост и трудов стаж

2017-07-05 12:40:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Генова, Съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа. МК/ТПООУТ

2017-06-16 22:54:58 - Мадлен Янакиева

Здравейте, интересувам се от следните въпроси: 1. Прехвърлила съм отпуска за гледане на дете до 2год. възраст на моя съпруг. Но работодателят ми иска да ме освободи по чл.331. Въпросът ми е, мога ли да прекъсна ползването на отпуска от съпруга ми, и да го прехвърля отново на мен? С цел да си запазя работата за още известно време. И може ли, работодателят ми да откаже това мое искане? Какви документи трябва да му представя? Втори въпрос: Ако приема да ме освободят по чл.331КТ, и веднага започна работа в друга фирма, без да имам прекъсване, отпускът за гледане на дете до 2 год. възраст , който ползва съпругът ми прекратява ли се или продължава да се ползва от него Благодаря!

2017-07-20 14:21:08 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Янакиева, Съгласно чл. 164, ал.1 от КТ, след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение - ал. 3 на чл. 164 от КТ. В чл. 46, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Към заявлението по ал. 1 се прилагат декларация за съгласие на майката и справка от предприятието и, съгласно приложения № 2 и 3 в 2 екземпляра – ал.3 на чл.46 от наредбата. Според ал. 4 на чл. 46 от наредбата, майката (осиновителката) има право по всяко време да оттегли с писмено заявление до предприятието, в което работи, даденото от нея съгласие по чл. 164, ал. 3 КТ и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 164 КТ. 2. Ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ не се продължава автоматично. Остатъкът може да ползвате, когато прецените и отново с писмено заявление до новия работодател най-малко 10 работни дни преди датата, от която желаете да ползвате отпуска, в което следва да декларирате, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка – чл. 49, ал. 1 от НРВПО. (КА)

2017-06-16 22:24:42 - Диана Шуманска

Здравейте, имам ли право да ползвам неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до 8 - чл.167а , при условия, че детето ми ще бъде първи клас?Работя на 4 ч по основен договор,2 часа на втори и съм сам. се лице имам фирма -ЕООД!Мога ли да ползмат непл.отпуск само при основен тр.д-р или е необходимо и при трите работодатели.Благодаря

2017-07-20 14:19:45 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Шуманска, Съгласно чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) всеки от родителите, на дете, което не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Условие за ползването на отпуска по чл. 167а КТ е детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка (специализирана институция). Детските заведения на пълна държавна издръжка са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Ако детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, няма пречка да ползвате отпуска по чл. 167а КТ. Посещаването на държавно училище не може да се счита за настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Вие бихте могли да ползвате неплатен отпуск по чл. 167 а от КТ едновременно по основния си трудов договор и по договора за допълнителен труд. (КА)

2017-06-16 21:44:22 - Зорница Даскалова

Кой може да ми помогне да си намеря работа? С Две висши образования съм - икономика и психология? Не мога да се справя години наред, попадам на некоректни работодатели, виждам как хората биват експлоатирани и не мога да направя нищо? Искам справедливост, не съм учила толкова много, за да си стоя вкъщи. Имам дете и трябва да се издържаме. Благодаря

2017-07-07 16:41:14 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Даскалова, За информация по Вашия въпрос следва да се обърнете към рубриката „Заетост и безработица“ - Дирекция "Политика на пазара на труда и трудова мобилност". КА

2017-06-16 15:10:21 - Димитър Симеонов

„Логитекс“ ЕООД с оператор на м/т Нави. Кораба е бункеровчик под български флаг. Бункерова във Варна и Бургас. Трудовите договори са сключени на основание на Кодекса на труда на 8 часов работен ден при петдневна работна седмица. Екипажа на кораба са морски лица, осигурявани за първа категория труд. Във връзка с естеството на работа екипажите са на двусменен режим на работа, като смяната се прави на всеки 7 дни. Запитването ни е по отношение платения отпуск на екипажа на кораба: възможно ли е при ползването на платен годишен отпуск на член от екипажа да го замества съответно друг член от екипажа на същата длъжност (позиция) от другата смяна, при положение че отпуската не се ползва в пълен размер. Като отработените часове на заместника не превишават законоустановения максимум. Ще нарушим ли междуседмичните почивки на член от екипажа и ще влезем ли в нарушение на други разпоредби?

2017-07-20 14:18:20 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Симеонов, Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, платеният годишен отпуск се ползва от члена на екипажа след писмено разрешение от работодателя и след репатриране. При сумирано изчисляване на работното време платеният годишен отпуск се ползва след използване на компенсационните почивки в съответствие с установеното в действащото законодателство по чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване. Работодателят определя кой замества члена от екипажа, който ползва платения си годишен отпуск. По отношение частта от въпроса Ви, касаещ междуседмичните почивки, то следва да имате предвид разпоредбата на чл. 17 от същата Наредба, съгласно който минималната продължителност на почивката на членовете на екипажа е в съответствие с установената в действащото законодателство, но не по-малка от 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период. Видно от § 1б на Наредбата с нея се въвеждат изискванията на Директива 2009/13/ЕО на Съвета от 16 февруари 2009 г. за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) относно Морската трудова конвенция от 2006 г., и за изменение на Директива 1999/63/ЕО (ОВ, L 124 от 2009 г.) и чл. 5 и 7 от Директива 2013/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно определени отговорности на държавата на знамето за спазване и прилагане на Морската трудова конвенция от 2006 г. (ОВ, L 329 от 2013 г.). За допълнителна информация бихте могли да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.(КА)

2017-06-16 14:31:55 - Вяра Николова

Включва ли се в срока на изпитване времето, в което служителят е бил самоотлъчка?

2017-07-20 14:17:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Николова, В чл. 70, ал. 4 от КТ е предвидено, че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Самоотлъчката представлява неизпълнение от страна на работника на основно задължение по трудов договор - да се яви на работа и да престира работната си сила. Безспорно самоотлъчката не е отсъствие по уважителни причини и не следва да се включва в срока за изпитване.(КА)

2017-06-16 13:27:57 - ПОЛЯ ПЕТРОВА

Дами и г-да , като съдебен заседател със заявление уведомявам кмета на общината в която работя , че ще ползвам отпуск по чл.62, ал.1, т.5 . от Закона за държавния служител . Личният състав ми пуска заповед за неплатена отпуска за цял работен ден , след като съм представила бележка от съда само за час заседание . Правилно ли е ?

2017-07-07 16:40:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Петрова, За конкретен отговор на въпроса, който е свързан с прилагане на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към Дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. КА

2017-06-16 13:27:52 - ПОЛЯ ПЕТРОВА

Дами и г-да , като съдебен заседател със заявление уведомявам кмета на общината в която работя , че ще ползвам отпуск по чл.62, ал.1, т.5 . от Закона за държавния служител . Личният състав ми пуска заповед за неплатена отпуска за цял работен ден , след като съм представила бележка от съда само за час заседание . Правилно ли е ?

2017-07-07 16:40:01 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Петрова, За конкретен отговор на въпроса, който е свързан с прилагане на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към Дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. КА

2017-06-16 13:19:10 - Георгиева

До колко часа може да е продължителността на работното време при сключване на втори трудов договор.

2017-07-07 16:39:25 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Георгиева, В разпоредбата на чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. Следва да има предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от КТ съгласно която, във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. КА

2017-06-16 10:21:35 - Нина Петрова

Имаме служител - директор на детска градина, който има право да ползва 56 работни дни платен годишен отпуск за 2016г. През 2016г. е използвала 28 дни платен отпуск. През месец ноември със заявления е поискала оставащите и 28 дни платен отпуск, които работодателя и отказва да ползва. През 2017г. със заявления от м. март са ползвани 02 дни, през м.май 03 дни и през месец юни 05 дни. До 30 юни 2017г. от прехвърления отпуск за 2016г. и остават да ползва още 18 дни. В рамките на 2017г. не й е отказвано ползването на неизползвания отпуск от 2016г. В какъв срок и при какъв ред следва тя да използва останалият й платен отпуск от 2016г.

2017-07-20 14:15:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Петрова, Съгласно чл.173, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 176 от КТ урежда случаите, при които е възможно отлагането на ползването на платен годишен отпуск за следваща календарна година, а именно: от работодателя – поради важни производствени причини и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Алинея 3 от чл. 176 дава право на работника и служителя сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска. Следва да се има предвид, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност (чл. 176а от КТ). Изключение от това правило е, когато е ползван друг вид платен отпуск като в този случай правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Предвид гореизложеното, в случай че имате служител с неизползван и отложен отпуск от 2016 година, то работодателят е задължен да го разреши, тъй като правото на ползването му ще се погаси по давност в двугодишния срок.(КА)

2017-06-15 14:59:05 - Гергана Ефремова

Здравейте, Когато работник или служител е подал писмено предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовия договор, но работодателя иска да го освободи преди изтичането на този срок по какъв член трябва да се прекрати договора?

2017-07-07 16:46:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Ефремова, Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. КА

2017-06-14 18:34:56 - Бистра Колева

Трудоустроена съм по болест на това основание съм освободена от ДОД Получавам заплата 600лв чиста сума за получаване До края на 2016 г възстановявах ДОД с год данъчна д-я От началото на 2017 г счетоводителката не ми одържа ДОД но и не ми го добавя към сумата за получаване с мотив че щом не го одържа няма как да ми го даде Как да постъпя

2017-06-27 10:12:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Колева, По въпроси свързани с данъчно облагане следва да се обърнете към Националната агенция за приходите (НАП) . СР

2017-06-14 16:28:40 - Лиляна Иванова

Здравейте! Назначено лице по чл.67, ап.1, т.1 във връзка с чл 107 от Кт и сключен КТД, в който е записано, че при получавене на степен"доктор" има право на допълнително месечно заплащане, има ли право да претендира за това допълнително заплащане? Благодаря!

2017-06-27 11:56:01 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Иванова, Трудовото законодателство урежда различни допълнителни трудови възнаграждения, някои от които задължителни при наличие на нормативно определените предпоставки, а други – по преценка и наличие на възможност от страна на работодателя. Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата) за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от: 1. петнадесет лева - за "доктор";2. петдесет лева - за "доктор на науките". При наличие на повече от едно от посочените основанията лицето има право на допълнителното възнаграждение с по-благоприятен размер. С колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор могат да се определят по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата ( чл. 14. от Наредбата).Определянето и изплащането на допълнително трудово възнаграждение по чл.11 е задължение, а не право на работодателя. Допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 са с постоянен характер, т.е. изплащат се постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време (чл. 15 от Наредбата). Следва да имате предвид, че Наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (СР)

2017-06-14 16:13:48 - Мария Миланова

Здравейте може ли работник да прекрати трудовия си договор без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т. 12 от КТ, когато желае да получи пенсия за ОСВ в намален размер по чл. 68а от КСО - 9 месеца по-рано? Обезщетението по чл. 222, ал. 4 от КТ може ли да бъде изплатено след представено разпореждане от НОИ за отпусната пенсия в намален размер?

2017-06-27 11:54:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Миланова, Предвид това, че съгласно чл. 327, ал.1, т.12 работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е възможно да се възползвате от това основание за прекратяване при желание за ранно пенсиониране. Работодателят обаче може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя , когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (чл.328, ал.1, т.10а от КТ). Освен това Вие бихте могли да предложите на работодателя да прекратите трудовото правоотношение по взаимно съгласие или да отправите предизвестие в сроковете по чл. 326 от КТ. Що се отнася до обезщетението, което се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца (чл.222, ал.3 от КТ). Разпоредбата на ал.4 в чл.222 от КТ изрично посочва, че това обезщетение се дължи и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Препоръчваме Ви да направите консултация в НОИ относно момента, от който имате право да възползвате от разпоредбата на чл. 68а от КСО, преди да предприемете стъпки за прекратяване на трудовия Ви договор. (СР)

2017-06-14 15:22:43 - Силвия Джамбова

Здравейте, Назначила съм работници/служители след 31-ви януари на календарната година, към месец юни те имат право на платен годишен отпуск, длъжен ли е работодателя писмено да уведоми тези работници/служители за размера на платения годишен отпуск, който имат право да ползват през календарната година?

2017-06-27 11:53:53 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Джамбова, Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Алинея на 2 на същата разпоредба посочва, че когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят нямат право да ползват платен годишен отпуск освен, ако за новата работа (в новото предприятие) се предвижда отпуск в по-голям размер. Както се вижда от посочената разпоредба, при назначаването на работник или служител, работодателят трябва да направи преценката за полагащия се платен годишен отпуск до края на календарната година и би следвало да запознае работника и служителя. Независимо, че в НРВПО изрично е уредено писмено уведомяване за размера на платения годишен отпуск само в хипотеза, в която работниците и служителите са назначени преди 31 януари на дадена календарна година (чл. 37а от НРВПО), изразяваме мнение, че в случай на назначаване на работници и служители след 31 януари, работодателят е задължен своевременно да ги уведоми писмено за полагащия им се отпуск до края на календарната година. (СР)

2017-06-14 15:22:09 - ЕЛКА МИЛУТИНОВА

на 01.04.2017г ме освободиха по чл.328 ал.1 т.3 кт-на 02.05.17г. с ТК и деклараця че не работя от 01.04 до 30.04.17г отидох при работодателя за обещ.по чл.222 ал.1но ми отказаха и ме изгониха.Пуснах сигнал в ИТ на 09.05.17г те казват че ги губя.Какъв е давностния срок за обещ.по чл.222 ал.1 и как да накарам работодателя да ги изплати? Още не работ.

2017-06-27 11:53:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Милутинова, При прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда /КТ/ се дължи обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ предвижда, че работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец или за по-дълъг срок, ако това е предвидено с колективен трудов договор или с индивидуалния трудов договор. Законодателят е уредил и хипотезата, в която лицето може да постъпи на работа с по-ниско трудово възнаграждение като в този случай, на работника или служителя се изплаща разликата между дължимото обезщетение и полученото трудово възнаграждение. В случай че бившият Ви работодател отказва да изплати полагащото Ви се обезщетение, можете да потърсите правата си по съдебен ред. Следва да имате предвид, че давността за погасяване на вземанията за обезщетения е три години (чл. 111, б.б от Закона за задълженията и договорите). (СР)

2017-06-14 15:14:17 - Андрей Петров

При прекратен договор за търговско управление имам ли право на обезщетение за безработица? Моля за коментар относно реда за регистрация в Бщрото по труда и необходимите документи?

2017-06-27 11:52:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Петров, В чл. 4, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са определени лицата, които задължително са осигурени за всички осигурителни рискове, т.е. и за безработица, като в т.7 са посочени: управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон. Съгласно чл. 54а от КСО лицата имат право на парично обезщетение за безработица, в случай, че са осигурени за всички осигурителни рискове на някое от посочените основания и за тях са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или законодателството на друга държава. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта (т.е. в Бюро по труда по местоживеене) в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока от три месеца в НОИ или след изтичане на срока за регистрация в Агенцията по заетостта, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението. Информация за необходимите документи за регистрация в Бюро по труда, можете да намерите на интернет страницата на Агенцията по заетостта:https://www.az.government.bg/bg/trl/ , а за необходимите документи за регистрация в териториално поделение на НОИ - http://www.nssi.bg/benefits/benefits/101-unemployment/625-pokso (СР)

2017-06-14 15:02:53 - Диана Иванова

Здравейте! Прекратявам трудов договор на наш служител и му дължа обезщетения за неспазено предизвестие и за неизползван платен отпуск. Въпросното лице има запор върху работната заплата, който още не е изплатен. Питах ЧСИ-то дали трябва да удържам пари от обезщетението-той естествено каза да. Не намирам никъде в нормативната уредба да е указано, че трябва да го удърж.

2017-06-27 11:51:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл.512, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. Съдебната практика (Решение № 582 от 29.12.2016 г. на РС - Добрич по а. н. д. № 1158/2016 г.; Решение № 203 от 15.05.2014 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 240/2014 г.; Решение № 971 от 24.10.2013 г. на РС - Велико Търново по гр. д. № 1143/2013 г. и др.) приема, че действието на тази разпоредба се разпростира върху всички останали плащания, свързани с трудовото правоотношение, т.е. за работодателя съществува задължение да преведе съответната част от сумата на ЧСИ и по отношение на начисленото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и обезщетението за неспазено предизвестие. Аргумент в подкрепа на тази теза е, че в случаите, в които не следва да се налага запор върху суми, получени от обезщетения, то законодателят въвежда изрична забрана, както е предвидено в чл. 114а от Кодекса за социалното осигуряване и чл. 213 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следователно обезщетението по чл. 224 от КТ и това по чл.220 от КТ следва да се разглеждат като получено възнаграждение /плащане/, независимо от наименованието "обезщетение" и при удръжки върху размера му се прилага разпоредбата на чл. 446 от ГПК. (СР)

2017-06-14 13:49:41 - Катерина Коцева

Кога ще бъдат изплатени обезщетения при пенсиониране на учител през януари 2017 година? Благодаря предварително!

2017-06-26 15:53:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

За получаването на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е не само лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и трудовият договор да бъде прекратен. Поради това обезщетението може да бъде изплатено след прекратяване на трудовия догово