Към категориите

2017-10-05 11:08:37 - Ани Цокова

Имаме работник, който се пенсионира през м.март 2015г. с трудов стаж при нас към онзи момент 7г.5м. Не сме му изплатили 2бр.трудови възнаграждения защото той продължава да работи още при нас. Сега през ноември 2017г. прави 10 години при нас. Въпроса ми е: Колко брутни заплати му дължим ако напусне, 2 или 6 ???

2017-10-13 16:43:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Цокова, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Преценката за размера на обезщетението, съответно продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която работникът или служителят е придобил правото си на пенсия. Затова мнението ни е, че в случая, описан в запитването, обезщетението следва да е в размер на 6 заплати. Преценката се прави от работодателя. ЛТ/

2017-10-05 10:22:42 - Снежана Дичева

Здравейте, В дружеството имаме служител, който е в неплатен отпуск по чл. 160 от КТ от м.08.2016 г. до 10.10.2017 г. Има ли той право на платен отпуск за 2017 г. и ако има, в пълен размер ли трябва да бъде?

2017-10-13 16:47:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Дичева, Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Ако цялата календарна година на работника или служителя е зачетена за трудов стаж, то отпускът, на който има право, не може да бъде по-малко от 20 работни дни. В случая, посочен в запитването, размерът на платения годишен отпуск следва да бъде определен пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. От периода на неплатения отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ се признават за трудов стаж само до 30 работни дни в една календарна година (чл. 160, ал. 3 КТ). ЛТ/

2017-10-04 19:36:05 - Бен Ахмед

Въпроса ми е следния: когато трудовия договор е прекратен без спазване на цялото предизвестие, а само половината и работодателя е уведомен за това през цялото време (подписано предизвестие от мен) и ми взимат баджа след първия отработен месец от предизвестието и ми искат обещетение за 2 месеца, могат ли да ме съдят в този случай? И имат ли право?

2017-10-13 14:26:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Ахмед, Съгласно чл. 220, ал.2 от Кодекса на труда страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. От запитването става ясно, че Вие сте отправили писмено предизвестие до работодателя, като предизвестието е с двумесечен срок. Ако трудовият Ви договор е прекратен от работодателя преди изтичането на двумесечния срок –вие сте отработил само един месец, въз основа на посочената разпоредба на Кодекса на труда, считаме, че работодателят Ви дължи обезщетение за остатъка от периода на предизвестие. Следва да имате предвид, че компетентен орган за решаване на трудови спорове е съдът. (СР)

2017-10-04 16:45:59 - Анета Вълкова

Предприятието работи с нормално работно време 8 ч на ден, при петдневна работна седмица, на трисменен режим на работа както следва: 1 смяна – 06.00 -14,30 2 смяна – 14,30 -23,00 3 смяна - 23,00 -06,00 Във връзка с производствена необходимост, се налага работниците да полагат извънреден труд през почивните дни, но само в един от тях. В момента плановете са, за полагане на извънреден труд в събота – на двусменен режим както следва: 1 смяна – 06.00 -12,30 2 смяна – 12,30 -19,00 като часовете са съобразени с максималното седмично ограничение за положен извънреден труд. Моля за коментар относно регулацията на чл. 153 от КТ относно минималната между седмична почивка и полагаемата непрекъсната почивка от 24 ч, визирана от ал. 4. Съгласно чл. 153, ал. 4 при положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка /в случая събота и неделя/, работникът има право на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер на 24 часа. Разбирането ни в този случай е, за труд положен и в събота, и в неделя. При положение, че извънредния труд се полага само в един от почивните дни – моля за Вашия отговор – дължима ли е почивка на работниците от 24 ч, през следващата седмица или е достатъчно увеличено заплащане на извънредния труд. Колко най-малко часа между седмична почивка трябва да бъде осигурена на работещите. Ако спазваме чл. 153, ал. 1 – се оказва, че извънреден труд изобщо не може да бъде планиран при подневно изчисляване на работното време. Предприятието не прилага сумирано изчисляване на работното време. Пример: Ако през седмицата /от понеделник до петък/ - работникът работи 2 –ра смяна – от 14,30 до 23,00 ч., възможно ли е в събота да положи извънреден труд от 12,30 до 19,00 ч и същевременно в понеделник да застъпи 1 смяна от 06,00 ч.

2017-10-13 14:47:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Вълкова, Съгласно чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Единствено при въведено сумирано изчисляване на работното време е възможно междуседмичната почивка да е в по-малък размер, но не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 от КТ). Обръщаме Ви внимание, че единствено при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от 36 часа, но не по-малко от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 3 от КТ). В запитването Ви изрично се твърди, че работодателят не е въвел сумирано изчисляване на работното време, съобразно чл. 142 от КТ, поради което намираме, че работниците или служителите имат право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. Съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредният труд е забранен, като се допуска по изключение само в изрично изброените в чл. 144 от КТ случаи и следователно не може да се планира предварително. Максималната продължителност на извънредния труд е определена в чл. 146 от КТ В случай, че работодателят не спазва законовите изисквания за организация на работното време и спазване на междудневната и междуседмичната почивка, имате възможност да се обърнете към инспекция по труда, която осъществява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство.нс

2017-10-04 16:26:25 - Чавдар Зехирев

Ненормирано раб.време с подневно отчитане от 8 до17 часа с час почивка от понеделник до петък. Със заповед ми въвеждат дневни и нощни дежурства (за извършване на проверки) в работни и почивни дни с начало и край извън законоустановеното раб.време. Как следва да се отчита, полага ли се допълнително заплащане, нощен и извънреден труд? Законно ли е?

2017-10-13 14:45:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Зехирев, Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Дежурството е възможност за организация на трудовия процес, която се въвежда от работодателя при спазване на уговорената с трудовия договор продължителност на работното време. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика. С Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя (Наредба № 2) се установява редът за определяне категориите работници и служители, за които поради особения характер на работата им може да се установява задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя, както и максималната продължителност на времето за дежурство и разположение и редът за отчитането му. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Минималните периоди на междудневна и междуседмична почивка са определени в чл. 152 и чл. 153 от Кодекса на труда. В случай, че работодателят не спазва законовите изисквания за организация на работното време и спазване на междудневната и междуседмичната почивка, имате възможност да се обърнете към инспекция по труда, която осъществява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство. нс

2017-10-04 13:34:50 - Радостина Петрова

Здравейте!Със заповед на директора, служител е наказан с дисциплинарно наказание"уволнение".В същата заповед е определено и обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван отпуск, което е изплатено.След два месеца заповедта е отменена и служителят е възстановен на предишната си раб.Трябва ли служителят да възстанови сумите по обезщетението по чл.224 КТ?

2017-10-13 14:43:51 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Петрова, Съгласно чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда (какъвто вероятно е и случаят описан в запитването). Когато заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е призната за незаконосъобразна и работникът или служителят е възстановен на предишната си работа, означава, че той не е бил уволняван. Поради това и полученото при уволнението обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е изплатено на отпаднало основание и по наше мнение следва да бъде възстановено от работника или служителя. нс

2017-10-04 13:19:51 - Величка Копарова

Здравейте, на служител е отказана молба за напускане по взаимно съгласие и той се съгласява да напусне с едномесечно предизвестие. След което "изчезва" и не може да бъде открит по никакъв начин. Води се в самоотлъчка. Появява се след един месец, за да напусне. Дължи ли в този случай обезщетение на работодателя за неспазен срок на предизвестие?

2017-10-17 11:55:25 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Копарова, Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В ал. 4 на чл. 326 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Сроковете се изчисляват в календарни дни, като срокът на предизвестието не спира да тече дори и да се ползва отпуск, независимо от неговия вид – платен или неплатен отпуск. Трудовият договор при прекратяване с предизвестие, трябва да се прекрати с изтичането на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2 от КТ), освен ако работникът или работодателят не пожелаят да го прекратят и преди изтичане на срока на предизвестието, като се дължи съответно обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ. В срокът на предизвестие работникът или служителят трябва да се явява на работа, като това е негово задължение по трудовото правоотношение, което не е прекратено. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина (чл. 186 от КТ). Неявяването на работа е нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. В случай на неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, работодателят има възможност да наложи дисциплинарно уволнение на работника или служителя (чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ), при спазване на процедурата описана в глава девета, раздел ІІІ на КТ.нс

2017-10-04 13:05:38 - Ралица Русева

При подадено уведомление в НАП след 01.04.2017, което се отнася само до промяна на кода по ЕКАТТЕ на едно лице, без да има промяна в длъжност, часове или заплата, следва ли това да се записва на отделен ред при попълването на трудовата книжка на лицето?

2017-10-13 14:26:11 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Русева, В Държавен вестник, бр. 23 от 17 март 2017 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Промените влизат в сила от 1 април 2017 г. С изменения и допълнения в наредбата се въвежда ново изискване за попълване на код на населеното място по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), където е работното място на лицето при изпращане на уведомлението. В чл. 349, ал.1 от Кодекса на труда са изброени данните, които следва да се впишат в трудовата книжка на работника или служителя. Кодът на населеното място по ЕКАТТЕ не е сред задължителните данни, които се вписват в трудовата книжка. (СР)

2017-10-04 10:30:50 - Румяна Атанасова

Здравейте! Работя от 12г на компютър и знаете че тази работа натоварва очите прекалено много! Мисля, че може да се промени работното време за лица упражняващи умствена и компютърна дейност на 6 часа работно време или на четири дневна работна седмица, а може би и за цялото население! Така или иначе човек си свършва ангажиментите в тези часови рамки?

2017-12-08 15:50:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Атанасова, Съгласно правилата на рубриката „Въпроси и отговори“, експертите не отговарят по становища, мнения и предложения. Във връзка с работата с компютър, бихме желали да ви уведомим, че основните изисквания, които следва да изпълняват работодателите и работещите при работа с видеодисплеи, са определени с Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005). С пълния текст на наредбата можете да се запознаете на интернет страницата на МТСП. Съгласно наредбата работодателят е задължен да извършва оценка на риска на работните места с видеодисплеи за определяне на възможните рискове за здравето и безопасността на работещите, особено по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психичен стрес и др. (чл. 3.). Съобразно оценката на риска, работодателят е длъжен да предприеме необходимите мерки за намаляване на рисковете, както и да предостави на служителите обучение и информация относно тези мерки и изискванията към конкретното оборудване, работната среда, използваните програмни продукти и възможните рискове. Една от възможностите за предприемане на мерки е по отношение на организацията на работата на лицата, работещи с видеодисплеи. Съгласно чл. 8. от Наредба № 7, работодателят следва да организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, осигуряващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се ползват за: 1. регламентирани почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа; 2. извършване на други дейности с цел намаляване на натоварването, дължащо се на работата с видеодисплеи. В допълнение към посочените мерки, работодателят осигурява и преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести: преди започване на работа с видеодисплеи; един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. В случаите, когато при тези прегледи се установи необходимост от средства за корекция на зрението при работа с видеодисплеи, те също се осигуряват за сметка на работодателя. Целта на цитираните мерки е да се осигурят условия на труд, при които са елиминирани или намалени всички професионални рискове, с оглед запазване на здравето и работоспособността на работещия при условия на пълна заетост и в течение на целия му трудов стаж. /ДК/

2017-10-04 09:17:11 - Величка Копарова

Здравейте, често се случва служители да подават молба за напускане на основание чл.325, т.1 или ако работодателя не се съгласи на основание чл.326, ал.1. В този един месец от предизвестието, те не идват на работа, в резултат на което ние ги водим в самоотлъчки. Самоотлъчката може ли да влиза в срока на предизвестието и кога следва да се освободят?

2017-10-17 11:55:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Копарова, Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В ал. 4 на чл. 326 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Сроковете се изчисляват в календарни дни, като срокът на предизвестието не спира да тече дори и да се ползва отпуск, независимо от неговия вид – платен или неплатен отпуск. Трудовият договор при прекратяване с предизвестие, трябва да се прекрати с изтичането на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2 от КТ), освен ако работникът или работодателят не пожелаят да го прекратят и преди изтичане на срока на предизвестието, като се дължи съответно обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ. В срокът на предизвестие работникът или служителят трябва да се явява на работа, като това е негово задължение по трудовото правоотношение, което не е прекратено. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина (чл. 186 от КТ). Неявяването на работа е нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. В случай на неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, работодателят има възможност да наложи дисциплинарно уволнение на работника или служителя (чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ), при спазване на процедурата описана в глава девета, раздел ІІІ на КТ.нс

2017-10-03 23:44:10 - Георгиева

Работещите на длъжност Тонрежисьор (код по НКПД 3521-5005) в телевизия имат ли право на удължен платен годишен отпуск на основание чл. 29 от Наредба за работното време, почивките и отпуските?

2017-10-24 14:09:04 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Георгиева, Съгласно чл.29 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Наредбата) артистичният и художествено- техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно приложение № 1. В т. VI от Приложение №1 изчерпателно са изброени длъжностите, които имат право на такъв удължен платен годишен отпуск. КА

2017-10-03 21:51:22 - Емилия Янкова

Добър ден! Позовавайки се на чл.167 А, бих искала да ви попитам , имам ли възможност да ползвам пет месеца отпуск от другия родител? В случай, че той е с гражданство на друга страна от ЕС? Благодаря!

2017-10-13 14:42:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Янкова, Правото на родителски отпуск, неговият размер и условията за ползването му се определят от държавите-членки при спазване на минималните изисквания, посочени в Директива 2010/18/ЕС от 8 март 2010 г. за прилагане на рамковото споразумение за родителския отпуск. Вътрешното законодателство и/или колективните трудови договори и/или установената практика във всяка държава-членка относно родителския отпуск се прилагат по отношение на работещите по трудов договор или трудово правоотношение, което се подчинява на националните разпоредби. Предвид горното, чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) се прилага за работници и служители, чието трудово правоотношение е подчинено на българското трудово законодателство. Поради това правото на прехвърляне на родителски отпуск, уредено в чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро от КТ, може да се упражни, когато и двамата родители работят по трудово правоотношение, уредено съгласно българското трудово законодателство, независимо от гражданството на работниците и служителите. С оглед на гореизложеното, считаме, че бащата на детето може даде съгласието си майката да ползва неговия отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ, само в случай, че той самият има право на този отпуск като лице, работещо по трудово правоотношение и ако към това трудово правоотношение е приложимо българското трудово законодателство. В случай, че бащата на детето не работи по трудово правоотношение по реда на КТ, няма правно основание той да даде съгласието си за ползване на отпуск от майката в съответствие с чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро от КТ. нс

2017-10-03 21:06:18 - Димитър Спасов

Здравейте,лице работи на трудов договор 8 часа и по втори трудов договор на 4 часа,изработеното време по втория трудов договор е 2 години или 1 год на 8 часа /приравнено/ счита ли се за трудов стаж и следва ли времето като/прослужено време/ клас да бъде увеличено с тази 1 год.

2017-10-13 14:25:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми господин Спасов, Съгласно чл.12, ал.2от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит (клас) се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Трудовият стаж се изчислява според чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал.2 от КТ). За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал.3 от КТ). За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея (чл. 355, ал.4 от КТ). От цитираните разпоредби е видно, че по допълнителното трудово правоотношение не се зачита отделно трудов стаж и следователно не се признава „клас“. (СР)

2017-10-03 17:50:34 - Нели Маджарова

Г-н министър Петков,не съм съгласна с Вас че пенсия ми е подарък,имам 40 г.стаж внасяла съм си всички осигуровки и какво пенсия 270.лв и подарък.Несъм очаквала такова отношение.

2017-10-13 11:34:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Маджарова, Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос, както и изрази, квалификации и други не се изготвят отговори.

2017-10-03 14:08:11 - Евелина Илиева

Добър ден! Работя по безсрочно трудово правоотношение на пълен работен ден и имам дете на 4 години, коетъо посещава общинска детска градина, за която се плаща такса Бих искала да попитам дали имам право на ползвам отпуск по Чл. 167а/ за отглеждане на дете до 8-год. възраст.

2017-10-23 14:28:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Илиева, Условие за ползването на отпуска по чл. 167а Кодекса на труда (КТ) е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Тъй като условие за ползване на отпуска е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, то няма пречка детето да посещава детска ясла/градина, ако за нея се заплаща такса (т.е. не е на пълна държавна издръжка). В случая става въпрос за записване на дете в детска общинска детска градина, а не за настаняване в заведение на пълна държавна издръжка, и следователно Вие можете да ползвате отпуска по чл. 167а от КТ в размера, в който е разрешен от работодателя. КА

2017-10-03 09:55:02 - М. Младенова

Осигурителен стаж от ДУК може ли да се признае от работодателя за начисляване на добавката за клас и ако да, то с какви документи се доказва този стаж? Само с осигурителна книжка ли?

2017-10-23 14:30:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Младенова, Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор работодателят е длъжен да отчете периода от време, само когато: 1. лицето е било задължително осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или 2. лицето е било осигурено за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От гореизложеното е видно, че конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Следователно, времето на работа по ДУК, когато има сходство с работата по сключения трудов договор, може да бъде призната от работодателя за придобит трудов стаж и професионален опит при определяне размера на допълнителното възнаграждение. Преценката за наличието на сходство, включително видовете документи, чрез които то се установява, принадлежи на работодателя. КА

2017-10-02 17:47:23 - София Катрева

Какъв е срокът на предизвестие за съкращение на работник-пенсионер, назначен на безсрочен ТД и при това синдикален член. По КТД срокът на предизвестие е 2 месеца. Влияе ли фактът, че е пенсионер, на срока на предизвестието?

2017-10-23 14:27:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема госпожо Катрева, Съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ, когато това е предвидено в колективния трудов договор (КТД), работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. За да има закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, е необходимо: действащ колективен трудов договор, в който изрично да е предвидена тази закрила и който се прилага за работниците или служителите – членове на синдикалната организация – страна по договора, или такива, които са се присъединили към договора по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ. По силата на тази закрила предварителното съгласие се дава от съответния синдикален орган в предприятието. Във всеки отделен случай необходимо е този орган да бъде изрично посочен в колективния трудов договор. Следва да се спази заложеното в КТД изискване за срок на предизвестието в размер на 2 месеца, без значение че лицето е пенсионер. КА

2017-10-02 16:26:39 - Борис Манев

Добър дерн. Работя на съмирано работно време (8ч.) на тримесечие. Педставих болничен от 15,09 до 22,09. Почивките ми по график бяха 17,23,24,29,30. След представянето на болничния бяха променени на 28, 29 (само 2 дни). За 3 месеца трябва да имам 58 раб. дни, а аз имам 52. Болничният е за 7 . Това означава ли че имам 1 ден извънреден труд?

2017-10-17 11:57:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Манев, При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Графиците се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време за същия период. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от нормата часове, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те се отчитат за извънреден труд. Информираме Ви, че работодателя е длъжен в края на периода на сумираното изчисляване на работното време да направи изчисление на отработеното време, като в случай, че сте положили повече часове от определената норма часове за периода, преизчислена с дните на отпуск, следва да Ви бъде заплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. В случай, че считате че работодателят Ви е допуснал нарушение на трудовото законодателство може да сигнализиране инспекция по труда.нс

2017-10-02 16:21:26 - Борис Манев

Добър ден. Работя на сумирано работно време и бих искал да попитам за потвърждение. че празниците се считат при изчислчването на работните дни.

2017-10-17 11:56:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаеми г-н Манев, При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. В тази връзка считаме, че при определянето на нормата се изчисляват единствено броя на работните дни по календар, а официалните празници по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ не са работни дни. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Графиците се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време за същия период. Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от нормата часове, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те се отчитат за извънреден труд. В тази връзка отработените часове през почивни дни по график се вземат под внимание при изчисляване на отработеното време на работника или служителя, за да бъде изчислено дали има задължение работодателят да заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, но не се вземат под внимание при предварителното определяне на нормата.нс

2017-10-02 15:47:05 - Маруся Атанасова

Здравейте,английска компания със седалище и адрес на управление в Лондон.В България компанията има регистрация в НАП със служебен номер.Наемат лице в България с договор съгласно английското законодателство.Лицето ще се осигурява в България, тъй като ще извършва дейност тук.Въпрос:1.Необходимо ли е договора да бъде регистриран в НАП по чл.62 от КТ.

2017-10-13 14:41:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"

Уважаема г-жо Атанасова, Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), той се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Тази разпоредба не се прилага за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава. Прилагането това правило не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, на територията, на която се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя (чл. 10, ал. 3 от КТ). В случая изрично посочвате, че приложимото трудово законодателство е на друга държава, поради което работникът или служителят ще се ползва единствено от защитата, която му осигуряват повелителните норми на българското трудово законодателството, когато те са по-благоприятни него. Декларирането и изплащането на социалноосигурителни вноски се извършва пред Национална агенция за приходите, поради което следва да се обърнете към тях по компетентност за отговор на поставеното запитване, как да бъде осъществена процедурата по регистрация на трудовото правоотношение на работника или служителя, чието трудово правоотношение се регулира от законодателството на друга държава, но има задължение за осигуряване в Република България. нс